Човече, погледни Йерусалим!

Ричард Лъвското сърце, сарацините и Саладин, рицарите тамплиери, напоените с кръв брони, писъците на умиращи хиляди мъже под небето на Свещената земя.

Ясер Арафат се кълнеше, че с огън и кръв ще забие знамето на Палестина над Йерусалим. Сблъсъците между евреи и араби се рапалваха и затихваха. Светът ги забравяше и отново се сещаше за тях, колчем пореден взрив някъде отнемеше живота на невинни.

Чуват се гласове и от България по повод решението на американския президент Доналд Тръмп. Дори Външно министерство излезе с официална позиция. И поучаваме, даваме акъл, предупреждаваме, неодобряваме… Не ни ли мина през ума, че това решение е обсъждано, анализирано, съпоставяно от световни експерти?

Йерусалим е празник и траур. Неговата песен – тъжна въздишка през вековете, копринен, отчетливо скръбен псалм на световния кръстопът на културите. Давид Шиплер.

Велик град, който живее в паметта на човечеството, защото представлява най-великата идея. Рим е символ на завоеванието; над покривите на Йерусалим се носи Вярата; а Атина ни завеща духът на античния свят – изкуството. Бенджамин Дизраели.

Отправиш ли поглед към Йерусалим, пред очите ти винаги ще изниква облян от ослепителна духовна светлина град, вълнуващ и неповторим. Разположен сред по-високи планини на брега на дълбока клисура, градът излъчва постоянно нетленно сияние. Дори да нямаше особено историческо значение, той пак би събудил силни чувства с необикновения си външен облик. Погледнат от върховете на Скопос и Елеон, хоризонтът е отрупан със средновековни укрепления и кули,  позлатени куполи, зъбери, рушащи се останки от римско и арабско време. Около него има долини и склонове, превърнати в просторни, зелени морави, които променят дори свойствата на светлината. Гледката е завладяваща.

Според преданията при цар Давид той се нарича Йевус. На еврейски език Йерушалаим означава „град на мира” (тази етимология не е съвсем уточнена – б. р.), което е парадокс, защото в своята хилядолетна история той познава твърде малко периоди на мир. На арабски език името му е ал-Кудс, което означава “свещен”. Той е древен близкоизточен град на водораздела между Средиземно и Мъртво море на височина 650-840 м. Представлява невероятна смес от паметници на историята, културата и на народите с огромно количество забележителности. От древност този малък провинциален град е наречен „пъп” или „център” на света поради изключителното му религиозно значение (така е наречен и в прор. Йезекиил 5:5 – б. р.). В различно време Йерусалим е  владение на Юдейското царство, държавата на Александър Македонски, Сирия на Селевкидите, Римската империя, Византия, Арабския халифат, кръстоносците, държавата на Айюбидите, татаро-монголите, мамелюците, Османската империя и Британската империя.

Възрастта на Йерусалим надхвърля 3500 години. Археологическите изследвания на този град, който заема изключително място в световната духовна история, започват през 1864 г. и продължават до днес. Името Шалем (Салем) се споменава за първи път през 2300 г. пр. Хр. в документите на Ебла (Сирия) и в надписите на XII египетска династия. Според една версия това е вероятен предшественик на Йерусалим. През XIX век пр. Хр. се споменава за Мелхиседек, цар на Салим. Според Библията той посреща Авраам и царя на Содом след победоносна битка и му поднася хляб и вино, като приема десятък от тях  (Бит. 14:18-20). В новозаветното послание до евреите (5:6, 10; 6:20; 7:1, 10-11, 15, 17, 21) св. апостол Павел доказва свещеническото достойнство на Иисус Христос по чина на Мелхиседек.

През XIV век пр. Хр. при разкопки от отците францисканци около капелата „Доминус Флевит” (“Плач Господен”) са открити изделия от керамика и фаянс, които се отнасят към XVI в. пр. Хр., а също украшение във вид на бръмбар-скарабей от Египет. Една случайна находка – комплект клинописни плочки от Тел ел-Амарна в Горен Египет (ок. 1350 г. пр. Хр.), хвърля светлина върху царския архив на Аменхотеп III и сина му Ехнатон. Сред около 400 съобщения върху глина от князе и вождове в Палестина, Финикия и Южна Сирия има осем от някой си Абду Хеба, владетел на Йерусалим и египетски васал. В тревожните си писма до фараона Абду Хеба моли за подкрепления, които не получава, и изгубва фараоновата земя “от хабиру”. Кои са били тези племена „хабиру”? Връзката между тях и древните евреи  остава въпрос на предположение.

