Бъдни вечер, Коледа, „мръсни дни", магии...

Сигурно не сме най-смирените християни, нито сме най-верните на традициите миряни, но на Бъдни вечер и Коледа сякаш всички ставаме  малко по-добри, отваряме душата и сърцето си за хората около нас. Не е кой знае какво, но все пак. Във вълчи времена като днешните, насред световната криза всяка добрина, всяка усмивка и жест са знак за подадена ръка, малка победа над досадното всекидневие, изпълнено с проблеми и дребни подлости.

Тиха нощ, свята нощ... Коледари из пъртини... Светлина над Витлеем... Спокойствие и мир. Покой и смирение над цялата Земя...

Желаем благополучие и здраве на всички приятели и читатели на Frognews.bg. Каквото и да ни е минало през главите, каквито и тревоги и грижи да са ни спохождали в отминалата година, нека гледаме напред - бъдещето винаги е по-добро. Пък и заедно можем много!

Бъдете благословени!

В традиционния български календар в навечерието на Рождество Христово се празнува

БЪДНИ ВЕЧЕР

Наричат празника още Малка Коледа, Суха Коледа или Мали Божич.

Това е първата от трите кадени вечери и е свързана с чудото, което предстои да преживеят християните - раждането на Младенеца. Това време, изпълнено с тайнственост, старите българи свързвали и с така наречените "мръсни дни", в които ходели мамници, бродници, караконджули и вампири. Плашели хората, сеели ужас и болести сред децата и животните. Затова момите спазвали много забрани, за да бъдат щастливи и благополучни през годината. Гадателки и ясновидки се отдавали на магии и заклинания за здраве, щастие и късмет. Гадаели за бъдещия живот на моми и ергени;  какво ще е времето през годината; дали ще е плодовита годината. Птиците спирали да пеят, листата на дърветата не трептяли,  а водите и реките преставали да текат.

Част от голямата празнична магия бил бъдникът - дебело крушево дърво, което донасял за Бъдни вечер стопанинът на всеки дом. Той запалвал големият огън - символ на небесното слънци, източник на всички чудеса, които се случвали в тази тайнствена вечер. По традиция бъдникът се миросвал за плодородие и добър живот. Оставяли го да гори през цялата нощ и го пазели да не угасне, за да не си отиде късмета. Живите въглени от него слагали в прикадена вода. Пазели от нея  през цялата година, за да ги пази от болести и зли сили, особено зловредни в дните от Коледа до Водици, известни още като Мръсни, Погани дни.

Култово място в навечерието на Коледа заемал обредния хляб - боговица, вечерник, светец. Месели го млади булки или моми, облечени в празнични носии, с китки от босилек или червено мушкато, втъкнати в косите им. Погачата измесвали с мълчана вода, брашното пресявали по три пъти, през три сита. С водата, с която измивали точилката и ръцете си, момите пръскали кошарите, да се плодят овцете.

Боговицата се слагала в средата на празнична трапеза, наредена върху слама, символизираща сламата в яслата, където бил положен Младенеца след раждането му. Тя имала повече символичен характер, затова на нея се слагала от всичко, което е родила земята - царевица, чесън, лук, боб, ябълки,ошав, пуканки, орехи и различни постни ястия

Празничната вечер започвала с прикадяване на софрата. После стопанинът излизал на двора  с хляба, запалена свещ и чаша вино, за да покани  всички светци, покровители на бурите и градушките. След това питата разчупвал над главата си. Първото парченце се наричало на къщата, а второто оставяли пред иконата на св.Богородица. След което от обредния хляб се раздавало по парченце  на всеки член в семейството.

На трапезата се оставала дълго, като се вярвало, че така магическите знаци на съдбата ще бъдат изпълнени. От всяка гозба се оставяло по малко за починалите близки и на сутринта се носели на гробищата. В някои селища след вечерята част от сламата се палела на най-високото място и гадаели кой ще има най-голям берекет и късмет през годината. Другаде от сламата слагали върху плодните дръвчета, за да раждат повече плодове. Моментът, в който магията на Бъдни вечер се превръща в една необикновена феерия от чувства и емоции е свързан с коледарите - ергени, които се подготвят да стана част от обществото на мъжете.

