„Храбри идват твойте"...генерали

В поредица от интервюта в угодничещи вестници и Близнаков, и заместникът му червеният земеделец Спас Панчев, повтарят в еднакъв словоред, че страната ни не можела „да издържа толкова голяма армия". В момента в БА има 39 000 военнослужещи и около 8 000 граждански лица. По-малобройни на полуострова са само въоръжените сили на Македония и Албания.

Според бившия началник на Генералния щаб генерал-полковник Цветан Тотомиров, политическото решение Българската армия да премине изцяло към окомплектоване с професионален личен състав от 1 януари 2008 г. е прибързано и не бе осигурено нито организационно, нито ресурсно и морално. По-полезно би било преходът да стане плавно, за две-три години. Решението на парламента принуди Генералния щаб и командирите на поделения да направят сериозни компромиси спрямо качествата на кандидатстващите младежи и девойки, за да изпълнят заповедта към 31 декември 2007 г. всички войнишки длъжности в БА да бъдат заети от професионални военнослужещи.

Между младежа, подписал договор за професионален войник, и истинския воин-професионалист съществува принципна разлика. Дори да бъдат попълнени незаетите в момента около хиляда длъжности в Сухопътните войски, качествата на кандидат-професионалистите би трябвало да са далеч по-високи. Социално-психологическият портрет на новоназначените бойци показва, че най-често това са младежи от бедни семейства и от малки градове, със средни интелектуални и физически възможности. С подобен човешки материал на командирите ще бъде изключително трудно да сглобят боеспособни подразделения.

Ежегодно 300-400 войници напускат армията, като не подновяват или прекратяват договорите си. Според някои генерали, те са само 2% и не представляват заплаха за кадрови срив. Но точно тези уволняващи се са част от елита на професионалните войници, които не са доволни от заплащането, от атмосферата и организацията в поделенията, от качествата на командния състав, от социалните осигуровки и от перспективите, които им предлага войнишката професия. Тяхното поведение е показателно за повърхностния и прибързан подход на МО и ГЩ към професионализацията на армията.

Опитите на МО и ГЩ да агитират младите българи и по-специално сираци и младежи в неравностойно социално положение с примитивни клипове по военната телевизия, с концерти на военния ансамбъл или с други остарели и комични през 21-и век форми, говорят красноречиво за манталитета на своите автори.

Цивилното и военното ръководство на армията постоянно бягат от отговорност, като предлагат жизнено важните въпроси за числеността и за превъоръжаването на БА да бъдат решавани от някой друг - Министерския съвет, Консултативния съвет по национална сигурност към президента или дори от незаконния съвет на тримата „големи" от тройната коалиция. След като трета година е начело на МО, Близнаков вече би трябвало да има становище по тези проблеми, да го внесе и да го отстоява в правителството, при президента или в Народното събрание.

Като прибавим и четирите години от мандата на Свинаров, се оказва, че министри и „специалисти" от НДСВ вече шест години се мъчат да оглавяват, да планират и да коригират военната реформа. И далеч повече измъчват армията, отколкото себе си. След като изгубиха две години около План 2015 и Стратегическия преглед на отбраната, днес се оказва, че нито числеността на въоръжените сили, нито приоритетите в превъоръжаването издържаха проверката за реализъм, перспективно целепоставяне, логичност и прагматизъм, задължителни при отбранителното планиране. 

Мисиите зад граница

  Участието на български военнослужещи в операции по поддържане на мира /ОПМ/ в други държави се използва като параван за прикриване на провалите във военното строителство. И тук съществуват множество неблагополучия:

  - не е спазен поетият от правителството ангажимент 8 % от състава на Сухопътните войски да участват в международни мисии. През последните години този процент непрекъснато спада, като през сегашната година е достигнал 1,9, тоест, четири пъти по-малко от предвиденото,

  - българските контингенти в ОПМ не разполагат със собствени логистични ресурси и щабове и се прикачват към самостоятелни формирования от други държави /най-често Германия, Холандия, САЩ/. Този подход влияе върху качеството на мисията, подронва самочувствието на военнослужещите, не позволява командирите и щабните офицери да натрупват и да обобщават опит от участието в подобни операции, намалява престижа на българската държава,

  - липсват сигурен войскови транспорт и бронирани бойни машини, незадоволително е оборудването на военнослужещите с техника, с приспособления за нощно виждане, за оцеляване в пустинни условия, при специални операции и т. н. Според военнослужещи, прекратили договорите си с МО, повечето от оборудването си те са купували на пазара или са получили като наследство от колеги, завърнали се от мисии в същите райони.

