Последните публикувани цифри от Националния статистически институт и действията на правителството са прекрасно и неопровержимо доказателство за големите проблеми на българската икономика, които не ни позволяват вече почти 30 години да тръгнем нагоре.

Бизнес-климата в страната в два от отраслите, които са решаващи за развитието ни-промишленост и строителство- през август дава тревожни сигнали. В промишлеността спада е от 2.2%, в строителството очакванията на бизнеса за следващите шест месеца са откровено негативни. Несигурната икономическа среда е основен фактор за този спад и негативните очаквания на предприемачите в тези два сектора.

Несигурността, която днес бе много точно дефинирана не от някой случаен експерт или наблюдател, а от самия министър на икономиката в кабинета на Бойко Борисов-Емил Караниколов. Той обяви, че след като набързо бе спретнат спектакъл под надслов "отнемане на лиценците на частни военни предприятия" държавата вече е решила да национализира едното от тях-"Дунарит".

Трагичното е, че това чисто политическо решение в полза на определени толерирани от властта бизнес-интереси не е единичен случай, то може да се повтори утре с "Емко", после с някое друго добре развиващо се и печелещо частно предприятие.Това е несигурността, с която българският бизнес се сблъсква всеки ден, освен ако не е част от една "империя на злото", която изсмуква жизнените сокове на родната икономика.

Вторият основен проблем пред бизнеса у нас е също добре познат и известен от години. И също така не се решава от управляващите от години. Заради това състоянието на пазара на труда у нас се влошава с всяка изминала година и вече дори средни и големи компании, разполагащи със значителен заодните представи финансов ресурс не могат да го решат. Става дума за липсата на работна ръка. Дори не квалифицирана, а всякаква.

Казано простичко-няма кой да работи в България. Независимо дали става дума за общи работници, инженери, фаянсаджии или журналисти. Просто няма хора. Тези, които имат качества и образование отдавна са поели на Запад. Огромна маса българи не искат да работят за жълти стотинки и предпочитат да си останат в къщи, въпреки липсата на пари. Образователната система от години бълва никому ненужни висшисти без покритие, само заради държавната субсидия.

На този фон няма как България да дръпне. Не може с молдовци, украинци и македонци да пълним дупките във фирмите. не може една група хора да си взимат ей-така, без много усилия, но с подкрепата на власт, прокуратура и правилни медии което предприятие си харесат. Или може, но това ни обрича на тъжен край. като нация, като икономика и като държава.

Георги Александров