Докато Радев ни тласка към Русия и Северна Корея, губим милиарди и тънем в безводие

Ползват се всякакви средства, но главното оръжие очевидно е президентът Румен Радев.

Ситуацията е брутална, но лесна за обяснение. Стотици хиляди българи в момента са на сух режим, все едно сме част от пустинята Атакама в Чили – най-безводното място в света. Пресилено ли? Нали сме райска градина, според рекламите и патриотичните патетики на този или онзи… Къде се губи водата ни? Крадат  ли я? В земята ли изтича? Парите за ремонти и строежи на нови водопроводи ли плячкосват управниците? Докато се лутаме в тези въпроси, престъплението продължава.

В същото време десетки милиарди евро в Брюксел чакат да бъдат привлечени в страната ни. Тотално изоставаме и по реализацията на Плана за възстановяване и устойчивост. По него и други проекти можем да получим достатъчно средства, за  да решим окончателно не само водните проблеми, но и много други, които ни тормозят от години.

Имам чувството, че вместо да мислят какво може да се направи за народа с толкова пари, повечето ни политици изчисляват какъв дял ще се падне на тях самите от тази баница с много масло и сирене.

Всъщност главният проблем пред страната  и пред всеки от нас е да бъде направен ясен избор: Да продължим ли по избрания преди години път с НАТО и Евросъюза или да се върнем към 1963-а и 1978-а, когато Тодор Живков и политбюро на БКП решават България да стане 16-та република на СССР. Този път „империята“ на Путин носи имена като „русский/славянский мир“ и Евразия. Това означава напускане на съюзите, в които членуваме и присъединяване към Русия, Северна Корея, Беларус, Иран и Венецуела.

Президентът Радев отдавна показа, че е на страната на Путин във войната му срещу независима Украйна. Дори само ужасно неизгодният договор за газ с турската фирма „Боташ“, която се снабдява основно от Русия, сключен от служебния кабинет „Гълъб Донев“, е достатъчно доказателство. Наред с други свои действия и заявени позиции Радев ни подреди до Унгария и Виктор Орбан в прокремълските окопи в евро-атлантическите структури. Унгария вече бере горчивите плодове на Орбановата клика, което предизвика масовите протести срещу сегашното управление.

В този смисъл Радев възприема като врагове всички, които не се просълзяват пред МОЧА, а държат на европейското бъдеще на страната. В това число той включва и Пеевски, който заявява твърд курс с партньорите от споменатите съюзи. Може да има съмнения за неговата искреност, но позицията му е факт.

И щом стана дума за съмнения, нека бъдем откровени. Същото важи и за Бойко Борисов и ГЕРБ, които търпят тежки критики за Турски/Руски поток, който Борисов буквално подари на Путин, за да нападне Украйна.

Гузни са и в ПП-ДБ, защото позволиха дерогацията за Лукойл да продължи съмнително дълго, което осигури на Путин милиони за водене на войната. Затвориха си очите и по времето на кабинета „Денков-Габриел“ за нелегалния внос на руски газ по трасето „Странджа 2“. Същото важи и за внесения и съхраняван руски газ от Валентин Златев в хранилището в Чирен.

Да не говорим за Доган, който в един период е бил охраняван в замъка му в Росенец от въоръжени руснаци, част от Росгвардия.

Очевидно много от играчите в родната политика са оплетени в сложни руски връзки и зависимости. На всички тях обаче им е ясно, че партньорите ни в НАТО и ЕС няма да търпят повече поведение типа „Троянски кон“.

Какво ни предлага Путин, ако въпреки мнението на 77% от българите да сме член на ЕС и 60 на сто от тях, които са да членуваме в НАТО, нечие управление реши да смени посоката?

Москва претендира за икономическо лидерство в Европа, но реално по стандарт на живот Русия се намира на 90-то място от 147 страни в класацията за 2023 г. (Изследване на Legatum Institute) Не е ли пълен абсурд най-богатата държава на природни ресурси в света да е на опашката по стандарт на живот?  

Например средната работна заплата в Русия е 840 евро. В България, въпреки че сме последни в ЕС, тя вече е около 1100 евро.

Русия претендира да бъде призната за равна на САЩ и Китай. Но как да стане като БВП на Китай е 18 трилиона долара, а на САЩ – 25,4 трилиона долара. Русия е с 2,24 трилиона долара. Разликата не е просто колосална, а смазваща.

Още по-унизителен е фактът, че три американски щата – Ню Йорк, Тексас и Калифорния, всеки поотделно има по-голям БВП от Русия. Затова руската икономика е извън десятката в света.

Но не е само до финанси въпросът. Представете си колко българи ще се озовем в затвора, ако възприемем идеите на руското законодателство, което заради употребата на думата „война“ издава присъди.

Освен това нека сравним: над 2,5 млн българи избраха да учат, живеят и работят в страни от т.н. от руската пропаганда „колективен Запад“. Българските студенти в Русия са около 240.

Трябва рано или късно всеки българин да си отговори на въпроса: Към свободния и демократичен свят да принадлежим или към диктаторския режим на Путин с неговите мегаломански патологични и агресивни планове.

Политиците ни също ясно трябва да заявят публично своята позиция. За да знаем кой какво ни готви.

Не смесвайте признателността на българите за Освободителната война с прагматичното мислене на днешното време. Светът се е променил драстично от това, което е бил преди 150 години.

Не смесвайте също руската култура и наука с диктаторските режими. Големите имена и постижения са се случвали въпреки тоталитарните управления и репресии в Русия и СССР.

На всичкото отгоре митът за непобедимата руска армия рухва пред очите ни. Повече от седмица войските на Москва не могат да се справят с украинското настъпление в Курска и Белгородска области. Загиват хиляди руски воини, а много други се предават, развели бели знамена. Унищожени са мостове, военни летища, танкове и бронирани машини, оръжейни складове, петролни бази и пр. Прехваленото руско разузнаване се провали  тотално, пропускайки подготовката  на толкова мащабна операция на Киев.

България е избрала своя път и той е с Европа, както са мечтали и за което са загинали големите ни революционери Левски, Ботев, Караджата, Бенковски и останалите. Кръвта им не е пролята, за да бъдем 16-а република или Задунайска руска губерния!

Веселин Д. Димитров