С камера между атентати и ракетен обстрел

В продължение на няколко години Телоглу работи върху книга за терористичната организация „17 ноември” заедно със своя колега Алексис Папахелас. Двамата са водещи на едно от най- гледаните предавания в южната ни съседка – „Досиета” по частната телевизия Скай. Предаването се излъчва всеки понеделник вечер и приковава вниманието на аудиторията със своите разкрития, които влияят непосредствено върху общественополитическия живот в Гърция. Когато книгата е издадена от атинското издателство „Хестия”, в книжарницата където е премиерата става погром, извършен от 20 маскирани лица, привърженици на „17 ноември”. Наоколо е пълно с цивилни полицаи, които са готови дори да стрелят срещу атентаторите, които мятат и камъни по витрините на книжарницата. Кървавата баня се разминава, но Анастасиос Телоглу вече е мишена.

Тасос, както го наричат неговите колеги, малко по- късно е зверски пребит на площад „Синтагма” в центъра на Атина, близо до парламента с бейзболни бухалки. Покушението се случва, когато той се отправя към будка за да си купи вестник. Този инцидент през 2002 година предизвиква голям отзвук в гръцкото общество. Година по- късно Тасос е пребит пред собствения си апартамент. Когато го попитах, дали се страхува, той се усмихна многозначително и каза само: „не, не се страхувам”. Според него дори и от затвора, осъдените терористи от „17 ноември” продължават да дърпат конците и въпреки твърдението на официалните власти, че групировката се е разпаднала, Тасос смята, че това не е съвсем вярно. „17 ноември” е лява радикална групировка, която се появява през далечната 1975 година и развива своята дейност само на територията на Гърция. „Те работеха при изключително силна конспирация, планираха по 1 атентат на 2 години, но така го планираха, че да привлече вниманието на всички гърци” – казва Тасос Телоглу.  Самото ЦРУ дълги години разследва дейността на „17 ноември”, харчи много пари, но не достига до никакъв сериозен резултат. Британските тайни служби също душат здраво заради убийството на военното аташе в Атина Стивън Сондърс, но пак напразно. Тасос твърди, че Сондърс е станал жертва на терористите вероятно малко случайно. Основната цел на крайно левите радикали е високопоставен американски дипломат, но той бил много „труден” за прихващане, тъй като бил голям женкар и непрекъснато преспивал на най- различни места. Сондърс се оказал по- удобен и лесен. В днешно време положението около Тасос е по- спокойно, но журналистическата му амбиция и стремеж да намери истината го доведе и в България. В рамките на 4 дни той засне много интервюта с най- различни политици, бизнесмени,  държавници, също така и министри, с намерението те да отговорят на простия въпрос, какво се случва с еврофондовете. Малцина обаче дадоха някакви смислени отговори. Вицепремиерката Плугчиева обеща да разговаря с Телоглу, но впоследствие се оказа, че няма да може да го направи, тъй като пътува за чужбина. Госпожа Плугчиева  се оказа, че никъде не е пътувала, но все пак накрая се съгласи поне на телефонен разговор с него. Телоглу е завършил право и е абсолютно наясно с това какво се случва на юг от нас, както и с това какво се случва и в България. Той казва: „ Европейският съюз има специален архив за откраднатите коли. В него се оказва, че могат да бъдат открити имената на някои сериозни бизнесмени от България. Парадоксалното е, че през 90 – те години подобен вид хора са придобили крадени коли с цел да ги препродадат, а в днешно време получават пари от държавата или кандидатстват за държавни поръчки. Това е особено смущаващо.”

Според Тасос Телоглу ЕС лесно може да разбере как се акумулират средства от босовете в частния сектор на българската икономика. „Германците например не ги интересува, ако определен проект тук се изпълнява от някоя сериозна западна фирма, но ако този проект се изпълнява от българска, гръцка или чешка фирма, задължително се изисква отчет, защото съмненията за отклоняване на средства са доста.” – смята Тасос. Непосредственото му впечатление е, че средата у нас е крадлива. „Голямата част от българските политици не разбират, че трябва да се работи по съвсем прозрачен начин, или не го разбират наистина, или нямат желание да го разберат” – допълва той. „За всеки журналист, който пише и говори за корупция, е важно да не осветлява своите източници, независимо дали те са от тайните служби, от полицията или от някъде другаде” – категоричен е Телоглу. Той е един от онези журналисти, които първи подхващат историята с подкупите, давани от Сименс на висши политици в Гърция. „Любопитното бе, че Сименс никога не са искали и не са имали желание да рекламират в нашата телевизия, но когато пламна скандала и ние започнахме да разследваме кой какви пари е получил под масата, сключиха с нас голям рекламен договор и започнаха да рекламират. Слава богу, това по никакъв начин не повлия на нашата редакционна политика и продължихме да нищим скандала” – разказва журналистът. Иначе и при южните ни съседи има подобни задръствания като тези тук, но Тасос остана шокиран, когато с джипа, с който пътувахме за Дупница, изминахме разстоянието от Руски паметник до контролно – пропускателния пункт във Владая за 3 часа. Известният гръцки телевизионен водещ обаче няма проблеми в собствената си родина само с крайно левите радикали. През август професионалните задължения го отвеждат в Южна Осетия, където има гръцко малцинство. „Нашият екип отрази войната от три места – от руска, грузинска и осетинска територия. Но това, от което останах потресен бе, когато един грузински войник ми показа заснет със собствения му мобилен телефон материал. Целият свят тръбеше, че руснаците първи са нападнали в Южна Осетия, а после и Грузия, но от заснетото се виждаше как ракетните системи „Град” на грузинската армия изстрелват стотици снаряди по Цхинвали 18 часа преди идването на руските войски. Само за тази истина си заслужаваше да пътуваме дотам и да рискуваме дори живота си” – споделя Тасос. Този материал днес го има прехвърлен и на неговия мобилен телефон. Когато ми показа и други неща от Цхинвали, се замислих, колко наистина относителна може да бъде истината. В Гърция Тасос получава упреци от десни политици, че прокарва руски интереси след като в неговото предаване е показана пълната картина на руско – грузинския конфликт. Независимо от това обаче той продължава напред, с абсолютната увереност, че един журналист трябва да търси истината, да я търси докрай, дори без да се страхува от ударите на бейзболни бухалки.

Александър Иванов