Това показва анализ на проф. Емил Гачев от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите при БАН, публикуван в платформата „Климатека“.
Най-застрашени са части от Североизточна и Югоизточна България, където съчетанието между по-високи температури, ограничени валежи и интензивно земеделие поставя под натиск едно от най-ценните богатства на страната – плодородната земя.
Не става дума само за суша
Според експерта понятието „опустиняване“ често се разбира погрешно. То не означава непременно появата на истински пустини, а постепенен процес на деградация на почвите, при който земята губи способността си да задържа вода и да поддържа нормална растителност.
Засушаването може да бъде временно явление, продължаващо месеци или дори години. Опустиняването обаче е много по-дълбок и дългосрочен процес, който води до трайна загуба на плодородие.
Учените предупреждават, че климатичните промени вече създават предпоставки този процес да се ускорява. Повишаването на температурите води до по-бързо изпаряване на влагата от почвата, а валежите все по-често падат под формата на краткотрайни, но интензивни порои.
Повече порои, по-малко полезна вода
Любопитното е, че общото количество валежи в България не показва драматичен спад през последните десетилетия.
Проблемът е в тяхното разпределение.
Все по-често дъждът се излива за кратко време и в големи количества. Вместо постепенно да попива в почвата, голяма част от водата се оттича по повърхността и дори може да предизвика ерозия.
Така между отделните валежи остават по-дълги сухи периоди, през които почвата губи влага, а земеделските култури изпитват все по-голям стрес.
Особено уязвими са Черноморското крайбрежие, Горнотракийската низина, Добруджа и части от Северна България, където рискът от засушаване е най-силно изразен в различните сезони.
Почвата е под двоен удар
Климатичните промени поставят българските почви под двоен натиск.
От една страна, по-честите горещи вълни и продължителните сухи периоди ги изсушават и увеличават риска от ветрова ерозия и пожари.
От друга страна, интензивните валежи отмиват плодородния горен слой, който се формира изключително бавно и е ключов за земеделието.
Така земята постепенно губи способността си да съхранява вода и хранителни вещества, което допълнително задълбочава проблема.
Човешката намеса също има цена
Според анализа климатът не е единственият виновник.
Интензивното земеделие, обезлесяването и неподходящите практики при обработката на земята също допринасят за деградацията на почвите.
Когато нивите остават голи след оран или между отделните култури, плодородният слой става по-уязвим на вятър и дъжд. Прекомерната паша може да унищожи тревната покривка, а неправилното напояване да доведе до засоляване на почвите.
Особено важна е ролята на горите. Те задържат влагата, ограничават ерозията и регулират водния режим. Според проф. Гачев унищожаването на ценни горски масиви през последните десетилетия отслабва естествената защита срещу суши, наводнения и пожари.
Забравеният щит на Добруджа
Сред най-ефективните средства за борба със засушаването остават полезащитните горски пояси.
България има дълга история в тази област. През миналия век в Добруджа е изградена една от най-мащабните системи от полезащитни пояси в Европа. Тези изкуствено създадени горски ивици намаляват силата на ветровете, ограничават ерозията и помагат на почвата да съхранява повече влага.
Днес специалистите смятат, че подобни мерки трябва не само да бъдат запазени, но и разширени.
Сред препоръчваните решения са още залесяване на оголени терени, възстановяване на горските екосистеми и прилагане на щадящи земеделски практики като неорна обработка и поддържане на растителна покривка върху почвата.
Въпрос на бъдеще
Почвата рядко попада във фокуса на обществения дебат. Въпреки това именно тя стои в основата на храната, водата и природните ресурси, от които зависи животът на хората.
Според проф. Емил Гачев опустиняването вече не е проблем единствено на далечни сухи региони по света. Част от България също е изправена пред този риск.
Дали плодородната земя ще остане ресурс и за следващите поколения, зависи от решенията, които обществото и институциите ще вземат днес – за управлението на горите, земеделието и адаптацията към променящия се климат.
