„Златната лаборатория“: Много я желаете момчета, но казахте „хоп“, преди да скочите

Спрямо действията на частниците чухме много определения, до едно внушаващи съмнения във всичко, свързано с нея. Чуха се директни обвинения, че някой предлагал 5 милиона подкуп. Че са отправяни заплахи към държавни служители. Че зад дейността по контрола се крие контрабанда (неясно каква). Как „златният гьол“ носел милиони печалби по незаконна схема. И т.н. и т.н.

Повече от две седмици в медии и тв студия зам.-министърът на земеделието Иван Христанов прекарва повече време, отколкото на работното си място, образно казано. С плам и жар обяснява, как държавата си връща позициите на пункта „Капитан Андреево“ – втори по големина терминал в света за преминаване на хранителни товари след такъв между САЩ и Мексико. Така твърди Христанов – много впечатляващо наистина.

Всичко това може да е революционна промяна. Но може и да не е.

Какво виждаме дотук. Държавата е в акция срещу частна фирма. Впрегнат е огромен ресурс, битката се води от най-високо ниво в управлението. И някак по презумпция обществото трябва да приеме, че представителите на властта казват истината. Че как иначе, нали държавните чиновници от всякакъв ранг работят за интересите на държавата и народа.

И все пак.

Плурализмът предполага и други гледни точки.

Защо, например, да не допуснем, че зад цялата „специална операция“ се снишава силов бос, известен още от времето на мутренските години? Нима това не се е случвало десетки пъти? Нима не беше така до онзи ден, когато държавата бе под контрола на мафиотизирана власт?

Не беше ли сегашният земеделски министър, член на БСП, замесен в скандал, когато бе предложен за зам.-вътрешен министър в кабинета „Орешарски“. Именно заради възникнали тогава съмнения за негови зависимости към силова групировка, той престоя на поста само… 2 часа… В Шумен негови съпартийци го наричат Малък Шошо (Голям Шошо бил баща му…) и твърдят, че е „кадър“ на вечният в столетницата Димитър Дъбов, известен като Чичо Митко. Да оставим настрана израязваните мнения, че не разбира нищо от земеделие.

Иван Христанов е с впечатляваща биография, но това означава ли, че не може да е бил подведен или заблуден – волно или неволно?

Защо да не допуснем, че някой е взел авансово едни пари, за да се свърши една работа – смяната на една фирма с други? Да не би у нас такива неща да не се случват?

Или че някой е хвърлил око на „златния гьол/кокошка“ и го/я иска за себе си, като използва връзките си в определени среди на управлението?

Все възможни хипотези. Покрай войната в Украйна, инфлацията, проблемите с енергоизточниците и разпадащите се връзки в тази област с Русия, също непрекъснатите атаки от ГЕРБ, ДПС и "Възраждане", плюс неразбориите в коалицията е много възможно някой да опитва да лови риба в мътна вода. А на премиера Петков да се поднася само „хубавата“ част - добрите намерения и очакванията. А реалността?

Не казвам, че е така. Казвам, че е възможно.

Едно обаче е повече от видимо: Операцията по превземането на хранителния контрол на границата с Турция е започнала без никаква подготовка. БАБХ, министерството и останалите структури, въвлечени в акциите нямат никаква готовност, измествайки предишните опериращи там, да осигурят нормален режим на работа. В такива ситуации най-важен е резултатът. Само той доказва, дали си прав или не. До момента виждаме скандал, километрични опашки, неясни обяснения, изнервени участници, обещания за светли хоризонти – нищо друго. Ще се съгласите, че това е крайно недостатъчно. Да не говорим за предстоящите съдебни дела, които тепърва ще започнат за причинени щети, нарушени договори и пр. Винаги е рисковано да казваш "хоп", преди да си скочил.

Витали Роник