Александър Невски: Фалшив герой в измислени битки? Историците с тежка дума за светеца-предател

В историята често се случва истории и личности, митологизирани сред следващите поколения, да се окажат напълно несъвместими с истината. Последни разкрития на руски учени доказват, че наистина фалшив герой е княз Александър Невски, на когото са приписвани подвизи и исторически важни решения, каквито той не е извършвал. Руската историография от много време е наясно с фактите, но поради политически причини и използването на Невски за пропагандни цели истината е била премълчавана. Дори Владимир Путин се опитва да възроди ореола около "светеца", но учените не са склонни да мълчат. Защото героичните истории се отнасят не за истинския Александър Ярославич, а за неговия измислен образ, създаден от един филм, разпространяван и до днес с пропагандна цел. Истинският Невски не е бил нито за възхита, още по-малко за подражание и преклонение.

Несъстоялите се "епични" победи

Някои от действията му са буквално национално предателство. Три са основните фалшиви постижения, които обикновено се приписват на Александър Невски.

Първо, като много млад, той победил шведите, които дошли да превземат Ладога, след което получава името Невски.

Второ, той победил рицарите на Ливонския орден в ледената битка на Чудското езеро.

Трето, като голям дипломат, той не позволил повторното разорение на руските княжества от монголите.

Всички тези митове, според все повече историци, са силно преувеличени или въобще неверни. Първо, грандиозността на победата над шведите е много съмнителна.

„И стана голямо клане, и князът изби безброй от тях, и върху лицето на самия техен цар остави белег от острото си копие“, се казва в житието на Александър Невски, взето се ползва като източник на информация. За крал се има предвид Ярл Биргер – така пише дори в руските учебници. Извинете, но по това време Биргер изобщо не е бил крал, защото шведите са управлявани от Улф Фаси. Та кого всъщност е победил младият Александър?  Освен това „голямото клане“ повдига също въпроси. Това сражение дори не се споменава в шведските хроники, въпреки че хрониката на Ерик записва всички повече или по-малко важни събития. Може би скандинавците, поради негодувание и завист, са премълчали поражението? Тогава нека разгледаме нашата Новгородска хроника. „Тук паднаха новгородците Константин Луготиниц, Гюрята Пинещинич, Намест, Дрочило Нездилов - син на кожар, и още 20 души жители на Ладога, или по-малко, Бог знае“. Това пише в хрониката. Тоест „битката“ не е била нищо повече от обикновена гранична свада.Така и „битката на леда“, ако погледнете аналите, не изглежда толкова мащабна.

„Директното позоваване на източници, като правило, разочарова непосветените“, пише Игор Данилевски, доктор на историческите науки. Уж най-голямата битка в историята ни всъщност е епизод, съвсем обикновен. В ранните източници „битката на леда“ отстъпва по важност на много други сблъсъци. Например битката при Шяуляй през 1236 г., където войските на ордена са напълно победени от литовците, а магистър Волквин и 48 пълноправни рицари са убити.В битката при Чудското езеро загиват 20 рицари, а други шестима са пленени.

Няма никаква голяма битка. Общоприетата версия на „победоносната“ стратегия на Александър също изглежда повече от противоречива - мъдрият принц примами германците върху леда на Чудското езеро, който се напукал под тежестта на тежките им доспехи, изпращайки нашествениците на дъното. Истината е съвсем друга.

„Палеоклиматолозите установиха, че климатът в средата през 13 век е бил подобен на този от средата на 20 век. И тогава ледът е минимум половин метър. Той спокойно издържа няколко танка с тегло над 10 тона единия, които минават по езерото. Няма как немските рицари да са разбили леда. Освен това по онова време преди сражение всяка от войските е проучвала мястото много сериозно.“ – категоричен е историкът Владимир Потресов пред РИА Новости. И допълва, че германците не са имали тежка броня, и двете войски са носели едни и същи оръжия. Като цяло битката на леда в досегашното представяне изобщо не съществува. Няма такава, има мит. Още по-малко се знае за подлите и коварни действия на княза.

Коленичилият княз

„По същото време имаше татаро-монголско иго и Александър Невски пътува до Ордата, взема данък, но не влиза в открит военен конфликт с татарите. И защо? Защото той ясно разбрал: татарите се нуждаят от нашия портфейл, а ливонските воини, които идваха от Запад, се нуждаеха от нашата душа “. Това е изказване на руския патриарх Кирил по повод годишнина от рождението на Александър Невски. Един от първите, които засягат тази тема още през 18 век, е историкът Василий Татишчев.