Историята на Йерусалим започва от протоградския период, към който се отнасят няколко погребения. С първото си заселване в къснобронзовата епоха той става град на йевусейците, които са ханаанско племе. Намира се на планината Офел (в югоизточните покрайнини на днешния Йерусалим). “Но Иудините синове не можаха да изгонят иевусейци, жители на Йерусалим, и затова иевусейци живеят със синовете на Юда в Йерусалим дори до днес” (Иис. Нав. 15:63).

От 922 до 586 г. пр. Хр. Йерусалим е столица на Юдейското царство. Градът е превзет от евреите, водени от цар Давид (през последното десетилетие се наложи мнението, че градът не е превземан със сила – б. р.). Давид намира тук съществуващо древно светилище и преименува града на Сион. Той построява дворец (2 Цар. 5:11), но неговите основи досега не са открити. Царят обновява града и стените, включително и т.нар. Мило (1 Пар. 11:8). Значението на този термин е неясно, но се предполага, че става въпрос за терасите и основите на акрополиса. Соломон превръща Йерусалим в пищна столица. Той удвоява размерите на града и построява храмов комплекс на хълма Мория (2 Пар. 3:1). Благочестивият цар Езекия (727-698) възстановява крепостните стени и прокопава водоснабдителен тунел. Асирийският цар Сенахирим обсажда Йерусалим през 701 г., но ангел Господен умъртвява 185 000 от неговите войници и нашествениците се оттеглят.

През 598 г. пр. Хр. вавилонският цар Навуходоносор обсажда Йерусалим, който пада, а юдейският цар Йехония е отведен в плен във Вавилон. На престола е поставен като васал Седекия. Той се разбунтува, като се надява на помощ от Египет. През 587 г. вавилонската армия се връща и разрушава Йерусалим. Почти всички жители са откарани като пленници във Вавилон. През 539 г. пр. Хр. персийският цар Кир Велики побеждава вавилонците и издава указ, с който разрешава на евреите да се завърнат в Йерусалим и да възстановят храма.

Годината е 332 пр. Хр. Жителите на Йерусалим без съпротива се предават на Александър Македонски, който потвърждава привилегиите, дадени на града от персийските управници.

Под ръководството на братята Макавеи избухва въстание на евреите, продължило от 167 до 164 пр. Хр. Сирийските окупатори на Антиох ІV Епифан, които налагат езичеството, са изгонени.

Римските войски под предводителството на Помпей завземат Йерусалим през 63 г. пр. Хр. Градът става административен център на римския протекторат Юдея.[11] Съвременният план на Йерусалим датира от времето на Ирод Велики (37-34 г. пр. Хр.).[12] Този сатрап е най-големият строител в историята на града. Той възстановява стените на Хасмонеите и добавя три големи кули, изгражда дворцово-административен комплекс на западния хълм, наречен по-късно „преторий”, и преустройва храма. За града копнеят юдеите от диаспората начело с именити интелектуалци като Филон Александрийски.

Римският гнет подклажда тайното освободително движение на зилотите. Към тях вероятно спада и Христовият апостол Юда Искариот.През 66-70 г. юдеите водят въстание срещу римляните. След продължителна обсада Йерусалим пада. Неудачното въстание влиза в историята като Юдейската война. Въпреки заповедта на римския пълководец Тит да бъде запазен храмът, той е изгорен и разрушен на 9 ав 70 г.По-късно по заповед на император Адриан върху развалините на Йерусалим започва строителството на град, наречен Елия Капитолина в чест на императора (Елий Адриан) и капитолийската триада (Юпитер, Юнона и Минерва). Градът се строи по образец на римски военен лагер - квадрат, в който улиците се пресичат под прав ъгъл. На мястото на юдейския храм е построено светилище на Юпитер.

Възмутени от налагането на езическия култ, евреите вдигат второ въстание против римските завоеватели. От 131 до 135 г. Йерусалим е в ръцете на еврейските въстаници на Шимон бар Кохба, който дори сече свои монети. Но през 135 г. римските войски превземат отново града. Император Адриан издава декрет, с който забранява достъпа в града на всички обрязани. След разпада на Римската империя започва византийският период и градът постепенно добива християнски облик.

На мястото на Голгота римляните издигат храм на Афродита. През 326 г. св. Елена и епископ Макарий ръководят строежа на църквата на Божи Гроб. Тук през вековете започват да се стичат милиони поклонници от целия свят.

През 1894 г. в православната църква "Св. Георги" в Мадаба (дн. в Йордания) е открита прочута мозайка с изображение на Св. Земя и Йерусалим. Тя датира от VІ в. и днес има размери 16 х 5 м. Най-голямото и най-подробно изображение в центъра на произведението е на Йерусалим и неговите забележителности.

