По кината в Европа пуснаха филм за великия Зидан

Александър Иванов 

Филмът, чиято премиера се състоя на фестивала в Кан е ретроспектива на мача на Реал срещу Виляреал от Примера дивизион, игран на 23 април 2005 година на "Сантяго Бернабеу" в Мадрид. Тогава в продължение на 92 минути 17 телевизионни камери следят гениалният плешивец и неговите фантастични отигравания с топката.Сред тези кадри обаче режисьорите Дъглас Гордън и Филип Парено вмъкват откъси и монтират други кадри - с кубинчето Елиан Гонсалес и неговата съдба, пререканията за момчето между САЩ и Куба, смъртта на известния британски актьор Джон Милс.След мощните скандирания на мадридските фенове се появяват танкове в Близкия изток, изплашен мъж носи на ръце ранено момиченце, зад него избухват снаряди и горят къщи, пак там - палестинските територии, след това се появява хлапе с майка си, което носи фланелка с надпис - Зидан. Филмът е великолепна притча за съвременния свят, за това как Зидан и футбола са обединявали и радвали хората, но там далече, в други страни, смъртта, войната и отмъщението са ги разделяли завинаги.Зинедин Зидан беше и си остава не само символ на прекрасния футбол, но и на политиката, поради факта, че е син на алжирци-бербери, емигранти във Франция - страна с традиции в демокрацията, дала шанс на бежанците от Африка. За някой от критиците на филма обаче, прословутата случка на финала на световното първенство, когато Зизу удари с глава Матераци, хвърля сянка върху образа на Зидан, като човек, чийто изяви на терена са могли да обединят хората.Те задават защо точно той е използван за акцент в документалния филм, след като е дал такъв лош пример на всички деца по света. Друга тема е, че филмът е замислен и сниман преди това да се случи. Но за сметка на критиците си остава и един друг факт, докато играеше футбол Зидан радваше хората и се ангажираше с множество благотворителни каузи, както го прави и днес, когато вече е извън обсега на обективите.