Денят 11 август - Шипка и ... боричканията в поредния парламент

По телевизията дузина конституционалисти дават изход от ситуацията, а сами не могат да се оправят в собствената си Алма Матер. Политолози, социолози и журналисти тренират за оратори с коментари "за" или "против" Слави. Сценаристите-депутати са на амбразурата. Един бивш президент пак намери причината за ситуацията в "диригентската палка" на своя приемник. И никой, ама никой не се сети за боевете на голямата българска Шипка преди 144 години.

Да си припомним какво стана там!

След ожесточени боеве при Стара Загора в края на юли и в началото на август 1877 г. руските войски и българските опълченци се изтеглят към Казанлък и Хаинбоаз и заемат отбранителни позиции по билото на Стара планина – на връх Свети Никола и в близост до него. Стратегическата инициатива във войната обаче е в ръцете на турците. Руското командване се изправя пред голямо предизвикателство – да удържи армията на Сюлейман паша южно от Балкана. Навлизането ѝ в северните български земи би довело до значително превъзходство на силите на една от двете флангови групировки на турците – на Осман паша в Плевен или Мехмед Али в Добруджа.

Армията на Сюлейман безпроблемно би могла да се слее с войските им, като премине през проходите под турски контрол в Западна и Източна Стара планина.

Въпреки това Сюлейман избира да атакува Шипка, където вече са разположени руски войски и български опълченски дружини. Турският военачалник има огромно предимство – срещу неговите 35 хил. войници се изправят 5000 защитници на прохода, Сюлейман паша разполага със седемкратно числено превъзходство.

Първият изстрел в историческата битка за Шипка е в утрото на 9 август (21 август) на връх Малък Бедек. Следват няколко мощни турски атаки. До вечерта османлиите овладяват фланговете на Демиртепе, Демиевец и Малък Бедек. Главните позиции на бранителите на прохода обаче остават непоклатими.

Когато става ясно направлението на Сюлеймановата атака, военните части от резерва на ген. Радецки, изпратени към Елена, тръгват обратно към Шипка. Бойците се движат без почивка в 40-градусовата жега, за да могат час по-скоро да се включат в боя. Радецки вика подкрепление и от Севлиево. За да пристигне помощта обаче, е нужно време. Така, разчитайки единствено на собствени сили, опълченци и руснаци бранят прохода и върха в продължение на три дни.

Още на зазоряване на 11 август (23 август) Сюлейман паша тръгва на щурм с цялата си мощ. Шипка се защитава от общо 7000 бойци – 5 български опълченски дружини и два руски полка. Турският аскер напада от три страни. След няколко часа успяват да оградят върха, а боевете на отделните позиции прерастват в едно голямо сражение.

Битката е яростна. Българи и руснаци не отстъпват от позициите си, дори когато мунициите им свършват и противникът е на крачка разстояние. Започват ожесточени ръкопашни боеве. Със сетни сили защитниците на Шипка успяват да удържат позициите си до вечерта.

На следващата сутрин - 12 август (24 август), отново пламва битка по цялата отбранителна линия. Сякаш миг преди турският аскер да надвие самоотвержените бранители на върха по пътя за Габрово пристига дългоочакваната помощ - едва 150 стрелци и казаци, но нито защитници, нито турците знаят колко точно са те. Въодушевлението, обхванало оределите окопи на български опълченци и руски войници, е неописуемо. Турският аскер, който е достигнал до пътя за Габрово, е отблъснат окончателно и върнат на старите му позиции. В следващите часове една след друга пристигат частите на войсковия резерв на ген. Радецки.

„Това е истинският край на боя при Шипка, макар че сраженията за този връх ще продължат още пет месеца и половина. Защото в тази минута е спечелена психологическата победа.“

Изходът на войната е решен на Шипка. Османското командване е принудено да се откаже от първоначалния замисъл за настъпление в Северна България. Въпреки че армията на Сюлейман вече е загубила мощта си, турското командване няма друга сила, която да противопостави на руските войски както на шипченските позиции, така при настъпление по направлението Одрин – Цариград. По този начин една от основните турски армии се оказва блокирана и не участва в последвалите военни събития.

Пред чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки казва: „Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение, които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни.”

Това е Шипка ! Затова славата и се носи "...от урва на урва, и от век на век". Това е онзи 11 август, сравнете го с днешния - с поредния парламент, с всичките му там разпри между ИТН-та, ДБ-та, ДПС-та, БСП-та, Борисовчета , председателски съвети и т.н. Сами се погребваме с една анти Шиптка в поредния парламент!?

Къде е България?!

Калин Джумайски