Как Иван Искров „оздравява” КТБ АД?

В продължение на две седмици цялата българска общественост е масирано облъчвана чрез медиите от редица институции и политици за наличието на криминална обстановка около и в Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД). Широко се разпространяват недоказани и непроверени твърдения от анонимни източници за арестувани и разпитвани служители на банката, поръчителство за убийство от страна на мажоритарния собственик на КТБ АД Цветан Василев, обиски и изземване на документи в  офиси на банката. През цялото това време БНБ, която е длъжна по закон да поддържа и гарантира стабилността на банковата система, запазва пасивна позиция.

Липсата на адекватна реакция на БНБ се демонстрира и при лавинообразното нарастване на тегленията от депозанти на КТБ АД през следващите дни. Това се случва въпреки ежедневното присъствие на представител на БНБ в КТБ АД, който следи и постоянно докладва за ситуацията в банката. При достигане на кулминация на тегленията в резултат на ескалиращата медийна и институционална атака, БНБ продължава да не предприема никакви действия, в очакване банката окончателно да изчерпи своята краткосрочна ликвидност. При сходна ситуация с друга банка в близкото минало настоящият гуверньор и настоящият министър-председател (тогава в качеството му на финансов министър) оказват незабавно необходимата ликвидна подкрепа.

На 17 юни 2014 г., вторник, КТБ АД иска от Централната банка ликвидна подкрепа. БНБ отказва. Само две седмици по-късно всички институции в държавата оказват съдействие на друга банка, поставена пред подобно изпитание, което очевидно говори за двойни стандарти.

В случай че атаката беше само медийна, а не и институционална, КТБ АД щеше да се справи със собствени усилия. Доказателство за това е спирането на тегленията в сряда следобед (18 юни 2014 г.). Нещо повече – редица клиенти анулират подадените заявки за теглене в брой. Организаторите на кампанията, явно разочаровани от нейното затихване, употребяват и националното радио за поредната медийна манипулация срещу банката. В ефир е прочетен анонимен сигнал, че подуправителят на БНБ Цветан Гунев е разследван за неупражнен надзор върху КТБ АД и че банката вече е източена с огромни суми. В резултат на това съобщение, широко отразено от всички медии,  на 19 юни 2014 г. (четвъртък) и 20 юни 2014 г. (петък) тегленията се възобновяват със значително по-голям интензитет. Изтеглените суми за периода от четвъртък сутринта до 11 ч. в петък представляват 67% от всички тегления по време на целия период на атаката.

Единствената законова възможност пред ръководството на КТБ АД да запази интересите на своите клиенти е да се обърне към БНБ за прилагане на режим на специален надзор.

Въпреки че временните затруднения на банката са резултат от външни атаки, а не на от неправилни управленски решения, БНБ налага най-тежкия режим на специален надзор, с най-тежките мерки, като към банка пред фалит, а не като към банка, изпитваща временни затруднения. В резултат на тези необмислени действия на БНБ спрямо КТБ АД, банката е изцяло парализирана.

Решението на БНБ е постановено в разрез с редица законови норми и причини вреди за клиентите и за самата банка. Редовно наредени на 19 и 20 юни 2014 г. клиентски и банкови плащания не са изпълнени, въпреки че банката е имала достатъчно средства по сметките си. Това нарушава българските закони и Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 19.05.1998 г.

Наложените крайни ограничения не позволиха клиенти да усвоят суми по реализиран износ в размер на стотици милиони лева.

Това пряко удря интересите на десетки хиляди работници и служители на структуроопределящи предприятия в страната, чийто нормален икономически цикъл е насилствено прекъснат. Но едва ли управителят на Централната банка, който редовно получава своята заплата, може да си представи какво означава за семействата на тези работници и служители да очакват средствата си за издръжка няколко месеца. 

На този етап само могат да бъдат прогнозирани огромните мащаби на нанесените щети и пропуснати ползи за клиентите и банката.

Всички тези действия уронват трудно извоювания авторитет и доверие към българския бизнес като лоялен партньор в международната търговия. Нанесен беше и тежък удар и върху доверието към КТБ АД и бъдещите възможности на банката да оперира на международните финансови пазари.

Докъде водят добрите намерения за оздравяване на КТБ АД?

В решението си за поставяне на КТБ АД под специален надзор БНБ декларира, че целта на предприетите мерки е оздравяване на банката. Какво всъщност се случва?

Под претекст за намаляване на ликвидния натиск и оздравяване на банката, със своето решение от 20 юни 2014 г. БНБ:

-                  Ограничава дейността изцяло, като й забранява да извършва всички дейности съгласно лиценза за извършване на банкова дейност. Няма банка, която да може да съществува в такава ситуация.

-                  Отстранява от длъжност членовете на управителния и надзорния й съвет.

-                  Спира за срок от 3 месеца изпълнението на всички задължения на КТБ АД.

-                  Намалява лихвите по задълженията на банката до средния пазарен размер.

Наложените ограничения възпрепятстват кредитополучателите да погасяват задълженията си към банката, което води до изкуствено изпадане на клиентите в просрочие и се отразява на кредитната им история в Централния кредитен регистър. Това ги превръща в неблагонадеждни получатели на кредити от други финансови институции. Впоследствие квесторите допускат погасяване, но само на каса или със средства, налични по сметки в банката. Така значително се оскъпяват операциите, като клиентите се натоварват с такси за теглене на средства от друга банка, наем на охрана и специализиран транспорт, и се създава риск за физическата им сигурност.

