Според изданието българският орган за експортен контрол е издавал лицензи на базираната в София компания Circles BG за продажба на системи за прихващане на комуникации, инструменти за проследяване на мобилни телефони и друга инфраструктура за наблюдение на служби в Азербайджан, Сърбия, Малайзия, Мексико и редица други държави.

Circles BG е свързана с израелската компания NSO Group, разработила шпионския софтуер Pegasus, използван срещу политици, журналисти и обществени фигури по целия свят. Един от основателите на Circles – Тал Дилиан – беше санкциониран от САЩ през 2024 г. заради предполагаемо участие в разработването на технологии за следене, използвани срещу журналисти, анализатори и държавни служители.

Документите, цитирани от POLITICO, обхващат периода 2018–2023 г. и са публикувани като част от нов доклад на правозащитната организация Human Rights Watch.

Според разследването сред клиентите на Circles BG са били външното разузнаване на Азербайджан, Министерството на вътрешните работи на Сърбия, държавни институции в Обединените арабски емирства и Малайзия, както и власти в Бахрейн, Бразилия, Йордания, Мароко, Панама и други държави.

В един от случаите сръбското вътрешно министерство е закупило преносимо устройство за проследяване на мобилни телефони само няколко месеца преди парламентарните избори през декември 2023 г. Друг лиценз показва доставка на оборудване за азербайджанското външно разузнаване на стойност над 42 000 долара.

От българското Министерство на външните работи са заявили пред POLITICO, че според представената документация технологиите са били предназначени за предотвратяване и разследване на престъпления и тероризъм, както и за издирвателни и спасителни операции при хуманитарни кризи.

„При разглеждане на заявленията се оценяват всички относими обстоятелства, включително документите за крайния потребител и информацията, получена по официални канали“, посочват от ведомството.

Според Human Rights Watch случаят поставя въпроси за начина, по който отделните държави членки на ЕС прилагат правилата за контрол върху износа на технологии за наблюдение към страни с проблеми в областта на човешките права и демократичните стандарти.

„Тези лицензи са ясно доказателство, че България е разрешавала износ на технологии за наблюдение към полицейски, военни и разузнавателни структури по света, включително в държави с дълга история на използването на подобни инструменти за ограничаване на основни права и свободи“, заявява старшият изследовател на Human Rights Watch Зак Кембъл.

Разкритията идват в момент, когато Европейската комисия подготвя нов преглед на европейския режим за контрол върху износа на технологии с двойна употреба, като предложенията за промени се очакват до началото на 2027 г.