Илия Налбантов за ФрогНюз: Путин иска да се представи за жертва. Трябват коалиционни войски в Украйна!

„Протакането чрез безплодни разговори за мир е един от характерните способи за намаляване на бдителността от страна на жертвата. На режима на Путин му трябва не примирие, а нещо като примирие, с което да се легитимира на световната сцена и да се представи за жертва. Първите признаци са пропагандните му твърдения например за „варварски престъпления“, извършени от ВСУ в Курска област“.

Това посочи пред ФрогНюз военният експерт от Академичен форум за национална политика Илия Налбантов.

„От информацията, излъчена от Песков, че „Путин вече се е разпоредил“ и реалните действия, разбираме, че указанията са били в противоположна на разговорите посока. Путин за пореден път дава доказателства, че няма да се съобразява с каквито и да е договорености, пък били те и с Тръмп“, посочи още той.

„Започна четвърта година от войната в Украйна, а в България все още се чудим дали да купим противокорабни ракети, дали да се въоръжим и с морски безпилотни управляеми апарати и ред други технически въпроси, от които зависи ефикасността на отбраната на страната“.

„Формирането и изпращането на коалиционни войски в защита на Украйна е единственият доказан от историята способ за установяване на траен мир. Войски на коалицията от желаещи 2025 година срещу руската армия - всеки друг подход означава нова, много по-жестока война в Европа. Обърнете внимание на страха на Путин от такова развитие на събитията. Той вече въздейства психологически, като внушава, че всеки миротворец в Украйна е легитимна цел за руския войник“.

Ето и цялото интервю:

Президентът на САЩ Доналд Тръмп проведе телефонен разговор с президента на Руската федерация Владимир Путин, който продължи над два часа и половина. Смятате ли, че руският президент има действително намерение да води мирни преговори или протака?

Освен трайното завръщане на Путин и неговият режим в игралното поле на международното общуване, не очаквам действия, които да доказват по убедителен, а още по-малко по категоричен начин, че се търси трайно урегулиране на военната конфронтация. Протакането чрез безплодни разговори за мир е един от характерните способи за намаляване на бдителността от страна на жертвата. На режима на Путин му трябва не примирие, а нещо като примирие, с което да се легитимира на световната сцена и да се представи за жертва.

Първите признаци са пропагандните му твърдения например за „варварски престъпления“, извършени от ВСУ в Курска област. Нанесените веднага след разговора с Тръмп удари по Киев, говорят за отсъствие на каквато и да е мисъл за примирие. От информацията, излъчена от Песков, че „Путин вече се е разпоредил“ и реалните действия, разбираме, че указанията са били в противоположна на разговорите посока. Путин за пореден път дава доказателства, че няма да се съобразява с каквито и да е договорености, пък били те и с Тръмп.

От Белия дом дойде информацията, че Путин се е съгласил на ограничено временно прекратяване на огъня по отношение на енергетиката и инфраструктурата на Украйна – чести цели на руските ракети и дронове. Видяхме, че тази нощ това не се случи.

Между реториката и реалните действия прозря играта за протакане. Един месец е приблизителната продължителност за възстановяване на инфраструктурата на нефтопреработвателните предприятия. За един месец Украйна не е в състояние да възстанови разрушенията на своята енергийна инфраструктура. Най-многото, което може да направи, е да осигури полева доставка на енергия и енергоносители за икономиката и домакинствата. За този месец руският ВПК ще произведе и натрупа немалък брой дронове, ракети и управляеми бомби, за да бъдат подновени атаките с още по-голяма жестокост.

В изявлението на Белия дом се казва още, че следващите разговори ще бъдат за прекратяване на огъня в технически преговори за прилагане на морско примирие в Черно море, което има излаз и у нас. Според Вас има ли сред българските политици и общество разбиране за това колко близо е конфликтът до нас?

Информацията от Белия дом е поредния опит с малки стъпки да се върви към прекратяване на огъня. Темата за морско примирие в Черно море е ключова за Путин от една единствена гледна точка – да не бъде доразрушен Кримският мост, а да се увеличи неговата пропускателна способност за тежки товари. Така ще се гарантира устойчивост в логистиката на руската армия. А Украйна вече притежава средства за неговото разрушаване.

