Антимафиотите, участвали в акцията си спомниха: Като разследващи органи изпратихме писмо до Борислав Борисов по реда на чл. 159 от НПК, с молба да ни бъдат изпратени изпитни протоколи, студентски книжки и кандидат-студентски работи, запазени в архива на ВУЗ-а. Упоменахме, че се касае за тежко криминално престъпление. Минаха няколко седмици, но отговор не се получи. Един ден решихме да отидем на крак при ректора и да го помолят за съдействие. Посрещна ни секретарката, която първо ни попита дали имаме записан час за среща. Когато разбра, че настояваме да се видим с шефа й, тя каза, че Борисов е някъде в УНСС, но не знае къде точно. Помолихме я да му се обади и да му предаде, че го чакаме. Излязохме пред вратата, с надеждата, че ние първи ще се видим с Борисов. След 10-на минути секретарката ни извика и за наше учудване Борислав Борисов си беше в кабинета.

Срещата започна с конфронтация от страна на ректора. Той веднага ни каза, че не може нищо да ни даде, защото неговият ВУЗ бил автономен. След това ни попита: „Какво ще правим сега?”. Ние му обяснихме, че ще преминем директно към разпоредбата на чл. 161 от НПК, което означава претърсване и изземване. Професорът отново настоя, че УНСС е автономен. Наложи се да му обясним, че ВУЗ-ът не е автономен по отношение на наказателната репресия. В един момент се появи една жена, която започна да ни обяснява, че е проведена вътрешна проверка и в УНСС няма корупция. Вероятно се надяваше, че когато чуем това, ще се откажем от разследването. Щом видяха, че няма мърдане, на следващия ден документите ни бяха докарани със служебния автомобил на ректора.