Добро утро, хора. Честит празник – Ден на предателя!

И днес е жива традицията. На 3 март Бойко се изпъчи, че е намалил цената на руския газ с 40%. Голяма новина, - рече тогава. Вчера Теменужка вика, че ще трябва да се изчислява до юни или юли – нещо такова. Дотогава ще изчисляват, а ще връщат друг път. Е да, ама от КЕВР искат яко увеличение на парното. И ще стане както винаги: вместо да имаме да вземаме, ще даваме.

Затова се сетихме за големия Станислав Стратиев.

Станислав Стратиев

Ето защо:

БЪЛГАРСКАТА УЧАСТ

Българска участ е да се родиш в България.

При толкова други държави.

Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето — историческо, а бъдещето — светло.

Мълчанието винаги ще е злато.

Винаги залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш.

Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива.

Винаги ще се давиш накрай Дунава.

Винаги ще си произлязъл от маймуна.

Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.

Винаги Бог ще е високо, а Цар — далеко.

Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката — песимистична.

Винаги българската мечта ще бъде „шведска маса“ със столове.

Винаги ще обичаш наште планини зелени.

Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият.

Винаги министрите ще бъдат с портфейл.

Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече — в Канада.

Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо.

Винаги ще бъдем най-освободими.

Дори да няма „Що е?“, винаги ще има почва у нас, Винаги народът няма да бъде прав.

Винаги у нас Възраждането ще започва преди цяла Европа и ще свършва след Африка.

Винаги петдесетте крака на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет — на друга.

Българската участ е да пием старото кафе на Европа, да караме старите им автомобили и да се вдъхновяваме от старите им идеи. Българската участ е нашият общ език да е английският. Българската участ е силата да прави съединението, а не съединението — силата.

Българската участ е никога да не се пуснем от опашките, за които някога сме преплували Дунава.

Българската участ е да избираме винаги най-лошия вариант.

Българската участ е нито яйцето днес, нито кокошката утре.

Българската участ и късметът са като две успоредни прави — пресичат се в безкрайността.

Човек може да избегне късмета си, но участта си — никога.

Худ. Илия Бешков

СВОБОДАТА САНЧО

Когато ставаше дума за свобода, доскоро правехме следните асоциации:

Свободен наем.

Свободен баланс върху тел.

Свободно падащо тяло.

Ринг свободен.

Жени със свободно поведение.

Свободна Европа.

Свободни валенции.

Свободна длъжност.

Свободна стая.

Свободно съчинение.

Нелсън Мандела.

И странно, никой не се сещаше за себе си.

Онова „Свобода или смърт“, извезано върху зелените хайдушки знамена, се възприемаше като тривиално словосъчетание, нещо като „Good morning“ върху пешкирите.

По някакво негласно споразумение не говорехме за свобода. Не толкова от страх, колкото от срам.

За нас свободата беше химера.

Пиша „химера“, но тази дума означава най-малко две неща хубави, но празна мечта, неосъществимо желание и митическо чудовище с три глави, лъвска, козя и змийска, които бълват огън. Който се доближи до тях, умира.

И не мога да схвана каква химера беше за нас свободата.

Мечта или чудовище.

Нещата са на път да се променят. Казват, че вече сме свободни.

Точно тук е и сложното. Какво ще правим с тази проклета свобода.

Защото, както казва един сръбски сатирик, свободният човек мисли каквото иска, и яде каквото има.

А ние винаги сме предпочитали обратното.

Да ядем каквото искаме и да мислим каквото има.

Мръсното е, че никой не те пита. Освобождава те и толкоз. Какво тук значи някаква си личност.

Общо взето, ние сме най-освобождаваният народ в света.

И всичките ни генетични увреждания идват оттам.

Мине-не мине и току някой те освободи.

И трябва да му вдигаш паметник.

Или ти измисли азбука.

Карл Пети говори на немски даже с конете си, а той вземе, та ти измисли азбука.

Абе, кой те бие през пръстите — лошо ли щеше да ни бъде Карл Пети да говори и с нас на немски.

Сега, като говорим български — какво? И конете не ни разбират.

Или ти напише история.

Е за какво ти е тази история?

За какво ти е това Възраждане?

Ако не бяхме се възраждали толкова, сега можехме да бъдем провинция Баден-Вюртемберг.

И да взимаме по осем хиляди марки на месец.

А не да сме свободни.

И за какво му беше на Македонски тази свобода — да мете канцелариите, гонен от суровия глас на бездушния писар.

А нас ни съкращават и от канцелариите.

Прав е Вазов — по-добре всички да бяхме умрели при Гредетин.

Бай Ганьо          Худ. Илия Бешков

БЪЛГАРСКИЯТ САМУРАЙ

Ние сме страна на самураи.

Самураите на Балканите.

Най-напред бяхме белгийците на Балканите, след това прусаците на Балканите, а сега сме самураите.

Може би един ден ще бъдем българите на Балканите.

Като истински самураи и ние не работим нищо.

Предпочитаме през цялото време да се бием.

Българският самурай се бие само в гърдите.

И се размножава чрез делене.

И противопоставяне.

Той дава не обет, а обед за служба.

Българският самурай е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата.

Той е винаги от страната на изгряващото слънце.

И никога от страната на залязващото.

Конят на българския самурай е троянски, любимото му оръжие е чадър, а ветрилото му прави априлски вятър.

Той никога не употребява меча си — пази го за музея на революционното движение.

Българският самурай вярва не в кармата, а в казармата. Кимоното на българския самурай преди беше от шаяк, а сега е от американ.

Българският самурай прави харакири на съседа си.

Той обича не „хайку“, а хайки.

Дори когато е с джапанки, българският самурай е бос.

Българският самурай не бръсне никого. Даже главата си.

И яде ластовичите гнезда заедно с ластовиците.

Българският самурай винаги се смее последен.

И се познава и под съдран чул.

Той е прав, дори когато е легнал.

Любимото му изкуство е бойното.

Когато чуе думата „култура“, българският самурай се хваща не за пистолета, а за бюджета.

И съкращава сумата.

В предизборната си програма той обещава да превърне дори плачещите върби в смеещи се.

И Черно море в Бяло.

Паунът на българския самурай е едноцветен. Българският самурай е екологически чист, политически активен, социално слаб и сексуално силен.

Той не гори, но поддържа горенето.

Не яде треви, но където мине, трева не никне. Колкото повече сме самураи на Балканите, толкова по-малко ще бъдем българи в Европа.

Край

Ако и сега не ви е станало ясно – няма да ви стане никога. Ден на предателя. Повече именници от Ивановден, Димитровден и Петровден, взети заедно. Само в една къща са 240… Случайно ли днес е и Денят на българската конституция?

Фрог нюз