За ЕС Исландия отдавна е почти идеалният кандидат – малка, стабилна и просперираща държава, разположена стратегически в район като Арктика, който придобива все по-голямо геополитическо значение. В момент, когато Брюксел се стреми да засили влиянието си и да даде нов тласък на процеса на разширяване, положителен вот щеше да бъде сериозен успех.
Вместо това резултатът даде нов аргумент на евроскептиците. Лидерът на френската крайна десница Марин льо Пен заяви, че вотът показва предпочитанието към Европа на „свободни и суверенни държави“, а не към по-тясна интеграция. Лидерът на Reform UK Найджъл Фараж пък поздрави исландците, че са гласували да запазят независимостта си.
Исландският случай обаче трудно може да бъде сравняван с Брекзит. Гражданите на страната не гласуваха за изолация от ЕС, за прекратяване на договорености с него или за „връщане на контрола“. Те избраха да запазят близките отношения с блока в сегашния им вид – отношения, които са специално адаптирани към нуждите на страната и до голяма степен функционират успешно.
За разлика от държавите кандидатки от Западните Балкани или Източна Европа, Исландия не разчита на европейските структурни фондове, за да изгражда инфраструктура или да повишава жизнения стандарт. Високото благосъстояние на населението до голяма степен премахва финансовия стимул, който прави членството в ЕС особено привлекателно за по-бедните държави.
Освен това Исландия вече е дълбоко интегрирана в европейското пространство чрез Европейското икономическо пространство и Шенген. Страната приема свободното движение на стоки, капитали, услуги и хора, а ключови сектори като финансовите услуги, енергетиката и транспорта са подчинени на европейски правила. Социалните и екологичните ѝ стандарти също до голяма степен съответстват на тези в ЕС.
На практика Исландия включва в националното си законодателство приблизително 75% от европейските закони и директиви. Исландските граждани вече се ползват от основните предимства на единния пазар, без страната да е пълноправен член на ЕС. За мнозинството от гласувалите това очевидно се оказва достатъчно.
В Брюксел реакцията беше сравнително сдържана, макар че някои европейски политици открито признаха разочарованието си. Белгийската евродепутатка от Зелените Саския Брикмон заяви, че ЕС вече не вдъхновява хората по начина, по който го е правил преди. Френският центристки евродепутат Сандро Гоци определи резултата като предупреждение, което Европа трябва да приеме сериозно, и подчерта, че привлекателността на съюза не бива да се приема за даденост.
Един от основните аргументи срещу членството беше свързан с риболовната индустрия. Секторът формира около 15% от БВП на Исландия и 40% от приходите от износ. Противниците на членството предупредиха, че присъединяването към общата европейска политика в областта на рибарството може да застраши местните интереси – тема, която има особена чувствителност в страната заради т.нар. „войни за треската“ с Великобритания през 60-те и 70-те години.
Референдумът показа и ясно географско разделение. Жителите на столицата Рейкявик в по-голяма степен възприемат членството в ЕС като допълнителна гаранция за сигурността на страната, особено на фона на международната нестабилност и отношенията между САЩ, Русия и Европа. В останалата част на острова, където живеят много рибари и фермери, подкрепата за членство е значително по-слаба.
Именно специфичната позиция на Исландия обаче дава важни уроци на Брюксел. Първият е, че държавите, които вече са част от Европейското икономическо пространство и Европейската асоциация за свободна търговия, вероятно са по-трудни за убеждаване да се присъединят към ЕС от страните извън единния пазар.
За държавите извън ЕИП членството носи огромни икономически и практически ползи – свободен достъп до най-големия единен пазар в света, свободно движение на хора и значителна финансова подкрепа. За страни като Исландия и Норвегия обаче голяма част от тези предимства вече са налични.
Когато настоящият модел предлага голяма част от ползите на пълноправното членство, без да поставя под пряк или възприеман риск ключови национални отрасли, допълнителните преимущества от присъединяването стават много по-трудни за продаване на обществото.
По-сериозният въпрос за ЕС е друг – защо, въпреки растящите съмнения относно американския ангажимент и бъдещето на защитата в рамките на НАТО, исландците не бяха убедени и от предложението за по-голяма европейска сигурност. ЕС все по-често говори за необходимостта да засили ролята си като отбранителна сила, но дори механизмът за взаимна защита между държавите членки не се оказа достатъчен аргумент за исландските избиратели.
Това показва, че Брюксел има още работа, ако иска да превърне сигурността в по-силен аргумент в полза на членството.
В същото време резултатът не трябва да се тълкува като отхвърляне на европейската интеграция. По-скоро Исландия показва, че е възможно тясното обвързване с ЕС без формално членство да бъде устойчиво, надеждно и политически приемливо за обществото, пише в заключение изданието.