За него нещата са доста по-различни. През 1247 г., след смъртта на баща си, княз Ярослав, Александър, заедно с брат си Андрей, отиват да се поклонят на монголския владетел и да му засвидетелстват подчинението си. Владетелят на Ордата, хан Гуюк, дава на Александър титла, равна на велик херцог, а на по-младия Андрей подарява Владимировското княжество. Но по това време титлата на Александър е почетно звание без реална стойност. В същото време Андрей бил пламенен противник на монголските власти, затова замисля със своя тъст Даниил Галицки да повдигне Русия на бунт срещу нашествениците. През 1252 г. Александър отива в Ордата и предава замисъла на бунтовниците. Монголската армия тръгва срещу Андрей, побеждава го и Александър получава управлението на Владимировското княжество като награда за предателството. Това съвпадение ли е? Май принцът е предал наистина брат си! Общоприето е, че Невски е показал държавнически ум, преценявайки стратегически: като не можем да се състезаваме с монголите, по-добре да помислим за спасяването на руската земя.

Има логика в това. Но защо тогава е обичайно да се почитат същите Евпатий Коловрат и принц Михаил Черниговски, които не се подчиниха на нашествениците и загинаха в бой с тях? Е, явно не напразно докторът на историческите науки Валентин Янин директно нарича Невски предател. „Александър, след като сключи съюз с Ордата, подчини Новгород на влиянието на Ордата. Той разшири татарската власт до Новгород, който никога не беше завладяван от татарите. Нещо повече, той избоде очите на несъгласните новгородци. И зад него има много всякакви грехове, включително приемането на исляма“, казва Янин. Избодените очи са факт. През 1257 г. монголите организират преброяване на населението в Русия, което улеснява събирането на данъци.

Новгородци, които не били съгласни, се разбунтували. Синът на Невски - Василий, който царува по това време в Новгород, подкрепил бунтовниците. Невски нахлува с войска, за да потуши вълненията. След като изгонва сина си, той нарежда страшна екзекуция в града, както описва събитията Карамзин. „Да се отреже носа на всеки втори, на другите да се избодат очите“, гласи неговата заповед. Осакатяването не е било руска традиция и новгородци са ужасени от жестокостта на Александър. По-късно започва да се твърди, че жестокостта на Невски била тактически ход, за да се предотвратят повече жертви. Вече знаем, че това въобще не е така. Той просто е служил на татарите. 

Невски срещу нацистите

До 16 век Александър Невски е считан за владетел от местно ниво. За първи път се сдобива със слава при Петър I, който по време на войната с шведите, се нуждаел от исторически образ на герой.

И го създава в лицето на Александър. Но дори през 19 век, докторът на историческите науки Андрей Михайлов пише, че отношението към Невски е било незначително, а към военните му заслуги – доста хладно. Дмитрий Донской (княз Московски, който печели Куликовската битка), например, е бил много по-почитан и с право.Истинският триумф за Александър Невски идва по време на съветската власт, когато през 1937 г. списание "Знамя" публикува сценарий на Пьотр Павленко и Сергей Айзенщайн, посветен на Александър Невски и битката при Чудското езеро.

„Сценарият предизвика остри критики от страна на историците“, пише Игор Данилевски. Акад. Тихомиров озаглавява своя статия „Подигравка с историята“. Въпреки това филмът е заснет. Причината е, че в Германия фашизмът надига глава и пропагандата се нуждаела от ярка история за победа на руснаците срещу германците. Княз Александър, изигран от Николай Черкасов, бил идеален за тази роля. След кратък период обаче се оказа, че германците стават съюзници на Сталин и филмът е прибран в шкафа. С началото на Великата отечествена война идва неговият исторически звезден час. „От този момент започва формирането и консолидирането в общественото съзнание на нов мит за „битката на леда“ – мит, който днес е в основата на масовата историческа памет на нашия народ“, заявява Данилевски. „Благодарение на един филм...".

Игор Киян

Руски историци припомнят и други епизоди в историята на страната, когато Александър Невски е използван като пропаганда на руските военни успехи. Екатерина I учредява орден на негово име, който Ленин след Октомврийската революция забранява. След години отново е върнат. Именно митът за несъществуващите подвизи на княза е повод и за това храм-паметникът в София да носи неговото име. По канона на православието не е редно човек, който е приел исляма да дава име на християнска църква, но в България явно ова не важи…