През 614 г. градът е превзет и разграбен от персийския шах Хозрой, а църквата на Божи Гроб е опожарена. След 24 години св. патриарх Софроний отваря вратите на града за нов завоевател - арабския халиф Омар ибн ал-Хаттаб и Йерусалим постепенно започва да придобива мюсюлмански облик. Малко по-късно за халиф в Йерусалим е провъзгласен Муаф I, основател на династията на Омайядите. На мястото на разрушения юдейски храм е построена джамия, която за мюсюлманите е третата по святост след тези в Мека и Медина.

През 1009 г. налудничавият халиф ал-Хаким заповядва да бъде разрушен изцяло храмът на Божи Гроб. Това светотатство предизвиква вълна от протести на Запад и подготвя епохата на кръстоносните походи. През 1099 г. участниците в първия поход под предводителството на граф Готфрид Булонски превземат Йерусалим, избиват всички мюсюлмани и евреи и превръщат града в столица на Йерусалимското кралство начело с крал Балдуин I. През 1187 г. след дълга обсада войските на египетския султан Салах-ат-дин (Саладин, 1138-1193) покоряват Йерусалим. Всички църкви в града освен храма „Възнесение” са превърнати в джамии.

Но западните християни не се отчайват и през 1189-1192 г. организират Втори кръстоносен поход под предводителството на английския крал Ричард Лъвското сърце. Градът отново пада в ръцете на кръстоносците. През 1229 г. крал на Йерусалимското кралство става Фридрих II Хоенщауфен, който успява временно да възстанови властта на кръстоносците в Йерусалим, като се възползва от противоречията между мюсюлманските държави,. Въпреки това през 1244 г. монголо-татарите завладяват града. През 1247 г. Йерусалим е превзет от египетски султан от династията на Аюбидите. На власт идват мамелюците - гвардейци на египетските султани, чиято армия се набира от роби от тюркски и кавказки (основно черкезки) произход. През 1517 г. армията на Османската империя след победа в Сирия над мамелюците завладява земята на Ерец-Израел (територията на Палестина) без кръвопролития.

През Първата световна война Великобритания установява контрол над Палестина.От 1920 до 1947 г. Йерусалим е административен център на британската подмандатна територия на Палестина. През този период еврейското население се увеличава с 1/3 главно поради миграция от Европа. Резолюцията на генералната асамблея на ООН  № 181 от 29 ноември 1947 г., известна под името “Резолюция за разделението на Палестина”, предполага, че международната общественост ще вземе под свой контрол бъдещето на Йерусалим след края на Британския мандат (15 май 1948 г.). През 1950 г. Израел обявява Йерусалим за своя столица и всички клонове на властта на израилското правителство се разполагат в него, въпреки че това решение не е прието от световната общественост. Източната част на града става част от Йордания.

След победата си в Шестдневната война през 1967 г. Израел получава контрол над цялата територия на града, законодателно отделя източен Йерусалим от западния бряг на река Йордан и обявява суверенитета си над Йерусалим. Със специален закон от 30 юли 1980 г. Израил обявява Йерусалим за своя единна и неделима столица. В Йерусалим се намират всички държавни и правителствени учреждения на Израел. ООН и всичките й членове не признават едностранното анексиране на източен Йерусалим. Почти всички държави разполагат своите посолства в района на Тел Авив с изключение на няколко латиноамерикански държави, чиито посолства са разположени в йерусалимското предградие Мевасерет-Цион. Конгресът на САЩ още през 2000 г. приема решение за преместването на посолството в Йерусалим, но американското правителство постоянно отлага изпълнението на това решение. През 2006 г. латиноамериканските посолства се преместват в Тел Авив и сега в Йерусалим няма посолства на чужди държави. В източен Йерусалим се намират консулствата на САЩ и на някои други страни, които осъществяват контакт с палестинската автономия.

Статутът на Йерусалим продължава да е тема на ожесточени спорове. И Израел, и Палестинската автономна република официално считат Йерусалим за своя столица и не признават това право на друга страна, макар че израелският суверенитет на част от града не е признат нито от ООН, нито от повечето държави, а органите на властта на палестинската автономия никога не са се намирали в Йерусалим. Арабите дори отричат изцяло еврейския период от историята на Йерусалим, с което оспорват Библията, приета като откровение в техния Коран. След победата на ислямската революция в Иран аятолах Хомейни установява на 5 октомври нов празник – деня на ал-Кудс (Йерусалим). Всяка година на тази дата мюсюлманите се молят, за да бъде градът освободен от израелското военно присъствие.