  На този фон смехотворно звучат хвалбите на В. Близнаков, че за бойците в Кабул били „закупени унгарски фургони, а в стаите имало климатици, легла и шкафчета".

  - в ГЩ прикриват тежки дисциплинарни нарушения, подобни на атаката срещу батальона в Кербала на 27.12.2004 г., когато поради престъпна небрежност на командира и слаб контрол от ГЩ и Главния щаб на Сухопътните войски загинаха петима и повече от 20 военнослужещи бяха ранени. Тогавашният началник на ГЩ ген. Никола Колев, подкрепян от президента Първанов, прикри вината на командира, за награда го изпрати в генералщабна академия, назначи го на генералска длъжност и догодина същият /бивш политически офицер/  вероятно ще получи генералско звание.  В архивите на ГЩ остават за вечно съхранение 17 тома с документи за инцидента в Кербала, които рано или късно ще разкрият истината за трагедията.

Интегрираният модел

За сливането на МО и ГЩ се говори отдавна. Ръководствата и на двете структури бягат от принципно и перспективно решение, като го отлагат под мними претексти. В МО официално се водят на щат 800 цивилни специалисти и офицери, а в ГЩ служат около 400 офицери. Към МО обаче принадлежат още над 1 000 служители, пръснати в различни агенции, създадени по времето на Свинаров. Ако интеграцията бъде осъществена според плановете на МО, съществува опасност Българската армия да остане с орязан, принизен, без потенциал и самочувствие Генерален щаб. Ако излишните структури бъдат съкратени в пропорция 1:1, ще пострадат повече военни професионалисти за сметка на ненужни цивилни връзкари.

  При запазване на сегашното статукво, установено от компромис между Н. Колев и Н. Свинаров, ГЩ ще продължи да бъде капсулирана, тромава, консервативна командна шапка, чийто интереси се изчерпват с формулата „Най-добрата пенсия е заплатата".

  След като първоначално обяви, че през юни ще бъдат направени първите кадрови стъпки към интегрирания модел, екипът на Близнаков за пореден път отложи намеренията си, позовавайки се на местните избори през октомври 2007 г. Приближени на министъра открито заявяват нежеланието да си „развалят рахатлъка с ядове около интегрирания модел". Ако външни фактори не ги принудят, те ще завършат мандата си без каквито и да са опити за осъществяване на този проект. 

Само за самолетни билети МО предвижда да изхарчи 6 млн. лв. през следващите 36 месеца. С 2 млн. лв. годишно /без ДДС/ военните чиновници държат първенството по най-много харчени пари за пътуване със самолет. При средна цена на билет за Европа от 300 евро се получава, че ведомството на министър Близнаков използва над 3000 билета на година. Военни делегации постоянно сноват до Брюксел, Неапол, Истанбул и Измир. Друга основна дестинация е САЩ.

Президентът

Втори мандат Г. Първанов твърде формално изпълнява задълженията си на върховен главнокомандващ. Рядко свиква Консултативния съвет по национална сигурност, където текат вяли и безплодни разисквания. Не заема позиция при важни за БА събития. Поощрява безпринципната кадрова политика на МО и ГЩ. Връх на циничния му егоизъм стана отказът да участва в честването на Деня на Военноморските сили на 12 август т. г., въпреки че бе във Варна. Но тогава Първанов свика специална пресконференция, за да се оправдава за папката „Гоце" и да се оплаква от „приятелски огън".

Президентите Ж. Желев, П. Стоянов и Г. Първанов не биха могли да бъдат активни и ефективни във военната си политика, след като за военни съветници или за секретари по отбраната постоянно са им били изпращани агенти на ДС. С усилията на ВКР и на други фактори, свързани с /уж/ бившата българска Секуритате, в администрацията на държавния глава винаги са присъствали офицери, зависими от тайните служби.

При Ж. Желев съветник по Военноморските сили е контраадмирал Петър Странчевски /агент Камен/, първоначално протежиран от генерал-лейтенант Стоян Андреев. По-късно същата длъжност заема бригаден адмирал Милан Миланов /резидент Валтер/. Във военния кабинет на Желев се подвизаваше и ярката посредственост Павломир Кънчев /агент Федя/, тогава полковник, а после - бригаден генерал, семеен приятел на ген. Колев. Колев се опита да го пробута в щаб-квартирата на НАТО като представител на ГЩ, влезе в публичен спор и поиска да окаже натиск върху председателката на ДКСИ Цвета Маркова, която оповести несъгласието си Кънчев да представлява Българската армия в Брюксел.

