Сделка за десетилетия напред
Споразумението е с продължителност 30 години и е на стойност милиарди долари. То ще позволи на американски компании да участват в изграждането и експлоатацията на граждански ядрени мощности в Саудитска Арабия, пише CNN.
Според администрацията на Тръмп сделката носи три основни ползи – отговаря на високите стандарти за неразпространение на ядрените оръжия, подкрепя американската ядрена индустрия и укрепва отношенията с един от най-важните съюзници на Вашингтон в Близкия изток.
Опасения за обогатяването на уран
Най-сериозните критики са свързани с възможността Саудитска Арабия да получи капацитет сама да обогатява уран.
Макар подобна дейност да е необходима за производството на гориво за атомни електроцентрали, същата технология може да бъде използвана и за производство на високообогатен уран за ядрени оръжия.
Рияд многократно е заявявал, че няма да разработва ядрено оръжие, ако Иран не го направи. Анализатори обаче предупреждават, че подобна възможност може да принуди други регионални сили, сред които Египет и Турция, също да започнат собствени програми.
Въпроси около международния контрол
Споразумението е договорено по американски закон, който позволява износ на ядрени технологии при гаранции срещу разпространението на ядрени оръжия.
Според американското Министерство на енергетиката документът включва двустранно споразумение за гаранции.
Появилата се информация обаче подсказва, че Саудитска Арабия може да не бъде задължена да подпише Допълнителния протокол към Международната агенция за атомна енергия. Именно този документ предвижда по-строги инспекции и по-широки правомощия за международен контрол.
Според експерти това би създало опасен прецедент и би позволило на други държави да настояват за по-слаби ограничения при бъдещи ядрени сделки.
Директорът по политиките за неразпространение към Arms Control Association Келси Дейвънпорт определи споразумението като „безразсъдно и безотговорно“ и предупреди, че последиците могат да се усещат години наред.
Сделка в сянката на войната с Иран
Подписването на споразумението съвпада с продължаващата конфронтация между САЩ и Иран.
Администрацията на Тръмп твърди, че целта на военния натиск срещу Техеран е да бъде предотвратено придобиването на ядрено оръжие. Именно затова критиците виждат противоречие – Вашингтон се противопоставя на обогатяването на уран в Иран, но допуска подобна възможност за свой близък съюзник.
Според анализатори това може допълнително да усложни бъдещи преговори с Техеран, който вероятно ще поиска същите права, предоставени на Саудитска Арабия.
Поредният риск на Тръмп
Според наблюдатели сделката е поредният пример за подхода на Доналд Тръмп към външната политика – готовност да нарушава установени дипломатически практики в името на бързи политически и икономически резултати.
По време на двата си мандата той прекрати международното ядрено споразумение с Иран, нареди ликвидирането на генерал Касем Солеймани, започна военна операция срещу Ислямската република и промени американската политика по редица въпроси в Близкия изток – от отношенията с Израел до санкциите срещу Сирия.
Поддръжниците му твърдят, че десетилетия традиционна американска политика не са донесли стабилност в региона и че са необходими нови подходи. Критиците обаче предупреждават, че подобни решения често се вземат без ясна представа за дългосрочните последици.
Какво следва
Друг въпрос, който тревожи експертите, е дали САЩ ще могат да контролират използването на ядрените технологии през следващите десетилетия.
„Днешен съюзник на САЩ не означава непременно съюзник и утре. След като технологията бъде прехвърлена, Вашингтон вече няма да може да гарантира как ще бъде използвана“, предупреждава Келси Дейвънпорт.
Именно тази несигурност превръща сделката със Саудитска Арабия в едно от най-противоречивите решения на администрацията на Доналд Тръмп – с възможни последици далеч отвъд настоящия конфликт с Иран.