По най-нови данни жителите на Йерусалим наброяват 763 800, докато през 1948 г. те са само 84 000 души. На територията на стария град, която обхваща само 1 кв. км, са разположени 96 христиански, 43 ислямски и 36 юдейски светини. Той е свързан с мира чрез името си. Представлява средно голям, провинциален, в много отношения скромен и все пак непреодолимо привлекателен град, който поражда страхопочитание и удивление. Две световни религии са основани в Йерусалим, а третата – ислямът, е възприела различните му традиции в своето вероучение. Но вместо да бъде подобно на името си „град на мира”, Йерусалим се оказва арена на противопоставяне.

Насилието продължава като действия в безкрайна антична драма, в която обаче няма катарзис. От същите стени, по които се катерят римляните през 70 г. на І век и кръстоносците през 1099 г., палестински младежи, въоръжени като Давид с прашки, замерват преминаващите бронирани полицейски коли с камъни. Отгоре кръжот хеликоптери, които пускат капсули със сълзотворен газ. Наблизо в тесните улички непрестанно се извисяват звуците на трите вери, които почитат града за свещен - гласът на мюезина, който призовава вярващите мюсюлмани за молитва; звънът на църковните камбани; напевът на евреите, които се молят на Стената на плача - единствената запазена част от древния юдейски храм.

Някои наричат Йерусалим „некрокрация” - единствения град, където решаващият глас е даден на мъртвите. Навсякъде тук се чувства тежкото бреме на миналото, което тегне върху настоящето. За евреите той винаги е столицата на паметта. За мюсюлманите е ал-Кудс, т.е. Светинята, от възникването на исляма през VII в. до днес. За християните е епицентъра на тяхната вяра, свързан с проповедта, смъртта и възкресението на Богочовека.

Йерусалим е град, в който духът на историята всеки ден неотстъпно и суеверно се призовава от съперничещите си страни. Йерусалим е въплъщение на влиянието на паметта върху умовете на хората. Той е град на паметници, които имат свой собствен език. Те пробуждат взаимно противоречиви спомени и изграждат образа му на град, скъп не само един народ, свещен не само за една вяра. В Йерусалим религията се смесва с политиката. Той живее твърде дълбоко погълнат в очарованието на мощни религиозни вярвания и религии.[25] Благоговението и фанатизмът на съжителстващите тук вероизповедания и националности си взаимодействат. В Йерусалим никога не е имало една единствена религиозна истина. Винаги е имало много истини и са съществували взаимно противоречиви образи на града. Тези образи взаимно се отразяват или изопачават и миналото прелива в настоящето.

В наше време хората стъпиха на луната в търсене на нови обетовани земи и нови Йерусалими, но засега старият Йерусалим още не е заменен. Той запазва необикновена власт върху въображението, като поддържа за три едновременно близки и далечни вери страх и надежда за Апокалипсис, изразен с напълно взаимозаменяеми фрази.

Тук религиозната борба за завземане на територии е древен вид богопочитание. Национализмът и религията винаги са преплетени в Йерусалим, в който идеята за обетована земя и избран народ за първи път е открита на евреите преди 3 000 години.

Йерусалимските книжници и пророци оспорват преобладаващото антично схващане, че историята по необходимост се движи кръгообразно, повтаряйки се отново и отново. Те изразяват всеобхватната надежда за необратим напредък към по-добър и по-стойностен живот. Разновидности на Петокнижието и книгите на Иисус Навин, Самуил и Царства се разпространяват в Йерусалим като устни предания в началото на VII или IX в. пр. Хр. Археологически и епиграфски свидетелства многократно потвърждават със забележителна точност фактологическите подробности на библейските извори. Тук цар Давид съставя поемите на псалмите, а Соломон строи храма и се наслаждава на стотиците си жени. Тук Исайя вика в пустинята, а Иисус носи трънения венец и е разпънат заедно с разбойниците. Християните се събират след смъртта Му в този град и в името на надеждата завладяват Римската империя и целия средиземноморски свят. Тук според ислямската легенда идва Мохамед на тайнствен крилат бял кон и се изкачва на небето по стълба от светлина. От XII в. насам евреите три пъти дневно се молят при западната стена, за да могат да “се върнат по милост в Твоя град Йерусалим и да живеят в него, както си обещал”.

Четири хиляди години история, безчислени войни и изключително силни земетресения, някои от които причиняват пълна разруха на сградите и стените, са оставили своя отпечатък върху топографията на града. Той е преживял 20 разрушителни обсади, два периода на пълно запустение, 18 възстановявания и поне 11 преминавания от една религия към друга. Йерусалим остава свят за евреите, християните и мюсюлманите, за всички хора по света. „Искайте мир за Йерусалим” (Пс. 121:6)!

Архим. Доц Павел Стефанов

dveri.bg