Обективна невъзможност за кредитополучателите да погасяват текущо своите задължения към КТБ АД създава и психологическа нагласа у тях, че могат и да не погасяват своите задължения. Това е удар по изградените трайни отношения на доверие, коректност и лоялност между банката и нейните клиенти.

За краткия период, през който БНБ предприе „оздравителните“ си мерки, само несъбраните лихви по кредити нараснаха 6 пъти. Но до момента това са само част от пропуснатите ползи. Преките нанесени щети в резултат от тези просрочия са в размер на 90 млн. лева начислени провизии. Това доведе до сриване на финансовия резултат на банката - от печалба в размер на 27 млн. лв. към 20 юни до загуба от 60 млн. лв. към 30 юни 2014 г. Само за десет дни Централната банка успя да „стопи“ печалбата на КТБ АД, генерирана през последната година и половина! Вследствие на това „оздравителната“ програма на БНБ води и до лишаването на бюджета от сериозни данъчни приходи. И всичко това - на фона на обществения натиск за коригиране на бюджета поради сериозния дефицит в Здравната каса и другите социални плащания.

Прекратяването на договорите за охрана на офисите на банката с технически средства поставя в пряка опасност от кражба на активите на банката и документацията й. Това действие е в пряко противоречие с Наредба I – 171 на МВР и БНБ за сигурността на банките. Фирма за физическа охрана с опитни служители, специално обучавани за банкови охранители, беше подменена с охранители, чиято професионална квалификация за охрана на финансови институции е, меко казано, съмнителна. Това се доказва от редица техни пропуски, за които са подадени съответно сигнали до квесторите. В тази връзка незаконосъобразното прекратяване на досега действащия договор за охрана на банката доведе до двойно плащане за охранителна дейност за два месеца, което е в груб разрез със задължението да се полага грижата на добър стопанин при управлението на банката.

В своята съвкупност тези мерки не са предназначени за оздравяване на банката, а наподобяват процедура по несъстоятелност. Това се потвърждава и от факта, че БНБ е избирала част от квесторите от списъка на синдиците, тоест – лица с квалификация за ликвидиране на предприятия.

Абсолютно незаконно и целящо ликвидиране на банката е и решението на БНБ за намаляване на лихвените проценти по клиентските депозити – в него липсват мотиви, а методиката за определяне на т.нар. среден пазарен процент на лихвите е не само спорна, но и тенденциозна. В тази връзка си задаваме въпроса с какво посочената мярка подпомага оздравяването на банката, при условие че ще отблъсне нейните депозанти. Неслучайно редица клиенти са подали до Върховния административен съд жалби срещу това незаконосъобразно решение на БНБ.

Поредно нарушение на гуверньора е, че е изискал директно одиторските доклади. Съгласно изискванията на закона състоянието на банката трябва да бъде докладвано от квесторите. Вероятно квесторите са преценили, че одиторските доклади не съдържат достатъчно информация, която да им дава основание за заключенията, направени от г-н гуверньора публично с лека ръка. Нещо повече – той си  позволява редица квалификации, които звучат странно предвид липсата на доказателства. Кой здравомислещ човек ще повярва, че от банката в тъмна доба са изнесени над 200 млн. лв. и огромно количество документи, за които са нужни поне 2 камиона, и това ще остане незабелязано. Как се жонглира с цифри от порядъка на 3,5 млрд. лв. и тонове липсващи и откраднати документи, при условие че оригиналите на договорите за кредити и обезпечения се надлежно се съхраняват в банката при условия на ограничен достъп. Информация за отпуснатите заеми и обезпечения се регистрира на достатъчно много места – ЦКР, Търговски регистър, Имотен регистър, Централен регистър на особените залози.

Също така интересно е как КТБ АД ще изплати договорения хонорар на одиторските фирми в размер на 1 милион 260 хиляди лева, в явно нарушение на решението на УС на БНБ за спиране на изпълнението на задълженията на КТБ АД. На фона на блокираните 45 млн. лв. заплати, пенсии и социални помощи по карти в КТБ АД, решението да се плати тази сума само срещу една страница становище, а не доклад, е, меко казано, неморално. Още повече, че на тази една страница се базират тежките обвинения на гуверньора, изнесени на пресконференцията на 11 юли 2014 г. Гуверньорът оповести и решения, които компетентният орган – УС на БНБ – все още не е взел. Очевидно и тези действия на гуверньора са предприети в контекста на цялостните му усилия да дискредитира КТБ АД.

Предлагаме няколко въпроса за размисъл, над които всеки български гражданин би следвало да се замисли.

1. Как за няколко часа управителят на БНБ успя:

- Да оцени данните, предоставени му от одиторите?

- Да установи, че има капиталова дупка в банката и прецени размера на допълнителния необходим капитал за запълването й?

- Да се убеди, че акционерите нямат възможност и намерение да я запълнят, без да ги е попитал?

- Да съгласува с правителството и с водещите парламентарно представени политически сили практически план?

2. Защо още на 10 юли 2014 г. с получаването на одиторския доклад гуверньорът обяви, че ще иска спешни законови промени, целящи национализирането на КТБ АД?

3. Не беше ли използван управителят на Централната банка в един предварително изготвен сценарий за унищожаване на КТБ АД и дестабилизиране на финансовата система и икономиката на страната?

4. Не е ли целият този сценарий поредният удар по държавността?

5. Не е ли това удар по националната сигурност?