При Петър Стоянов секретар по отбраната бе генерал-майор Кирил Василев /агент Стефан/, за чието назначаване Стоянов е настоявал лично.

При Г. Първанов с намесата на партийната централа за секретар по отбраната отново е вкаран вече запасният офицер Петър Странчевски.

Какъвто президентът, такива и секретарите.

Генералитетът

При стабилно военно ръководство редица провали на цивилните в МО биха могли да бъдат спестени или минимизирани. В сегашния случай се наслагват две негативни явления: лошо политическо ръководство и дефицит на военни лидери.

Началникът на ГЩ Златан Стойков се оказа най-неподходящият от всички възможни избори. Наложен бе от апарата на „Позитано" 20 с явното намерение БСП да има под ръка послушен изпълнител. Самият Стойков до последния момент не е вярвал, че ще бъде предпочетен пред останалите кандидати, на които отстъпва значително в интелектуално отношение. Посредственост, страх от разумен риск, нежелание да прави промени и да поема отговорност характеризират първата година от мандата му. Израз на пълната му безпомощност стана изявлението, че „надеждата крепи Българската армия", след като четири часа чака пред Министерския съвет да бъде изслушан за модернизационните проекти. Накрая даже не бе приет и посрещна унижението с мижитурско примирение. 

Откакто е назначен начело на БА, Зл. Стойков твърде рядко посещава военните поделения, за да се запознае с проблемите на хората от строя и да получи преки данни за хода на „трансформацията". В момента е в САЩ, за да освети с присъствието си церемонията по смяната на председателя на Съвета на началник-щабовете на Въоръжените сили. Сякаш американските генерали няма да се справят без храбрия ген. Стойков, станал смешен с двумесечния си курс по английски език в Сан Антонио /САЩ/, където се обучава заедно с офицери от третия свят. И той, и заместниците му предпочитат да служат на Родината, пребивавайки на курсове и командировки в Брюксел, Вашингтон, Лондон и др. престижни гарнизони.

 Далеч над нивото си на компетентност се оказаха заместник-началниците на ГЩ генералите Галимир Пехливанов и Румен Цоков. Вместо да генерира идеи, да залага перспективни промени и да предава опита си от щабквартирата на НАТО, първият заместник-началник вицеадмирал Емил Люцканов вече се е смразил с повечето офицери в Генщаба, след като е разкрил в цялата им прелест  фатмашката си дребнавост, отмъстителност и неумение да работи с подчинени.

Българският генералитет, подложен на отрицателен подбор още от епохата на Джуров, страда от болестите, наследени от съветската школа: ниска обща култура, недоказан професионализъм, неизградени лидерски качества, конформизъм, липса на инициатива и самостоятелност, слаба езикова подготовка, комплекс за малоценност, шуробаджанащина и родова обремененост от комунистическата номенклатура.

Само безпощадна хирургическа намеса или химиотерапия може да премахне метастазите на комунизма, заложени в генезиса на българския генералитет. Иначе само ще се възпроизвеждат генералпетровчета, генералмиховчета и генералколевчета, а обществото ще се чуди защо разликата между генералите от НАТО и нашите не се скъсява.

  Ръководният състав на МО и ГЩ не е част от решението, а част от проблемите на Българската армия. Политическото и военното ръководство на войската се опитват да откраднат  от обществото исторически важен къс от време и да се облагодетелстват за сметка на военния бюджет, като симулират модернизация, професионализация и трансформация по стандартите на НАТО.

  След тези горчиви и унизителни за нацията констатации е необходимо спешно да бъде създадена парламентарна комисия, която да анализира отбранителната политика от 1989 г. до днес и да даде оценка на всички министри, зам.-министри и военни началници. Виновните да бъдат съдени, както са били съдени предшествениците им след Междусъюзническата и Първата световна война.

  Специални правителствени комисии да извършат кадрови подбор на офицерския състав, като оценят професионалните, интелектуалните и морално-волевите му качества да и предложат неподходящите лица за извеждане в резерва.

  Изграждането на съвременни, гъвкави и боеспособни въоръжени сили е твърде сериозно нещо, за да бъде поверено само на военните. 

Не би било лошо на някой от витражите в МО да се запише мисълта на Конфуций: „Да пращаш хора на война, без да си ги обучил, значи да ги предаваш."

   
Полковник о. р. Васил Димитров

магистър по политология