Борят ли се българските болници с мръсните тайни в здравеопазването?

Корупцията в здравеопазването продължава да бъде един от най-критичните проблеми в България, поставяйки под съмнение не само качеството на медицинските услуги, но и доверието на обществото в системата. Въпреки усилията на властите и организации за борба с корупцията, признаците за систематични злоупотреби в болниците остават очевидни .

Неофициални такси и "подаръци" за лечение

Проучвания показват, че пациентите често са принудени да плащат "неофициални" такси за услуги, които би трябвало да бъдат безплатни. Според свидетелства на пациенти, в много случаи медицинските специалисти искат допълнителни "подаръци" в брой, за да осигурят навременно и качествено лечение. "Не можех да си позволя да остана без операция, затова платих," споделя анонимен пациент, който е преминал през тежка операция в болница в столицата .

Въпреки въвеждането на системата за доплащания през 2000 г., има свидетелства, че пациентите продължават да генерират неофициални плащания. Като използва резултати от национално представително проучване, проведено през 2010 г., Атанасова и колектив (2014 г.) откриват, че 13 процента от пациентите съобщават за неофициални плащания за извънболнични посещения, а 33 процента от пациентите съобщават, че са платили неофициално за извънболнична здравна помощ.

Конкретни случаи на корупция

2024 г. – Разследвания за подкупи в болници: В началото на 2024 г. антикорупционните органи започнаха нови разследвания в няколко големи болници за предполагаеми подкупи, свързани с предоставянето на приоритетно лечение. Има сведения, че пациенти са били принудени да плащат допълнителни „такси“, за да получат спешна медицинска помощ, което е в нарушение на закона

2023 г. – Случай с лекарства за онкоболни пациенти: Един от най-големите скандали през 2023 г. включва разследване за злоупотреба с медикаменти, предназначени за онкоболни пациенти. Служители от болници бяха уличени в схема, при която лекарства за химиотерапия се пренасочваха за продажба в чужбина, вместо да се прилагат на пациенти в България. Разследванията разкриха неправомерни действия от страна на медицинския персонал и ръководствата на лечебни заведения​

2022 г. – Скандал със закупуване на медицинско оборудване: През 2022 г. обществените поръчки за закупуване на медицинско оборудване се оказаха в центъра на корупционен скандал. Бяха открити доказателства за надценени договори за доставка на апаратура, включително респиратори, като част от оборудването не е доставено въобще. Тези нередности доведоха до значителни финансови загуби за държавата​

В УМБАЛ "Св. Иван Рилски", например, през 2021 г. бяха оповестени случаи на корупционни практики, свързани с обществени поръчки за медицински изделия. Според разследване, проведено от Антикорупционния фонд, болницата е купувала медицинска апаратура на завишени цени, а доставчиците на изделия са били определяни по непрозрачен начин .

МБАЛ "Пирогов" също е била в центъра на скандали, свързани с "неофициални" такси. През 2022 г. анонимен пациент разказа, че е платил подкуп на лекар, за да получи необходимото лечение. Случаят предизвика обществено недоволство и предизвика проверки от страна на Министерството на здравеопазването. 

Липсата на прозрачност в управлението на болниците е един от основните фактори, които подпомагат корупционните практики. Много от обществени поръчки и доставки на медицински изделия остават в сивата зона, а финансирането на здравеопазването остава неясно за обществеността. Както потвърдиха експерти, "без редовен одит и проверка на разходите, корупцията ще продължава да процъфтява" .

Скандалите с обществени поръчки, особено през последните месеци, подчертават необходимостта от реформи. Според данни на антикорупционни организации, редица болници, включително МБАЛ "Токуда", са били обвинени в манипулиране на процедури за избор на доставчици на медицински изделия, което допълнително задълбочава проблема .

Ниско заплащане и натиск върху медицинския персонал

Ниските заплати на медицинските работници също играят роля за насърчаване на корупцията. С увеличаващите се разходи за живот, мнозина лекари и сестри се опитват да намерят допълнителни източници на доходи. "Понякога се чувствам принуден да приемам подкупи, за да мога да оцелявам," споделя анонимен лекар от Пловдив .

Според данни на Българския лекарски съюз, 45% от медицинските специалисти обмислят да напуснат страната заради ниските заплати и условия на труд, което от своя страна допринася за изострянето на ситуацията в болниците. В този контекст, по време на последната кампания за повишаване на заплатите в сектора, много лекари и сестри изразиха недоволството си, заявявайки, че без адекватно заплащане, корупционните практики ще продължат .

Какво правят властите?

Въпреки наличието на антикорупционни инициативи, мнозина смятат, че действията на властите не са достатъчни. Въпреки че Министерството на здравеопазването обеща да засили контрола, много от пациентите и специалистите остават скептични относно реалните промени .

