Кметски времена и нрави - eдна поредица на Frognews.bg

Ана Кочева

През 90-те години „вятърът на промяната” трайно задуха в София. Столицата беше обявена за „синя крепост”, особено след като през „Московска” последователно минаха трима СДС-кметове. Това са Александър Каракачанов, Александър Янчулев, Стефан Софиянски - все от СДС.

 Точно по тяхно време Столична община взе решението във Виетнамските общежития да се приютят за кратко бездомници, крайно нуждаещи се и хора без жилище -семейства иот български, и от цигански произход. Наемът в тези жилища е символичен, от порядъка на 15 лв. на месец. Днес, след вече близо 17 години, в бившите виетнамски общежития по обясними причини български семейства няма. Липсата на контрол от страна на община "Красна поляна", Столична община, МВР и държавните институции стимулира пренаселването им по незаконен начин с цигани от Перник, Кюстендил, Пазарджик и откъде ли още не. Не се знае колко души живеят в общежитията и не плащат нищо. Казват, че до погрома в квартала, който обитателите им спретнаха на 15 август тази година, в общежитията пребивават около 2000, а може би и повече. Години по-късно Стефан Софиянски твърди, че Александър Каракачанов искал да закрива метрото, въобще да го няма; смятал като еколог, че то не е екологично. Дали е искал, или не, вече едва ли е толкова важно, а и не всеки софиянец си спомня този факт. Добре помним обаче купонната система, която преживяхме през гладната Луканова зима и която се реализира точно по времето на Каракачановото кметуване. Магазините зееха празни, а опашките се виеха с километри, без да е ясно за какво конкретно се чака с часове. По това време градският фолклор създаде и образната гатанка „Що е това - отвътре червено, отвън зелено”, визираща точно младия си кмет.

 През 1991 г. на кметския стол седна проф. Александър Янчулев, когото пресата навремето определяше като „една от най-големите цветарки във властта”. За има-няма 5-6 години той смени боята 5-6 пъти, без да се броят естествено пионерската организация и комсомола. Хидрологът, когото столичани ще запомнят най-вече с това, че ги остави без вода, първо прескочи от оранжевото БЗНС в зеленото, после посети Стоян Ганев в ОХДЦ, но след отлюспването на Ганев го отлюспиха напусна и тази формация. След това се завъртя около Стефан Савов и Демократическата партия, но бързо я разлюби, усещайки, че ДП няма шансове да влезе в парламента. В началото на януари 1996 г. Янчулев стана член на ръководството на т. нар. Национална синя партия - нещо като СДС-2, съставена все от апаратчици на сините. Накрая дори се осъзна като монархист и присъства на учредителното събрание на НДСВ през пролетта на 2001 г. През 1993 г. по време на мандата му Столичната община започна демонтиране на паметника на Съветската армия в София. Този процес беше спрян, тъй като се оказа, че паметникът не е собственост на общината, а на държавата. И до днес демонтажът не е извършен.

