Даниел Смилов: Войната в Украйна и лицемерието на България

България на думи подкрепя Украйна, но се въздържа да направи онова, което е по силите ѝ. Тук изобщо не става дума за някакви особени саможертви или пряка намеса във военните действия. България просто е решила да дава само хуманитарна помощ и да приема бежанци, но да не изпраща оръжие и боеприпаси. Тази половинчата позиция, която дължим на натиск от страна на президента Румен Радев и БСП върху правителството, се защитава обилно с аргументи, които като цяло са фалшиви или направо неверни. В тяхната съвкупност те образуват върха на айсберга на лицемерието по отношение на Украйна в България. Но този айсберг, както ще видим, има и огромна подводна част.

Надводната част на айсберга

Ако дадем оръжие в подкрепа на Украйна, ще станем преки участници в конфликта. За авторството на този "аргумент" спорят Румен Радев и Корнелия Нинова, нищо че той си е направо неверен. Всички други държави от ЕС и НАТО (без Унгария) вече дават оръжие на жертвата на руската агресия и не са въвлечени пряко в конфликта. Нещо повече, неутрални държави като Швеция и Финландия също нямат резерви в това отношение и не се страхуват, че ще станат комбатанти;

За да не стане пряк участник в конфликта, България не изнася оръжие за Украйна и не ѝ дава военна помощ. И този сходен "аргумент" идва от творческия колектив Радев-Нинова. И той е също толкова верен, колкото първият. Защото България всъщност дава военна подкрепа на Украйна, доколкото е член на ЕС и НАТО. Тези организации - чрез други страни членки или като организации - подкрепят всестранно Украйна. Ако са верни думите на Кирил Петков, че "ние сме НАТО", то значи че вече подкрепяме украинците и във военен смисъл (без да пращаме войски да се бият на тяхна страна). Но дори и за някои България да не е съвсем НАТО, то и като отделна страна ние изпращаме по един или друг начин оръжие за Украйна. Най-вече като изнасяме техника за държави членки на НАТО, които след това я прехвърлят на украинците без да лицемерничат. Както самата Нинова оповести от парламентарната трибуна, за трите месеца управление на правителството на Кирил Петков България е изнесла военна продукция за половин милиард евро или колкото за цялата минала година. Да се надяваме, че тази продукция - макар и не пряко предназначена за Украйна - не е стигнала до някой агресор по света, а се използва за праведни, защитни цели. Руската страна поне няма съмнение по въпроса къде стигат българските оръжия и затова предприема мерки - от отравянето на Гебрев с Новичок, през "необяснимите" взривове във военните ни заводи, та до включването на България в списъка на Путин с неприятелски държави. Толкова за надеждите, че лицемерието ще бъде оценено и възнаградено от руска страна;

80% от българския народ не искат да даваме оръжие на Украйна: този късоопашат аргумент не стъпва на социологическо проучване - такова няма - а на приказките на определени лидери (същите като по-горе, но и други). Истината не е, че народът настоява за такава позиция, а че точно тези лидери се стремят съзнателно да обърнат общественото мнение в такава посока. И ако продължават под път и над път да отстояват такива тези и да споделят такива числа, нищо чудно да успеят. В крайна сметка заемането на страна в конфликт е неприятна задача и мнозина биха избрали да се снишат и ослушват, както и да се надяват други да им свършат работата. Но това е инфантилно и несериозно поведение;

Ако не заемем половинчата позиция по отношение на Украйна, ще налеем гласове в полза на "Възраждане". Този аргумент не си струва дори да се обсъжда, но за съжаление активно се използва. Освен че е неморален и лицемерен, той е и погрешен. Всъщност "Възраждане" печели от разкрачената позиция на БСП и Радев, която поне частично легитимира партията на Костадин Костадинов. В резултат много избиратели биха предпочели цяла копейка пред половин копейка - въпрос на математика;

БСП ще свали правителството, ако се вземе решение за военна помощ: наистина ли? Няма ли производството на една политическа криза по време на война да е най-ясното заемане на страна от левицата в този военен конфликт? И то очевидно на страната на агресора;

Ще изнасяме бронежилетки и каски, но само за мирното население и то с предимство за етническите българи: тук лицемерието преминава плавно в обикновена липса на морални ориентири и откровена глупост.

