Реклама / Ads
2| 8164 |23.04.2024 АКТУАЛНО

Д-р Александър Симидчиев пред ФрогНюз: Имаме нужда от дозирана и научно базирана реакция спрямо ситуацията с коклюша

.
В медицината разликата между лекарство и отрова много често е в дозата. Тоест, нещо, което е лекарство в по-ниска доза става отрова, когато е в по-голяма доза. Същото може да се наблюдава и при изборния процес.
 

Изборите ние най-рутинно ги използваме като лекарство за демокрация. За да имаме чиста, спокойна и подредена демокрация, е необходимо да имаме изборен процес. Въпросът е когато предозираме с този процес, дали не се получава, така че това, което нормално е лекарство за демокрацията, да се превърне точно в обратното, в механизъм, при който демократичните процеси и желанието хората да живеят демократично, се подтиска, защото избирателите се отблъскват от изборния процес, започват да не гласуват, спада изборната активност и това реално работи срещу демокрацията.

 

Това каза пред ФрогНюз политологът, специалист по белодробни болести и депутат от ПП-ДБ доктор Александър Симидчиев.

 

Ето го цялото интервю:

Д-р Симидчиев, все по-сериозни стават темповете, с които се развива разпространяването на коклюш у нас. На какво се дължи това? Има ли опасност от епидемия?

 

По-принцип коклюшът е силно заразно заболяване. Предава се по въздушно-капков път, точно както е при COVID- 19. Всички респираторни инфекции са силно заразни. Те се разпространяват лесно при обичайните условия на нашия социум. Обикновено, тази инфекция има няколко годишен период, когато се покачват случаите и след това затихват. Хубавото е, че ние познаваме причинителя добре, имаме средства за защита от него. 





Имаме изградена програма за ваксинация от двумесечна възраст нагоре, до 12-годишна възраст. И след това реваксинация, когато човек прецени. Нямаме кой знае каква драма. Това, което се случи, е че имаме две загинали новородени в Кюстендил, на базата на това, че от нула до двумесечна възраст новородените не са ваксинирани срещу това заболяване и съответно са особено възприемчиви на тази инфекция.

 

Предполагам, че при тези случаи, бебетата са попаднали в условия, при които някое братче, сестриче или някой от посетителите при тях е бил със съответната инфекция и на базата на това се е случил този резултат.

Какви биха били приликите и разликите между епидемия от коклюш и епидемия от COVID-19?

 

Това е различна инфекция от COVID-19. Познаваме много добре и причинителя, и механизмите, според които се развива. При коклюша ние можем да борим инфекцията с антибиотици, защото това е бактериална инфекция и тя e чувствителна към съответните антибиотици, които могат да бъдат предписани от лекар. Тук не сме толкова беззащитни, колкото бяхме при COVID, където нямахме ефектно средство за борба в началото, освен ваксините, които бяха разработени доста иновативно и бързо.

 

Тук имаме вече действаща ваксина от десетилетия назад, имаме ваксинационен календар, така че обхватът е достатъчно голям. Нямаме нужда от свръхреакция.

 

Знаете, в медицината свръхреакциите се наричат или алергия, или автоимунно заболяване. И в двата случая болестта става тежка не заради самото заболяване, а заради свръхреакцията на нашата имунна система. Тук също не бива да правим подобно нещо. Имаме нужда от дозирана, систематизирана и научно базирана реакция към този проблем. Има такава вече. Разработват се допълнителни подходи, както при бебетата, така и при хората над 65-годишна възраст. Защото при хората над 65-годишна възраст също им отслабва имунната система, което позволява това заболяване да има по-тежко протичане.

Взето бе решение на бебетата да бъде прилагана ваксината по-рано, месец и половина след раждането? Това ще забави ли разпространението на заразата? Как би помогнало?

 

Това ще помогне, макар в ранната възраст, между 0 и 2 месеца, имунитетът да съзрява и той да работи малко по-малко ефективно, отколкото когато съзреем пълноценно. Най-добрият вариант е при тези, при които предстои раждане, да бъдат ваксинирани майките, за да може през плацентата бебетата да получат съответното количество антитела, които да ги защитават след раждането. Това е идеалният вариант.