За този ден момченцата се готвели още от Игнажден, когато се организирали в дружини и си избирали станеник - млад мъж, който знаел коледарските песи, имал артистична душа, щедра ръка и добро сърце. В някои райони коледарските дружини си имали още старец, баба, гайдар и четници певци. В други села се правли на котки и котараци, които мяукали и известявали за пристигането си. Коледарските дружини тръгвали точно в полунощ, когато излизали караконджулите и вампирите, за да плашат хора и животни. Те обикаляли от къща на къща. Първи ги посрещал стопанинът с дълбок поклон. Стопанката ги ръсела с жито или царевица, с пожелание да е спорна и плодородна годината. После започвали коледарските игри. Всеки от ергените си имал роля в този невероятен коледен спектакъл - едни се задявали, други правели смешки, трети пеели и танцували. Един необикновен калейдоскоп от заразителен от песни, танци, смях, веселие и разтуха, които придавали на празничната вечер неповторимо очарование. После благославяли всеки член в семейството. В знак на благодарност домакинята ги дарявала с колачки,  ябълки, царелица, сушени плодове, луканка и други храни. Коледарските дружини се разотивали след трети петли, когато злите сили били далеч от всяка къща.

На други ден по обед коледарите се събирали на мегдана или в двора на църквата. Разигравали на търг събраните подаръци и със спечелените пари организирали общоселска трапеза.

25 ДЕКЕМВРИ

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Няколоко столетия преди да се роди Христос юдеите живеели постоянно под тежкото иго на различни господари. Родили се много пророци, които предсказали за идването на Спаситела, къде ще се роди Месията и какво бъдеще очаква еврейския народ.

Приближавало времето, когато тези пророчества трябвало да се сбъднат. Тогава юдеите били управлявани от римския император Октавиан Август, който настоявал евреите да бъдат преброени до един. Затова издал заповед всеки да се върне там, където е роден. Дева Мария и съпругът и Йосиф потеглили към Назарет. През нощта отседнали в една пещера, често посещавана от пастири. Там, сред сламата, Мария родила своя син и го положила в яслите. В този миг ангел слязъл от небето и ги известил за раждането на Сина Божий - Иисус Христос. Младенецът лежал в яслата, а силното сияние около него не оставяло никакво съмнение в неговата бежественост.

Хората мигом разнесли вестта за раждането на Спасителя, ознаменувана с появата на ярка звезда. Първите, които видели Иисус били трима мъдреци. Още щом влязли в пещерата, дълбоко му се поклонили и му оставили скъпи дарове. Окрилени от неговата магия, те се прибрали по тайни пътища по къщите си, без да кажат нищо на юдейския цар Ирод. В това време Йосиф и Мария, заедно с Младенеца побързали да избягат в Египет, за да предпазят новородения си син от яростта на Ирод. Щом пристигнали в Египет, станало чудо - всички идоли се срутили, за да дадат знак за идването на новия Бог.

Ирод дълго време чакал мъдреците, за да узнае кой е новият Месия. Но това не се случило и заповядал  всички юдейски момченца под две години да бъдат погубени. Плач и стенния разтърсила земята на евреите, но целта не била постигната - Младенецът вече бил твърде далече.

Затова в памет на бизмилостно избитите витлеемски деца всяка година на 29 декември църквата споменава този трагичен момент в историята.

А на 25 декември тържествено празнува Рождество Христово - един от най-светлите християнски празници.

Както всички големи християнски празници, така и на този се нареждала празнична трапеза. Богата, с много и разнообразни ястия, както след голям пост. На нея традиционно имало пита, пача, свинско печено и пържолки, свинско месо с праз, баници със сирене или месо, пастърма със зеле, сърмички от зелеви лита, печена кокошка, млечна сладка баница и още много специалитети, които за всеки български край са много специфични. Не можело и без традиционните плодове, ошав, пуканки и  бъклица със студено, руйно вино. Българите благославяли своя Бог и покровител, Иисус Христос и си пожелавали да са здрави и жизнерадостни, да е плодородна годината и всеки да намери своето  щастие и късмет.

26 ДЕКЕМВРИ

СЪБОР НА СВЕТА БОГОРОДИЦА

След тържеството по повод щастливото Раждане на Младенеца, Учител и Стасител на човеците - Иисус Христос, на следващия ден църквата  събира вярващите, за да отправи благодарност и възхвала на Божията майка. Денят е наречен Събор на света Богородица.

На тази дата се отбелязва още светлата памет на свети праведни Йосиф, обручник на Светата Дева; на цар Давид - славен родоначалник на юдеийския народ и на свети Яков, брат Господен - пръв християнски епископ на Йерусалим.