И дойде „ерата Стефан Софиянски”. Той управлява София 9 години, 7 месеца и 17 дни. За дейността му като кмет на София срещу него са повдигнати множество обвинения и бяха заведени 3 съдебни дела: за Централни хали, за бизнес центъра на ул."Гурко" 1, а делото „Милениум център” бе прекратено заради имунитета му като евродепутат. Делото за земите в местността Погребите пък бе прекратено от прокуратурата с мотива, че на Софиянски не може да се търси наказателна отговорност, защото е трябвало да изпълни решение на Столичния общински съвет. Все пак не може да се отрече, че Софиянски беше харесван заради уравновесената си политика като служебен министър-председател по време на кризата през 1997, а като кмет на София доведе и до някои видими подобрения в столицата (градоустройство, пътищна инфраструктура, транспорт, метро). Въпреки това измежду политическите му опоненти съществува съмнение, че той е едно от лицата на корупцията в България, те използват израза "моделът Софиянски" като нарицателно за лошо управление на Софийска община и за корупционни практики. Началото на проблема със софийския боклук също е заровен в тия години. В това отношение впрочем тактиката и на Стефан Софиянски, на последвалия го за кратко и служебно Минко Герджиков, и на настоящия кмет Бойко Борисов е доста сходна - щедри обещания на различни протестиращи лагери, с ясното съзнание, че не могат да бъдат изпълнени. В далечната 1997 г. беше отворена последната клетка на сметището в Суходол. Ако кметството бе започнало веднага да търси площадка и пари за завод, след 8 години София нямаше да бъде притисната до стената. Но общинските съветници и тогавашният кмет Стефан Софиянски не взеха никакви мерки и предопределиха драмата. Преди време бившият екоминистър Евдокия Манева разкри, че точно по онова време е имало възможност заводът да се финансира по програмата ИСПА, която е щяла да отпусне до 70% от нужните пари. Кметът отказал, защото търговете и процедурите щели да се ръководят от чужди институции, а не от общината. Явно погрешно решение. През 2001 г. суходолци за първи път застанаха на пътя на камионите с боклук, а Софиянски сложи началото на порочната практика да се потушават протести с щедри обещания, които - по обективни или субективни причини -остават неизпълнени. Тогава той се зарече сметището да бъде затворено до края на 2004 г. Софиянски се опита да приложи изпитаната тактика и през януари 2005 г., когато суходолци отново заградиха пътя към сметището и София се зари с боклук за близо седмица. Кметът и общинският съвет тогава взеха очевидно неизпълнимо решение - депото да бъде затворено на 30 юни. При това го направиха съвсем съзнателно и въпреки уверенията на експертите, че за този срок не могат да се спазят законовите процедури по избор на друга площадка за сметище. Софиянски за първи път поиска и помощ от държавата за финансиране на завода за боклука. Тогавашният финансов министър Милен Велчев обаче попари надеждите му, като отсече, че "на държавата не й е работа да участва в бизнес по изгаряне на отпадъците". Изпаднали в пълна безизходица, общинарите стигнаха до идеята отпадъците да се балират - това изглеждаше най-бързото решение на проблема. Софиянски се зарече инсталациите да заработят на 1 юли. Време, напълно достатъчно, за да се шмугне Софиянски в парламента, оставайки заместника си Минко Герджиков да се оправя с новата криза с боклука.

  Грешката на Герджиков бе, че реши да заложи на същата тактика като Софиянски - с обещания да отложи проблема, докато се намери някакво временно решение. Наследеното недоверие на хората към институциите обаче не можа да бъде преодоляно. Съвсем логично Герджиков не успя да сломи съпротивата на суходолци при техния втори бунт през юли. Не помогнаха нито обещанията, че сметището ще е отворено само още месец, докато заработят инсталациите за пакетиране, нито заплахата за намеса на полицията. Така в лятната жега столицата се оказа притисната от няколко протестиращи лагера и зарината с тонове боклуци. На четвъртия ден от блокадата Герджиков обяви кризисно положение и поиска помощ от държавата и полицията. Тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов отсече: "Полицията не е репресивният апарат, който трябва да защитава неизпълнените обещания за софийския боклук." По ирония на съдбата само няколко месеца по-късно самият Борисов настоя полицията да се намеси, за да осигури достъпа на камионите до мина "Чукурово", и засипа огън и жупел, когато МВР не реагира.  

Проблемът с боклука беше един от многото, които посрещнаха и новия кмет Бойко Борисов. Той пък обеща „генерална промяна” – чистота, светлина, премахване на дупки и бабуни, прозрачност на концесиите, намаляване на уличните кучета, строеж на нови булеварди, обвинения за злоупотребите в общинските фирми. За „генералната промяна” какво да се говори!?, близо две години кметът ни я обясняваше всеки ден, че и по няколко пъти ... пък и по-добре от Бойко кой ли може да го каже и покаже! А и тепърва по време на кампанията предстои много да чуем...

Впрочем, съдейки по обещанията на плеядата кандидат-кметове, излиза, че и малка част от тях да се реализират, пак има мегдан София да възвърне част от онзи блясък и подредба, които накарали някога Константин Велики да привиди тука Втория Рим! (Амин! Дай, боже!)