Във Франция вече се съобщава за поредица от смъртни случаи, причинени от жегата. Възрастен мъж умира, докато работи на открито. Две малки деца губят живота си след престой в прегряла кола, а тригодишно момче е намерено мъртво, след като се скрива в автомобил вместо да си легне за следобеден сън.

Това далеч не са изолирани случаи. Според експерти екстремните горещини продължават да отнемат десетки хиляди човешки животи всяка година, въпреки че европейските държави разполагат с планове за действие още след трагичното лято на 2003 г.

По данни на Световната здравна организация през първите две десетилетия на XXI век в света средно около 489 000 души годишно са умирали вследствие на горещини. Макар Европа да има под 10% от населението на планетата, именно тук се падат над една трета от всички смъртни случаи, свързани с жегите между 2000 и 2019 г. Само през последните четири години високите температури са отнели живота на повече от 200 000 европейци, а през 2022 г. жертвите са над 60 000.

Според специалистите причините са няколко. Континентът има едно от най-застаряващите населения в света. Високите температури натоварват сърдечно-съдовата система и вътрешните органи, а възрастните хора, особено страдащите от хронични заболявания, са най-застрашени.

„Никой не очакваше още през юни температурите да достигнат 40 градуса. Имаме безпрецедентни климатични промени, които съвпадат със застаряващо население – това е перфектната буря“, казва Александра Казмиерчак от Европейската агенция по околна среда.

Проблемът се задълбочава и от факта, че голяма част от европейските жилища никога не са били проектирани за подобни горещини. Сградите в Северна Европа са строени така, че да задържат топлината през зимата, а не да се охлаждат през лятото. В Париж например характерните цинкови покриви превръщат таванските апартаменти в истински пещи. Учени предупреждават, че до 2050 г. над 90% от жилищата във Великобритания могат да бъдат изложени на риск от прегряване.

За разлика от Съединените щати, където около 90% от домакинствата разполагат с климатик, в Европа такива системи има едва в около една пета от домовете. Според експертите климатизацията вече се превръща в жизненоважна мярка за спасяване на човешки живот.

„Климатикът не е просто удобство – той може да спаси живот. Европа изостава сериозно в това отношение“, смята Фльор Монасо от Климатичния център на Червения кръст.

Проблемът не засяга само жилищата. Много училища, фабрики, влакове, а дори и болници не разполагат с достатъчно охлаждане. Само тази седмица хиляди училища останаха затворени заради опасно високите температури в класните стаи. В Белгия бяха спрени влакове без климатизация, а във Франция болница съобщи за пациент, починал в прекалено нагорещена стая.

През последните години повечето държави въведоха системи за предупреждение при екстремни горещини, някои градове изградиха обществени охлаждащи пространства, а Франция инвестира милиони евро в охлаждането на училищата. Според специалистите обаче тези мерки остават недостатъчни и силно неравномерни. В различните държави и дори между отделните градове подготовката е на съвсем различно ниво.

„Повечето европейски държави все още не са системно подготвени за това, което вече се превърна в повтаряща се криза. Продължаваме да възприемаме жегата като временно метеорологично явление, а не като хронична заплаха за общественото здраве“, предупреждава регионалният директор на Световната здравна организация за Европа Ханс Клуге.

Ново изследване показва, че климатичните промени са направили тазгодишната гореща вълна десет пъти по-вероятна, а температурите са били средно с около два градуса по-високи в сравнение със смъртоносното лято на 2003 г.

Според специалистите Европа вече трябва да мисли не само за реакция при извънредни ситуации, а за дългосрочни решения – модернизиране на сградите, повече зелени площи в градовете, обществени охлаждащи центрове, промени в организацията на труда и по-добра грижа за най-уязвимите хора.

„Нищо от това не изисква технологическо чудо“, казва Ханс Клуге. „Необходими са координация, политическа воля и осъзнаването, че екстремните горещини вече са постоянна част от европейските лета, а не рядко изключение.“