Блицкригът се провали. Има ли Путин план Б?

Нямаше нито тотално поражение на въоръжените сили на Украйна, както прогнозираха руските „стратези“, да не говорим за сърдечния прием на окупационните войски от населението на рускоезичните райони на "Новоросия".

Напротив, и военните, и обществото като цяло се обединиха около Зеленски още в първите дни на войната и той получи невероятна подкрепа от абсолютно всички граждани, независимо от политическите предпочитания. Украинските граждани демонстрират невероятна смелост и устойчивост дори в онези градове и села, в които нашествениците успяха да проникнат през първата седмица. Те не се страхуват да излязат на площада и да кажат в очите на окупаторите, че тук никой не ги чака. Това силно деморализира нашествениците и те са в загуба, граничеща с отчаяние. В крайна сметка те очакваха съвсем различно посрещане – с хляб и сол.

Пред очите на целия свят се сриват наведнъж няколко мита, за създаването на които Кремъл е похарчил колосални средства през последните поне осем години. Например за тоталната слабост, корупция и продажност на украинските елити, неспособни да устоят на изкушението за големи пари (за съжаление това беше само отчасти мит). С речта си в Мюнхен Зеленски озадачи и ядоса не само Путин, но и някои от нашите „западни партньори“, а сега целият свят се възхищава на неговите „железни топки“ и смелостта на целия украински народ. Или за смазващата мощ на руската армия, в която вярваха не само руски граждани и жители на Кремъл, но и Западът. Стотици видеоклипове на счупени колони от прехвалена руска техника, хвърлящи оръжията си, без дори да участват в битка, руски войници и т.н. – всичко това разрушава мита, изкован от края на Втората световна война от съветската пропаганда.

Психологията играе може би най-важната роля във войната, която често се пренебрегва от икономисти и политолози. Концепцията за справедливост, която всички отдавна са забравили и заменени с тотален цинизъм и лицемерие на консуматорското общество, се завръща отново. И не само в Украйна. Сега се превръщаме в пример за цялото човечество, колкото и патетично да звучи. Вече е очевидно, че никой не вярваше, че можем да оцелеем дори седмица. Дори прехваленото американско разузнаване, което в крайна сметка се оказа право, че Путин ще атакува Украйна, но даде 96 часа да превземе Киев. Според резултатите от първите 9 дни нашествениците не могат да превземат дори малки крайградски градове като Буча, Ирпен и Гостомел, където вече е разбита повече от една елитна част от прехвалените кадировци, самото споменаване на което ужасява цялото руско общество.

Слабостта на западните елити, които де факто „изтекоха“ в Украйна много преди Путин да вземе решение за пълномащабна инвазия, тяхната неясна позиция както преди, така и след началото на инвазията, не бяха изненада. Изявлението на Столтенберг след извънредната среща на НАТО на 4 март и страхът от „затваряне на небето“ над Украйна след всички военни престъпления на окупаторите показват, че Западът се страхува да разгневи „разярената руска мечка“ отново, но предпочита да остане в кулоарите и да гледа как руската авиация унищожава мирни градове и създава хуманитарна катастрофа в Харков и Мариупол, които сега се превръщат в главните краткосрочни мишени на Кремъл.

Това освобождава ръцете на Путин да извършва все повече масови престъпления.

Западните политици са наясно, че не могат да пренебрегнат мнението на обществото, което в голяма степен подкрепя Украйна, и затова са принудени да увеличат не само финансовата, но и военната помощ за Украйна.

Но все пак се опитват да го ограничат максимално и да не ни дават така нужните дори стари самолети втора употреба, както и системи за противовъздушна и противоракетна отбрана. А именно в небето окупационните войски имат сериозно превъзходство, което използват за унищожаване на военна и гражданска инфраструктура и цивилно население.

След като провалиха „блицкрига“, Путин и Генералният щаб на Руската федерация преминаха към план „Б“ – обкръжаване на големи градове, прекъсване на веригите за доставки и създаване на изкуствен глад в Харков и Мариупол, както и в редица по-малки градове. И, разбира се, Киев. Без превземането на столицата капитулацията е невъзможна априори.

Целта е да се пречупи волята на украинския народ и ръководство за съпротива, за да се принуди украинската делегация да направи отстъпки в преговорите и да позволи на Путин да „спаси лице“. Кремъл добре осъзнава, че времето вече играе на наша страна.

