Който посрещне изгрева на Еньовден е щастливец

Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти". Вярва се, че който види изгрева, ще бъде здрав до края на годината. Точно по изгрев, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува. Който посрещне изгрева на този ден, считали за щастливец. Според народното поверие в Еньовското утро потича „жива" вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве.

Легендата гласи още, че от Еньовден слънцето започва да умира, а годината клони към зима - казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима".

В българския празничен календар празникът стои по значение заедно с Коледа, Великден и Гергьовден. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Според поверието на днешния ден се берат билки, тъй като в нощта преди изгрев тяхната лечебна сила е най-голяма. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина" - за всички болести и за „болестта без име". В празничния венец непременно трябва да е вплетено Еньовче - царят на билките с най-чудотворна сила. Останалите почитани билки са невен, вратига, комунига, жълт и бял равнец, и вечно зелените бръшлян, чемшир и здравец. А набраните Еньовски тръни се слагали на вратите на домовете, защото пазели от зли духове.

Днес имен ден празнуват всички, които се наричат Еньо, Енчо, Йоан, Янко, Яни, Яна и Янка.

Frognews.bg