През 2024 г., здравният министър на България обяви мащабни проверки в големите държавни болници, които ще продължат през цялата следваща година. Въпреки това, обществеността изразява недоверие към тези обещания, след като многократно са били оповестявани подобни мерки без съществени резултати. 

Корупцията в българските болници е дълбок и системен проблем, който изисква спешни и решителни действия от страна на властите. За да се справи с този проблем, е необходимо не само да се наложат по-строги регулации и контрол, но и да се повиши заплатата на медицинските работници, за да се предотвратят практиките на подкуп и корупция. В противен случай, качеството на здравеопазването в България ще продължи да бъде под заплаха, а доверието на пациентите в системата ще остава на ниско ниво . Въпреки че българската здравна система е изправена пред множество предизвикателства,

Швеция е пример за успешна борба с корупционните практики.  

Швеция е известна със своята напреднала система на здравеопазване, която предлага универсален достъп до медицински услуги на своите граждани. Въпреки че много държави, включително България, се сблъскват с проблеми, свързани с корупцията в здравния сектор, Швеция служи като пример за успешна борба с корупционните практики.

Система на здравеопазване

Шведската здравна система е финансирана основно от данъци, което позволява на гражданите да получават медицински услуги без допълнителни разходи. Тази структура намалява финансовите стимули за корупционни практики, които често са резултат от търсенето на печалба от медицински услуги. Управлението на здравеопазването е организирано на регионален принцип, което улеснява мониторинга на разходите и ресурсите.

Прозрачност и отчетност

Един от основните стълбове на шведската система е прозрачността. Информацията относно финансирането и разходите на здравните заведения е лесно достъпна за обществеността. Правителството активно следи и контролира дейността на здравните институции, като осигурява механизми за отчетност. Тази прозрачност не само че укрепва доверието на гражданите в системата, но също така създава условия за идентифициране и предотвратяване на корупционни практики.

Висока степен на доверие

Швеция е известна с високото ниво на доверие на гражданите към медицинските работници и здравната система. Проучвания показват, че шведите оценяват качеството на предоставяните здравни услуги и имат положително мнение за медицинските специалисти. Това доверие е резултат от последователните усилия на правителството и здравните институции да осигурят високи стандарти на грижа и етика.

Механизми за предотвратяване на корупцията

В Швеция съществуват ясни правила и процедури за предотвратяване на корупция в здравеопазването. Здравните заведения разполагат със системи за оценка и мониторинг на работата на медицинския персонал, което помага за идентифицирането на нередности и поведение, което може да подкопае доверието в системата. Тези механизми са от съществено значение за осигуряване на етика и професионализъм сред медицинските специалисти.

Образование и етика

Образованието на медицинските работници в Швеция акцентира на етиката и професионализма. Лекарите и медицинският персонал са обучени да работят в съответствие с високи стандарти и да отговарят на обществените очаквания. Тази култура на отговорност и ангажираност е ключова за предотвратяване на корупционни практики.

Швеция служи като модел за успешна борба с корупцията в здравеопазването. Системата на здравеопазване, която предлага универсален достъп, в комбинация с прозрачността, отчетността и високото ниво на доверие от страна на гражданите, доказва, че е възможно да се изградят ефективни и надеждни механизми, които да защитят здравето и интересите на обществото. В контекста на глобалните предизвикателства, свързани с корупцията, опитът на Швеция може да послужи като вдъхновение за други държави, които искат да подобрят своята здравна система и да намалят корупционните практики.

Корупцията в здравеопазването остава едно от най-сериозните предизвикателства за България, застрашавайки както качеството на медицинските услуги, така и общественото доверие в системата. Неправомерните такси и искането на "подаръци" от страна на медицинския персонал са само върхът на айсберга, който разкрива дълбоки и систематични злоупотреби. Независимо от усилията на властите и антикорупционните инициативи, мнозина пациенти продължават да изпитват натиск да плащат извънредно за основни услуги, което сигнализира за неуспех в управлението на здравната система.

Скандалите около подкупи и злоупотреби с медикаменти подчертават спешната необходимост от реформи, а липсата на прозрачност и адекватен контрол засилва недоверието на обществото. Според последни проучвания на Transparency International и Асоциацията на европейските журналисти, обществените нагласи за корупция в здравеопазването остават тревожни. Без решителни действия и значими промени, качеството на здравеопазването в България ще продължи да бъде под заплаха.

В контекста на глобалните усилия за борба с корупцията, примерът на Швеция служи като вдъхновение за България. Със своята прозрачност, отчетност и система, която осигурява универсален достъп до медицински услуги, Швеция демонстрира, че ефективната борба с корупцията в здравеопазването е възможна. Време е българските власти да вземат мерки и да се ангажират с дългосрочни решения, за да изградят здрава и надеждна здравна система, в която пациентите да имат доверие.

По материала работи: Бояна Маркова