Подводната част на айсберга

Тази подводна част на айсберга отива далеч отвъд Радев, Нинова и БСП. Тя се разпростира към евроатлантическия ГЕРБ и широките кръгове на пост-социалистическата интелигенция;

След ареста на Бойко Борисов ГЕРБ няма да подрепи правителството в парламента, ако то предложи военна помощ за Украйна: Този безпринципен аргумент се чува от симпатизанти на ГЕРБ, но би било жалко, ако геополитическата ориентация стане функция на наказателно-правните тегоби на лидера на най-голямата опозиционна партия;

ГЕРБ защити националния интерес с построяването на "Турски поток": По думите на Цветан Цветанов, изглежда е имало среща между Бойко Борисов, Томислав Дончев и Теменужка Петкова с Александър Бабаков и Александър Воробьов - пратеници на Путин, с които са договорени основните параметри на газовите ни отношения с Русия. Дали такава среща е имало, или е нямало не е толкова важно, но резултатът е ясен: България построи резервираната за Русия тръба за собствена сметка, отказа се от неустойките по съществуващи договори, възложи строителството на по същество руски изпълнители и за капак - забави и отказа алтернативни газови доставки по различни начини. Като цяло - голям шлем за руските преговарящи, които и да са били те. Как на такива щедри с публичните средства управляващи на България да не се отблагодари фирмата строител - като даде един луксозен джип на пиарката на Борисов! Европейските колонизатори в едни по-мрачни времена са разменяли стъкълца срещу злато с туземците - руските днес раздават джипове. В страни с прокуратура това би могло да мине и за корупция. Да не говорим пък за мистериозната загуба от страна на бившите управляващи на "пътната карта" на споразуменията ни с "Газпром".

Русия е агресор, но тя е провокирана от друг империализъм - американският: Пост-социалистически интелектуалци - най-вече от люпилнята на ДС, но за съжаление и някои по-нови леви - бързо се преквалифицираха в геополитици и започнаха да обясняват как САЩ целят да разделят Европа от Русия и как в крайна сметка точно САЩ заедно с Китай ще разширят империите си за сметка на горките европейци. За достоверност обикновено тези щуротии се гарнират с бълнуванията на отделни пенсионери от ЦРУ, теории на ексцентрични американски професори или направо "авторитети" като Доналд Тръмп и Такър Карлсон. Симбиозата между откровен путинизъм, соц-носталгия по авторитаризма и "консерватизъм" ала Доналд Тръмп у нас стана подходяща нискотемпературна среда за нарастването на долната част на айсберга на геополитическото лицемерие. Доскоро българските путино-тръмписти громяха основно "империалистичния" либерален запад и не обелваха лоша дума за Путин. Сега вече от кумова срама може и да заклеймят агресията му, но веднага след това пак се връщат на "либералните империи", техните грехове и коварни планове. Истината обаче е, че нито НАТО, нито ЕС са империи. Най-малкото, в тях се влиза и излиза доброволно. Те уважават решенията на народите, които искат или не искат да стават техни членове. Никой не натиска, например, Сърбия да става член на ЕС или НАТО. И каквото и да се говори за Косово, НАТО се намеси там основно за да предотврати избиването на много хора, както стана в Сребреница. Всички, които търсят някакви стратегически предимства за САЩ или ЕС от едно независимо Косово, са фантазьори - такива предимства няма или не си струват усилията.

Демокрация или авторитаризъм е фалшив избор - всичко е въпрос на икономически интереси: Това е най-долната част на айсберга на лицемерието - и в пространствен, и в морален смисъл. Половинчатата, разкрачена позиция по отношение на Украйна често се оправдава в публичното пространство с твърдения, че "всички са маскари". Вярно, Путин е агресор, но и Западът не е стока. Затова ние трябва да се снишим, да не се палим по принципи и идеи, да оставим другите да се справят без нас.

Този, който не е готов да отстоява свободата си, лесно ще я загуби обаче. А този, който не може да оцени свободата, е в още по-тежко положение. Затова насаждането на дълбоко ешелонирано, многопластово лицемерие в България е проблем за националната сигурност. Може би най-важният проблем за момента.

Даниел Смилов, Дойче веле