Българската здравна система при извънредни ситуации: Готови ли сме за медицинска мобилизация?

Балтийските държави, граничещи с Русия и Беларус, вече не си правят илюзии. След 2022 г. и инвазията в Украйна, въпросът не е дали, а кога ще се наложи да действат в условия на война. И здравните им системи, обикновено в периферията на националната сигурност, изведнъж се оказват на фронтовата линия на подготовката.
В Литва болници складират турникети, линейки репетират евакуации под обстрел, а в Естония хората получават огнеупорни калъфи за лични документи. Все едно е филм, но е документален.
А сега – да погледнем към нас
България: Между „дано не се случи“ и „не знаем какво да правим“
Колко български болници имат действащи противобомбени укрития? Колко могат да поддържат работа без ток, вода и интернет? Има ли план за евакуация на ранени от гранични региони?
Нека сме честни: отговорът на повечето от тези въпроси е в неизвестни или е неудобен.
България е част от източния фланг на НАТО и има сухопътна граница с Турция (близо до горещи точки в Близкия изток), както и с Румъния, която се намира на метри от руските атаки по украинския Дунав. В Черно море, където български търговски кораби минават в сянката на дронови удари, ситуацията е напомняне, че войната не е далеч.
И все пак: подготвена ли е българската здравна система за хибридна или гореща криза?
„Военният потенциал“ на здравната ни система
Да, имаме мобилни екипи, имаме линейки. Но:
Колко от тях могат да работят в условия на военна блокада?
Има ли достатъчно наличности от кръв, адреналин и кислород в критични точки като Русе, Варна, Бургас?
Има ли ясно разпределение между цивилна и военна медицина, или ще се импровизира в движение?
Според последен одит на Сметната палата, само малка част от болниците разполагат с действащи аварийни генератори, а още по-малко – с автономни системи за вода и комуникация. Ако има координация между здравните и военните власти, тя поне не е публично известна.
„Ако избягаме всички, какво ще остане?“
Думите на латвийската лекарка д-р Аида Томсоне звучат болезнено познато:
„Ако утре има война и всички просто си вземат паспортите и избягат – тогава какво ще остане?“
У нас обаче, при криза, обществената логика често е: „някой друг ще се оправи“.
Но здравната система не може да импровизира, когато започнат да пристигат хора с откъснати крайници, изгаряния и травми от срутени сгради. Не може да се чакат „спуснати указания“. Тя трябва да има план, оборудване, и хора, които знаят какво да правят – преди да се наложи да го правят.
Какво можем да научим от Балтика?
Балтийските държави не са по-богати от нас. Но са по-организирани, по-прагматични и много по-безкомпромисни в подготовката си. Те не броят дните до евентуалната заплаха – те ги използват. Въпреки че не са в активна война, те се държат така, сякаш всеки ден може да бъде първи ден от нея.
А ние?
Ние се надяваме, че няма да се наложи. Но надеждата, както знаем, не е стратегия.
Какво да правим, ако се случи най-лошото?
Никой не иска да мисли за война, но и никой не иска да бъде неподготвен. Ето няколко базови съвета, които могат да се окажат жизненоважни:
* Подготви си "аварийна раница" – вода, основни лекарства (болкоуспокояващи, дезинфектанти, рецептурни медикаменти), батерийна лампа, копия от лични документи, дрехи за 48 часа и заредено външно зарядно.
* Знай къде се намира най-близкото укритие – в панелните квартали често има стари мазета, пригодими при нужда. В новото строителство... по-добре попитай домоуправителя.
* Научи как да реагираш при травма – как се поставя турникет, как се спира кървене, как се прави сърдечен масаж. Не чакай това знание да дойде от TikTok в последния момент.
* Запиши важни номера на хартия – при срив в мобилната мрежа не разчитай на телефона си за всичко.
* Създай семеен план – къде ще се срещнете, ако сте разделени? Кой за кого отговаря? Кой носи котката?
5 въпроса, които българската държава дължи на гражданите
1. Има ли актуален, публичен план за евакуация на население от гранични райони при конфликт?
2. Колко болници в България разполагат с автономни системи за ток, вода и комуникация?
3. Има ли спешен резерв от медицински материали, кислород и кръв в райони с военен риск?
4. Провежда ли се обучение на медицински екипи за работа в условия на бойни действия?
5. Как се координират здравната и военната система в сценарий на масови жертви?
Ако отговорите на тези въпроси не са ясни, не е защото питаме много. А защото сме чакали прекалено дълго да започнем да питаме.
ФрогНюз официално отправи запитване до Министерството на здравеопазването, с копие до Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Съвета по сигурността към Министерския съвет, относно готовността на здравната система при военна или хибридна криза. Очакваме отговор по реда на Закона за достъп до обществена информация и ще го публикуваме при получаването му.
Констанца Илиева
Моля, подкрепете ни.





