Корумпираната столица

Антоанета Приматарова*, Wall Street Journal

Информация за доклада изтече по незнайни причини преди официалното му публикуване, което се очаква утре. Правителството трябва да “изчисти държавната администрация и да направи така, че щедрото финансиране на ЕС да облагодетелства гражданите на страната, вместо да се източва от корумпирани чиновници, които са свързани с организираната престъпност,” гласи докладът. Някои твърдят, че ЕС изобщо не е трябвало да приема България миналата година като се има предвид, че Брюксел няма лостове за контрол върху страната. От друга страна, има вероятност ЕС да спре финансирането на най-бедната страна-членка, което показва, че Брюксел все още е в състояние да накаже и засрами София. Още повече, европейското членство подтиква гражданското общество в България към действие и усилва вътрешния натиск за реформи. Евроскептицизмът може да представлява проблем в по-старите страни-членки, но в България и другите балкански страни положението е съвсем различно. Българите искат намесата на ЕС, за да бъдат преодолени проблемите в страната. А проблеми, че има – има. Утре ЕК ще обсъди своите изводи по отношение на българската съдебна система, усвояването на еврофондовете и борбата с корупцията и организираната престъпност. Комисията също ще обсъди потенциалните санкции срещу София. Българското правителство, както и МВР и съдебната власт са уличени в измами и поддържане на връзки с подземния свят според информацията, изтекла от доклада. В резултат Брюксел може да замрази финансирането за две български агенции. Ще бъдат спрени близо 1 млрд. евро от предприсъединителните програми. В последствие министър Гергана Грънчарова призна в интервю, че лявоцентристкото правителство е разединено. Някои министри отчитат проблемите с корупцията и призовават за политическа воля за борба с тях. Другите заставят правителството да се бори с ЕК. За жалост, президентът Първанов е от вторите. Въпреки че настоява за борба с корупцията, той и политическите му съюзници омаловажават проблема, обвинявайки медиите и опозицията в истеричност и липса на патриотизъм. Те апелират към националната гордост на българина, призовавайки го да подкрепи правителството и президента, като пренебрегват факта, че средният българин вече не може да толерира корупцията и не счита за свой патриотичен дълг да защитава правителството срещу такива обвинения, особено когато те са основателни. Според проучване на Евробарометър 41% от българите считат, че борбата с корупцията е най-големият приоритет в рамките на еврочленството. Миналата година само 25% от анкетираните бяха на това мнение. Някои политици използват антиевропейските нагласи в България, за да сплашат Брюксел. Премиерът Сергей Станишев предупреди Брюксел тази година, че потенциалните санкции срещу страната биха могли да засилят евроскептицизма и да доведат до поява на националистически екстремистки партии. Това не е вярно. Евроскептицизъм се наблюдава в страни-членки, чийто граждани изпитват голямо доверие към държавните институции. Случаят в България не е такъв. Според същото проучване на Евробарометър българите имат най-малко доверие към държавните институции от всички европейски нации. 73% нямат доверие на правителството, а 79% и 76% не се доверяват съответно на парламента и съдебните власти. Огромният скандал с еврофондовете показва, че Брюксел все още може да повлияе на корумпираната София. Дори може да се каже, че Брюксел играе много по-важна роля, отколкото преди България да стане член на ЕС. 

Американският комик Гручо Маркс казва, че не би искал да е член на клуб, който приема хора като него. Аналогичен случай: българите не биха били доволни от ЕС, ако съюзът не противодейства на корупцията и злоупотребите с парите на данъкоплатците. Българското правителство може да е раздвоено в реакциите си към доклада на ЕК, но българският народ е на страната на Брюксел.