Консервативно либерални перверзии

Паралелно с него в друг ефир „смъртният му враг“ от Атака Светлозар Лазаров, трагичният герой от злощастната акция в Лясковец, ронеше притворни сълзи за тъжната орис на бедните българи, които нямали връзка с политиците.

Цонев, когото електоратът говори като Данчо Ментата, не обясни как точно да се промени средата, когато той собствено пък и всичките му авери и врагове в парламента, през 4 години вече близо 30 лета се редят в листите и са несменяеми.

А после законите, които правят, са от типа „врата в полето“, през която минават само глупавите, а хитреците я заобикалят.

За по-младите читати сигурно ще е полезно да припомним, че Цонев като политик бе „заченат“ от СДС в Бургас през 1996 г.. Стана депутат още на следващата година и дори го направиха председател на важната бюджетна комисия. Дълги години се точеха коментари затова дали той е един от грешните избори на Иван Костов, защото точно в онези години, Цонев разви стемглаво партийната си кариера и дори стана член на НИС на сините. Четири години по-късно го ометоха от СДС барабар с Христо Бисеров, когато в сините редици започнаха да се нападат и обвиняват взаимно в клиентелизъм. Цонев обаче без да губи ценно време ловко предприе совалки от партия на партия, спря се на ДПС и както се вижда, вече заедно с Делян Пеевски двамата пишат и внасят закони, говорят за морал и дават акъл дори, когато никой не им го иска.

Не по-малко лицемерно е и опонентите им от Атака да говорят затова, че се била скъсала връзката между народ и политици и бла и бла...И как те видите ли, щели да реанимират тази топла връзка с народа, защото, били единствената консервативна партия, понесла много поражения и имала тежки рани от нападките на либаралите. Според мен имат рани само от собствените им побои и спречквания през годините.

А как точно живеят лидерите и депутатите на тази партия - видяхме и виждаме всички от многобройните репортажи, излъчени във времето.

За театъра и заиграването с бедните и гладните, каквито са повечето подръжници на тази формация, играчите ще носят отговорност и няма как възмездието рано или късно да не ги застигне. В това вярват и намират упование повечето честни и почтени хора.

Та по повод на тези двамцата „герои“ на нашия делник и всички останали като тях, се сетих за думите на Ейбрахам Линкълн, 16-ият президент на САЩ, когото са наричали Честният Ейб, че „лицемерът е човек, който, след като е убил родителите си моли за снизхождение, с основанието, че е сирак“.

Аделина Делийска