Твърде спекулативно ще бъде обсъждането на темата за използване морското примирие от руска страна за възстановяване на способностите на Черноморския флот на Руската федерация. Дали има разбиране за близостта на конфликта от българските политици и общество? Не мисля, че в българското общество има усещане за близост на войната до границите на България. А такова разбиране има още по-малко от българските политици. По действията ще ги разпознаете. Започна четвърта година от войната в Украйна, а ние все още се чудим дали да купим противокорабни ракети, дали да се въоръжим и с морски безпилотни управляеми апарати и ред други технически въпроси, от които зависи ефикасността на отбраната на страната. Добре че поне се осигуриха минимално необходимите способности за разкриване и обезвреждане на морски мини, с което допринасяме за безопасността на корабоплаването

Първата позицията от украинска страна беше на началника на кабинета на Володимир Зеленски Андрий Ермак, който посочи, че “Украйна няма да обсъжда неутрален статут или намаляване на числеността на въоръжените ни сили”. “Никога няма да признаем за руска нито една временно окупирана територия”, каза още той. Получава ли Украйна достатъчно уверения от страна на САЩ към момента?

Руската страна продължава да внушава, че исканията ѝ на велика сила не могат да бъдат оспорвани от жертвите. Те подлежат единствено на договаряне или на сделка със САЩ. Тя продължава да утвърждава архаичното схващане, че граници на държави се определят от „големите“, а малките не могат да имат думата. Към момента наблюдаваме някакъв римейк на кисинджерови похвати, при които се правят опити за сключване на сделка между две непримирими страни. Но за три години война вече е ясно, че от този род сделки няма как да бъдат изключени не само настоящите жертви, но и потенциалните такива. Създава се усещането, че САЩ, с претенциите си към територията на Канада и Гренландия, притиска Европа от Запад, а с легитимирането на Путин като жертва и натискът на САЩ към Украйна, се притиска Европа от Изток. Т.е. САЩ не дават никакви гаранции на Украйна, даже напротив - стимулират агресора да се подготви за следващ скок. По тази причина и реакцията на Европа е разбираема. 

Академичният форум за национална политика публикува своя позиция, в която се казва, че “формирането и изпращането на коалиционни войски в защита на Украйна е действието, което на практика ще предопредели гарантирана сигурност за Европа”. Защо смятате така?

Това е единственият доказан от историята способ за установяване на траен мир. Пример - колективните войски на НАТО от 1949 година срещу подготвящите се за скок към Ламанша съветски армии. Войски на коалицията от желаещи 2025 година срещу руската армия - всеки друг подход означава нова, много по-жестока война в Европа. Обърнете внимание на страха на Путин от такова развитие на събитията. Той вече въздейства психологически, като внушава, че всеки миротворец в Украйна е легитимна цел за руския войник.

Новините от Германия отново от вчера са за исторически решения за финансиране на отбраната и отбранителната промишленост. Реалистична ли е целта Европа да се превъоръжи?

Ще използвам фаталистична терминология – Европа е обречена да се превъоръжи. Причината е една. САЩ вече не могат да водят две големи войни – едната на Индийско-Тихоокеанския, а другата на Европейско-Африканския театър. Интересите на САЩ са в Индийско - Тихоокеанския регион. Там те ще разполагат и ще използват основните си сили. С оглед значението на Африка, по-голямата част от силите, разположени в Европа, ще действат в тази част на света. Ето защо Европа трябва да се заеме със собствената си сигурност и отбрана и в кратки срокове да преодолее дефицитите от способности, които се създават от това преразпределение. В този контекст всяка реторика свързана с „доверие – недоверие“ между съюзниците няма да бъде конструктивна. Германия осъзнава своята историческа мисия и предприема действия, които са в немския културен модел. Координацията с американските сили на двата театъра на войната ще се осъществява на немска територия. Моделът „Рамщайн“ в подкрепа на Украйна едва ли ще бъде забравен.

Интервю на Илияна Маринкова