Бившият военен министър за ”Грипен”, за F-16, ”пианистите” и геополитиката

Във връзка с твърде разгорелия се (според мен безсмислен) спор относно избора на нов тип боен самолет би следвало да се има предвид следното:

Първо: Спорът е безсмислен,когато се опитваш да сравняваш съвършено нов със стар,макар и модернизиран самолет по технически данни, ресурс и срок на ползване,възможности за следгаранционна поддръжка и последваща модернизация, и т.н.
Следователно никой не трябва да се сърди на военната експертиза,че са избрали новия пред модернизирания самолет. Както се казва " не стреляйте по пианиста",защото това е кръгът от техните задължения и отговорности.

Второ: Друг е въпросът, когато държавните органи трябва да вземат окончателното решение. Те ще трябва да отчетат различни външнополитически и вътрешнополитически фактори.

Трето: Като споменавам вътрешнополитически фактори трябва да се припомнят някои истини от предишни периоди. В периода 2003-2009 г. с милиардни излишъци в бюджета през последните години от него,нито политическото,нито военното ръководство се сетиха,че скоро ще бъде необходим нов боен самолет и сключиха договори,като задължиха следващото правителството с непосилни за тогавашните условия на тотална финансова криза плащания за вертолети и транспортни самолети.
Независимо от финансовата криза правителството в периода 2011-2013 г. взе трудното решение да се започне процедура по закупуване на нов тип боен самолет,като постави горна граница на цената 700 млн лева. Бяха намерени възможности чрез тристранен междудържавен договор да се придобият 8-9 модернизирани F-16 MLU от Португалия. Беше договорено с министрите на отбраната на САЩ и Португалия доставките да се разделят на "лотове" за шестгодишен период,като годишните плащания не надхвърляха 100-150 млн лева. За съжаление след оставката следващите служебно и редовно правителство не продължиха разговорите.
В началото на 2013 г. назначената от мен комисия с ръководител тогавашния зам.командир на ВВС бригаден генерал Радев при така зададените ограничителни условия за цена на придобиване до 700 млн предложи F-16MLU. Тя не избра тогава и не можеше да избере новия пред модернизирания. Така, че и по онези "пианисти " не трябва да се "стреля".

Но като държавници трябва да си зададем въпроса дали само за две години държавата ни е станала два пъти по богата, та да определи два пъти повече средства от 1500 млн лева като горна граница за същите 8-9 самолета. И това при условия на трудно търпим некомплект,липса на кандидати,отговарящи на изискванията и относително ниското заплащане. (На вниманието на онези които или не помнят или не искат да си спомнят последното увеличение на заплатите на военнослужещите средно с 11% е от 1 януари 2013 г.)

Четвърто: А сега за външнополитическите фактори.
От изключително значение при бъдещите решения и преговори да се оценят: геополитическото положение на страната -дали е в центъра на Европа или е призвана да охранява и отбранява, ако се наложи, югоизточния фланг на НАТО; до кое направление съществуват потенциални рискове за сигурността на НАТО и на нейната членка- България; във връзка с горното ВВС на България с кои държави-членки ще взаимодейства и какви платформи са въоръжени техните ВВС.

Важна ще бъде и всяка клауза от бъдещия договор. Особено важен ще бъде начинът на придобиване. Ако ние за тези огромни пари ги вземем на лизинг както Чехия и Унгария, това означава след изтичане на срока на договора България да няма друга възможност освен да продължи срока на лизинга, иначе ще остане без бойни самолети. Следователно би трябвало да забравим в бъдеще нашите ВВС да придобият самолети от следващи поколения и от други държави.

Да, шведските самолети участваха в Air Policing в Балтика, но дори самолетите на Швеция не бяха допуснати да изпълняват бойни задачи по нанасяне на въздушни удари по време на кризата в Либия. Не участваха и Унгария и Чехия.

Нали ние не придобиване боен самолет само за Air Policing, обучение и тренировки. Как шведските самолети, взети на лизинг, в състава на нашите ВВС ще участват в операции по член 5 или други по решение на НАТО? Организацията, в която страната собственик на самолетите не членува. За това в договора трябва да има изрична клауза,решаваща този въпрос при военен конфликт.

Пето: Швеция винаги е давала за пример големите индиректни офсетови програми в Чехия и Унгария. Само че междувременно има европейска задължителна за страна директива, която налага значителни ограничения за индиректните офсетови програми.

Изложеното е само мое лично мнение. Желая успех и повече прозрачност на всички участници в този процес.

Ген. Аню Ангелов - бивш министър на отбраната и зам. началник на ГЩ
Фейсбук