Другият вариант е да се ограничат контактите на бебето, докато стане на два месеца и започне ваксиналното покритие. Съществува и вариант, при който е възможно да се изтегли ваксинацията. Всичко това е въпрос на индивидуално решение. При всички положения, нямаме основание на толкова високо ниво на притеснение, тъй като инфекцията е позната и имаме средства за борба и антибиотици, които могат да се борят с тази инфекция. Имаме и ваксинално покритие на голяма част от населението и поради тази причина няма да се стигне до ефектите, които наблюдавахме при COVID. Необходима е научно дозирана и систематична работа, свързана с опазване на общественото здраве.

Не се ли случва твърде често „да вървим след събитията“, да действаме след появилата се криза, а не да се опитаме да я предотвратим? Когато чуем, че "властите ще взимат мерки", вярваме ли на тези мерки?

 

Не става въпрос за "управляващи" и "опозиция" тук. Ние много често се делим, нямаме особено доверие на властите, като цяло, независимо в какъв цвят са те. За да имаме сериозно, смислено и ефективно въздействие в областта на здравеопазването трябва да имаме спокойно, смислено и подредено общество. Когато обществото ни минава през тригодишен период на шест последователни избора, това е все едно да сме в центрофугата и да казваме, „ама може ли по-малко да се въртим, да не ни изстисква толкова много“.

 

Факт е, че живеем в много турбулентна, под формата на изборен процес ситуация, както и в турбулентна международна обстановка, при която имаме поне два много сериозни военни конфликта около нас. Трудно може да се дозира ефектът на това, което трябва да се случи. Тези от нас, които имат научно-базирания подход знаем, че не бива да има свръхреакция в тези случаи, но за съжаление те се използват именно за разбутване на политическата и социално-икономическа обстановка в страната.

В България освен "свръхреакция" в моменти на криза, се наблюдава и свръхчесто провеждане на избори. Това добра "рецепта" ли е за демократичните процеси в едно общество?

 

В медицината разликата между лекарство и отрова много често е в дозата. Тоест, нещо, което е лекарство в по-ниска доза става отрова, когато е в по-голяма доза. Същото може да се наблюдава и при изборния процес. Изборите ние най-рутинно ги използваме като лекарство за демокрация.

 

За да имаме чиста, спокойна и подредена демокрация, е необходимо да имаме изборен процес. Въпросът е когато предозираме с този процес, дали не се получава така че, това, което, нормално, е лекарство за демокрацията, да се превърне точно в обратното:  в механизъм, при който демократичните процеси и желанието хората да живеят демократично, се подтиска, защото избирателите се отблъскват от изборния процес, започват да не гласуват, спада изборната активност и това реално работи срещу демокрацията.

Как бихте коментирали смяната на ръководството на НЗОК? 

 

Това, което аз виждам, е опит за пълноценно и тотално овладяване на здравния сектор от всички възможни страни от една политическа сила, като се започне от парламентарната комисия, мине се през Министерство на здравеопазването, всички зам-министри, тръгне се към надзорния съвет на НЗОК, и в момента временно управляващият директор на НЗОК, с един иновативен, интересен ход.





Председателят на парламента вкара точка за гласуване на оставката на председателя, като един ден преди това помощник-председателят си оттеглил своята оставка, защото и председателят и помощник-председателят бяха помолени да си дадат оставките декември месец миналата година, за да може изборът за тези длъжности да стане пълноценно, със специалисти, които са взаимноприемливи за политическите сили.

 

Но това доста „иновативно“ беше използвано, за да се оттегли оставката на помощник-председателя и да се гласува оставката на председателя. Един вид, имаше желание да бъде реализирано еднопартийно ръководство на НЗОК. Смисълът на това да има разнородни партии във властта, е да може те да се контролират взаимно и да се получи баланс. Това, което наблюдаваме е изземване на политическата власт, с всякакви методи, което не е в интерес на това обществото да е балансирано, устойчиво и уверено в бъдещето си. Защото, когато се осъществява контрол от една политическа власт, то, общо взето това е повече в интерес на тази власт, отколкото в баланса на силите в обществото ни.

 

Интервю на Илина Григорова

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 9| 29693 |22.04.2024 Падна плочата с една от най-гoлемите исторически лъжи. Демонтажът на МОЧА продължава . 0| 3546 |20.04.2024 Тежка катастрофа с български автобус в Турция, има 11 ранени . 3| 11464 |19.04.2024 Прокуратурата предлага драконовски мерки срещу пияни и дрогирани шофьори . 5| 4268 |18.04.2024 ГЕРБ се опитват да скрият доклада по "Боташ" с констатирана тежка корупция

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads