Иван Хиновски пред Фрог: Депутатите са виновни, че нямаме механизми за защита в сделки като с ЧЕЗ

Разтуряне на сделката с ЧЕЗ може да се случи само и единствено при желание на двете страни, участващи в нея. Иначе няма никакви средства за въздействие върху едната страна – чешката. Нашите хора бих ги посъветвал да се вслушат в исканията на държавата ни, защото няма нищо по-безнадеждно от война срещу държавната машина.

Всички сме изненадани от бурното развитие на този скандал, но аз смятам, че в основата на това е неподготвеността  на нашата законодателна система. Ние нямаме никакви средства за въздействие – нито да изискаме от лицензиантите информация какво мислят да правят с капитала си, нито за състоянието на критичната инженерна инфраструктура, което е много важно за националната ни сигурност, нищо и никакви лостове нямаме.

В тази връзка са необходими спешно законодателни промени.
Много субекти могат да са инициатори, но само депутатите трябва да ги внесат и е добре да го направят час по скоро.

Моето лично впечатление е, че премиерът наистина бе озадачен от развоя на случилото се, щом веднага взе мерки да потули скандала. Това е ярко доказателство за подценяване на ситуацията. Знае се от 2 години насам, че ЧЕЗ ще се продава. Но досега си въобразявахме, че у нас ще влизат само реномирани компании и мастити бизнесмени.

И затова така се учудихме, че едно крехко момиче се явява купувач на такъв огромен актив. За такива рискове няма защитни механизми у нас.

Държавата ни иска да притежава 34% от ЧЕЗ, но това е огромен риск, за който и да е инвеститор и аз не зная кой би се навил на такава сделка. Защото властта така ще има блокираща квота и ще може да спира всякакви инициативи на вложителя. Затова навремето условията, които бяха договорени бяха за 33% участие на държавата - за да се даде пълна свобода на предприемача. Въпреки че тогава държавата не получаваше нищо.

Сега не е ясно как ще случат нещата. А на ЧЕЗ му е все едно, защото иска само да си вземе парите от сделката.

Купувачът обаче трябва много мисли за своята бъдеща дейност по лицензията. Това е важното. Залитане е да се иска държавата да се включи мощно в тази сделка. И това не е в тон с модерната икономическа политика на пазара. Имаме десетки примери, в които си личи качеството на мениджмънта в държавните предприятия и отрасли.
Сравнете БДЖ с частния превоз. Състоянието на „Марица-2”, мини „Марица-Изток” и т.н. Там натискът е огромен – от профсъюзи, от държавна администрация, политици и депутати – все уж помагачи.

Но в така сложената напрегната ситуация у нас сега, Гинка Върбакова просто няма избор, трябва да приеме 34-процентно участие на държавата, иначе бизнесът й ще стане труден, да не кажа и невъзможен.

От своя страна пък управляващите нямат друг правилен ход освен да изискат това процентно участие в капитала на дружеството в така изострената политическа ситуация. Не смятам обаче, че ще има промени в политическото статукво, политическа криза не предвиждам.
Записа Аделина Делийска