Причината е, че парламентът е отменил част от планираните мерки за икономии в социалното осигуряване, което значително усложнява усилията за фискална стабилизация. Одиторите посочват, че проектобюджетът за 2026 г. разчита прекомерно на около 12 млрд. евро допълнителни приходи от данъци, включително на извънредния корпоративен данък за големите компании.

Част от първоначално заложените мерки вече са смекчени или отпаднали, а останалите може да се окажат неефективни при по-ниска инфлация или при опити на бизнеса да минимизира ефекта върху печалбите си. При положение че Франция вече има най-високата данъчна тежест в еврозоната, нови сериозни увеличения на налозите биха застрашили конкурентоспособността и заетостта. Затова Сметната палата заключава, че съкращенията на разходите са неизбежни.

Именно там обаче се крият най-големите рискове. Плановете предвиждат реален ръст на публичните разходи от едва 0,3% през 2026 г. – изключително ниско ниво. Според одиторите подобен контрол е трудно постижим, особено след като депутати вече отмениха мерки като по-високи такси в здравеопазването и замразяване на пенсиите.

Дори при постигане на целта за дефицит, държавният дълг на Франция ще продължи да расте и се очаква да достигне близо 119% от БВП. Това ще направи страната по-уязвима към поскъпване на финансирането и вероятно ще наложи още по-строги фискални мерки в следващите години. Докладът идва на фона на продължаващ натиск върху публичните финанси и поставя под съмнение устойчивостта на сегашната бюджетна политика на Париж.