Този път „червената нишка" на дискусията са улиците на Слънчев бряг. Според шефката на акционерното дружество, което управлява курорта - Малина Стратиева, е дошло времето улиците да бъдат продадени. Това може да стане като дълготрайни материални активи чрез търг с явно наддаване или с конкурс. Така е съгласно устава и статута на дружеството, което е частно, публично с държавно участие и е в процес на приватизация и се подчинява преди всичко на Закона за приватизация, Закона за ценните книжа и Търговският закон.
Експерти смяат, че е възможно за приватизацията да се водят и преговори с потенциален купувач. Това обаче би било възможно единствено, когато едноличен собственик е държавата. В случая държавата е просто мажоритарен собственик в „Слънчев бряг" АД, но не и едноличен. Така че остават класическите варианти: търг с явно наддаване или конкурс.
Всичко изглежда ясно. Но не е. У нас винаги има едно „но", което играе ролята на пръта в колелото на събитията.
Става дума за гледната точка на кмета на Несебър Николай Димитров. Според него, много по-смислено е общината да вложи евентуалните 46 млн лв, на колкото се оценяват улиците и инфраструктурата на Слънчев бряг, в нова общинска сграда, например. Не звучи лошо, нали. Ново кметство, нови лъскави кабинети, нов имидж и лукс в оставащото време до края на мандата. За да е по-лесна смилаема от общественото мнение тази идея, към нея е прикачено и обещание за нов Културен дом. Не модерен летен театър, например, където да се вихрят рок концерти и летни фестивали, а Културен дом, който сякаш трябва да възкреси някаква носталгия по 50-те години на м.в. На някои обаче това намерение им звучи сериозно и мащабно - Културен дом. В него по естествен начин би се вписал и един Обреден дом, също и Дом на кооператора, Дом на миньора, Дом на строителя на новото време... Порових се в европейските програми, но за съжаление не открих следи от подобни идеи. Вероятно не са прескочили Милениума...
Българинът е особено чувствителен, когато стане дума за улици и пътища. През последните години сме подложени на истински пътен геноцид, което обяснява интереса към темата. А идеята е много проста: Общината купува инфраструктурата в комплекса и налага върху използването й всички закони и правила. Ивенно тя притежава властовите и административните лостове да го стори. Освен това не е тайна, че доста пари от Слънчев бряг се вливат в хазната на Несебър, което изисква и подобаващи грижи за тази важна част от туризма - инфраструктурата. За сектора се очертават трудни времена - световна финансова и икономическа криза със съпътстваща рецесия, което изисква пълна мобилизация на всички сили и средства да се запази Слънчев бряг като един от световните курорти, любим за хиляди българи и чужденци. Да, Несебър е невероятен, единствен и уникален, но без Слънчев бряг приходите му от туристи биха били доста по-скромни. Всеки ден хиляди туристи от курорта отиват на разходка в Стария град, обядват или вечерят, пазаруват в десетките магазинчета и сергии, наемат лодки и яхти, зареждат се с подаръци за близки и познати. А това са пари, доста пари. Ако прибавим и идеите за развитие в курорта и Несебър на конгресен и спортен туризъм, към която идея Димитров твърди, че е истински пристрастен, тогава грижата за инфраструктурата, т.е. за улиците, уличните лампи и пр. придобива още по-голямо значение.
Кметът обаче държи на своето и дори задава пред
журналисти с тържествуващ вид въпроса: „Може ли да има частни улици?" Отговорът
е „да", има такива улици, дари и в България. Например частни инвеститори построиха улици пред и към хотелите си в зимния курорт Пампорово.
Принудени бяха от липсата на инфраструктура и от неангажираността на държавата. Факт са вече
уличните платна към хотел „Кристал дивелопмънтс",
както и към трите апартаментни комплекса „Роял лодж казино и СПА", „Гранд Манастира" и „Замъка".
Във Франция, Италия и Испания нещата са ясни отдавна. В един от правилниците за експлоатация и ползване на частни улици в Италия пише: „При частните улици отговорността за поддръжката пада върху собствениците, обикновено, тези, които живеят на улицата. Те обаче могат да подадат документи улицата или пътят да се поддържат от общински или държавни фирми, както и към лицензирани частни фирми."
Подобно е положението и в САЩ. Там в една от наредбите пише: „Ако даден проблем се счита за „опасност" - например, внезапно се появява дълбока дупка на пътя, общината може да се разпореди да бъдат поставени бариери или да се затвори пътя около опасния участък. Все пак, ремонта на пътната настилка се извършва от собствениците. Пътните настилки и пешеходните зони може да се повредят в следствие на извършваната дейност от газова или телекомуникационна компания. Тези компании са длъжни да осигурят безопасно преминаване на пешеходците и трафика от автомобили. Освен това, те отговарят за доброто състояние на пътната настилка след завършването на работата." Доста ясно, нали?
С частните си улици е известен например град Сент Луис, щата Мисури. До идеята там се стига именно заради желанието да се развива туризма и да се привлекат гости от цял свят. Градът е популярен и с казината си. Известна е фразата на местен общинар отпреди години: „Кой ще върти рулетката, ако трябва да гази през калта в тъмна улица?" Всъщност този въпрос е актуален и в нашия случай.
Частни улици съществуват от десетилетия в Англия и Уелс. Известни са с пищните цветни лехи край тях, с перфектната си маркировка, чистота и правилно паркирани автомобили.
снимки Вяра Йовева
Знайно е, че у нас подобни идеи трудно пробиват заради провинциалният
балкански манталитет. Не е лошо обаче идеите да се обсъждат, да се дискутират и
в крайна сметка да натежат тези аргументи, които са в полза на обществото. В
случая със Слънчев бряг мнението на туристите би трябвало да е най-важно,
всички сме наясно какво е то...
Магдалена Попова