Първо, няма да е възможно да се крият огромните загуби на руски войници за неопределено време. Когато потоците вече бяха хиляди, ръководството на въоръжените сили на РФ продължи да отчита победи, превзети градове и отсъствие дори на един мъртъв окупатор. Той обаче вече беше принуден да признае около 500 загинали и първото погребение на окупаторите в Русия вече се състоя.

Естествено, когато в Русия се излее поток от цинкови ковчези с останките на безславно загинали в Украйна руски войници, митът за непобедимостта на руската армия в руското общество ще започне да се руши. А това ще създаде съвсем други рискове за режима като цяло. Ето защо Путин реши да отпусне колосални средства за семействата на жертвите – 7 милиона рубли, немислими за средностатистическия руснак. През 2014-2015 г. на семействата на загиналите „ихтамнети“ са отпуснати няколко пъти по-малко суми.

Второ, според Пентагона Русия вече е използвала 90% от своите обучени и най-добре оборудвани сили, така че на практика не са останали резерви. Според американското разузнаване руската армия има резерви до неделя. Ако издържим (което вече е очевидно), тогава или ще трябва да обявим мобилизация, или да прекратим инвазията. Това, което Путин, разбира се, не може да направи, т.к. това ще означава край на режима вече в средносрочен план.

На трето място, САЩ, Германия, Франция няма да могат да отлагат за неопределено време въвеждането на „адските санкции“ (до отказа да купуват руски петрол – основният източник за попълване на руския военен бюджет). Вече наложените санкции ще имат колосални загуби за руската икономика, но в средносрочен и дългосрочен план.

Една „предпазна възглавница“ от над 600 милиарда долара (които обаче след замразяването на средствата на Централната банка ще бъдат силно обезвъздушени) ще позволи да се издържи, макар и със спад в стандарта на живот на населението, за около шест месеца. Но тук ситуацията и прогнозите ще се променят всеки ден, тъй като ще има все повече и повече нови санкции. Технологично Русия ще претърпи още повече щети и вече ще изостава с десетилетия от Запада.

Но сега това не ни интересува толкова много.

Трябва да оцелеем поне през следващите седмица-две, които ще се превърнат в повратна точка на всички фронтове, в частност в процеса на преговори. Руската делегация вече изостави езика на ултиматумите, усмихвайки се любезно и опитвайки се да се ръкува с онези, които вярата все още наричаше куп наркомани и нацисти.

В следващите дни окупационните войски на всяка цена ще се опитат да превземат Мариупол, който е основната пречка за сухопътния коридор към Крим, както и най-големия град в Донецка област, който е под контрола на Украйна. Минималната задача, която Путин може да представи като „компромис“ и да оправдае началото на пълномащабна инвазия, е излизането на окупационните войски до границите на Донецка и Луганска област. Е, и водата към Крим, която вече е отишла. Тоест Херсон, Мелитопол и част от областите Херсон, Запорожка и Николаев.

Все още няма ресурси за превземането на Одеса, чиито граждани с всички сили готвят „коктейли Молотов“. Ето защо от няколко дни десантните кораби на окупационните войски маневрират край бреговете на града, но все още не смеят да щурмуват.

Повечето от балистичните ракети "Калибър" и "Кинжали", според американското разузнаване, вече са били използвани при атаки срещу военна инфраструктура и мирни градове за сплашване на населението. Но все още има много касетъчни и други бомби, ракети и снаряди от съветски стил, забранени от международните конвенции, които вече са към своя край.

Така че се пригответе за най-ужасните изпитания и новини.

Фактът, че сме във война с терористична държава, надявам се, вече е ясен за всички. Включително и след обстрела на най-голямата атомна електроцентрала в Европа в Енергодар с директен удар в ядрен реактор. Слава Богу беше в ремонт.

Путин вече каза на Макрон, че няма да спре и ще постигне целта си на всяка цена. Няма да спре пред нищо. За всички вече е абсолютно очевидно, че Путин е истински луд, а не просто гопник от портата на Санкт Петербург, който, ако го ударите с юмрук в лицето и не се страхувате да отвърнете, веднага ще избяга.

Това е може би най-ужасният резултат от тези девет ужасни дни на Украинската отечествена война.

Но, както знаете, нощта е най-тъмна преди зазоряване. И той е близо. В това съм сигурен.

Максим Яли, доктор по политически науки, магистър по външна политика, старши научен сътрудник в Института по световна история на Националната академия на науките на Украйна за УНИАН

Превод и редакция: Веселка Иванова