Красимир Дачев: Държавната и общинската собственост са хранителна среда за всички корупционни практики

Г-н Дачев, наскоро на един форум на сдружението "Инициатива Единение", в което и вие участвате, казахте, че икономиката ни е като на "бананова република". Също, че бедността е изкривеният ни гръбнак, който трябва да се изправи, ама как става това, за какъв период - имате ли прогноза, планове?

Очевидно е, че трайният и дългосрочен проблем на България е устойчивата бедност. Няма сектор от икономиката и от живота на страната, който да не е недофинансиран. Наследството, което имаме и малкото авангардни неща, които правехме се изпари в една частна суровинна икономика. Икономика, която не създава стойност и брутен вътрешен продукт. Възстановяването на държавата след 10 ноември 1989 г. тръгна по най-малкото съпротивление, чрез създаване на първични продукти и суровини. Това е на 180 ° различно от целта, която трябва да си поставим, а тя е дълбочинно преработване на всички суровини, с които разполага държавата. Това трябва да стане първа точка в целите на всяка политическа партия, независимо дали е управляваща или в опозиция. Това е най-лесният и евтин начин за увеличаване на националното богатство и от там - забогатяване на всеки български гражданин. Прогноза мога да направя, ако това стане политика на държавата. Защото държавата е тази, която може да стимулира, ограничава, подпомага, като не е задължително този процес да бъде с пари. Изготвянето на една такава програма не е трудна работа и резултати могат да се видят в първите 3-5 години. Има такива примери на много места по света.

Властта допитва ли се до хора от т.нар. граждански сектор, в който сте и вие като човек, доказано успял в бизнеса, който обаче се занимава и с обществени дела?

Властта не обича да се съветва. Политиците обичат да се допитват, когато са опозиция и преди избори. След като дойдат на власт - те знаят всичко.

Кои, според вас, са добрите и кои отрицателните действия на управлението в сферата на икономиката, индустрията, бизнеса?

Лошото в управлението на една държава е тежкият инерционен момент. Независимо, че ние сме държава, колкото квартал на Истанбул, тези инерционни моменти са много големи, поради политическите сметки, противоборства, популизъм и т.н. Не се събира политическа енергия за вземане на по-конкретни решения, свързани с много сфери на икономиката като здравеопазване, образование, силови структури, държавна администрация и. За щастие индустрията в бизнеса се води от частни компании и там се вижда значителния ежегоден напредък.

В програмата ви е записно, че трябва да се засили контрола върху монополите. Защо не се осъщесвява този контрол и кой има интерес от това тези дружества да се превръщат в кръвопийци за голяма част от хората в страната, които затруднено си плащат сметките за тези "услуги"?

Много е трудно невидими връзки, изградени в държавните и социални структури през последните 20-30 години, да се изчистят за един ден. В тези структури през годините е натрупан много сериозен финансов и властови ресурс и много често техният потенциал е по-мощен от този на държавата в тази област. Тук стигаме пак до въпроса за събиране на критична маса и политическа воля за промяна.

Защо не се фалират или преструктурират губещи мастодонти като НЕК, БЕХ, "Топлофикация-София" и др. и каква е ползата за данъкоплатците от съществуването им, освен непрекъснато нарастващите им сметки?

През всички въпроси , които ми задавате се прокрадва нишка на политическа воля и намалена търпимост на гражданите. В някои от тези структури, дълбоко губещи, са заровени интересите на всички политически партии и там се сблъскват с интересите на обикновения данъкоплатец. Ние не можем да избегнем повишаване на сметките. Те тепърва значително ще се увеличават, защото сме в условия на общ Европейски пазар. Към тези зле управлявани структури, към опита за важни политически решения, можем да прибавим цялата държавна и общинска собственост, която е хранителна среда за всички корупционни практики. Една проста сметка показва тяхната неефективност. Вместо да вземаме примери от всички големи компании, които навлязоха в България, които са държавни, но отделени от политическата класа, управляват се мениджърски и се оценяват по техните финансови резултати, то за българската държавна и обществена собственост все още важи чл.1 от Конституцията от преди 10 Ноември 1989 г., който регламентира, че политическото решение е важно , а не икономическият резултат.

Оптимист ли сте, че скоро у нас ще доживеем политиците да премахнат "безвиновната отговорност" в обществените и данъчните практики - извор на корупция, далавери и безнаказано крадене?

Естествено е да съм оптимист, иначе нямаше да инвестирам в България. Но такъв анахронизъм няма в целия Европейски съюз – да ти се вменява отговорност, когато ти нямаш вина. За това помага и неразбирането на странната и противоречивата съдебна практика, в която за едни и същи казуси на различни фирми има взаимно изключващи се решения.

Преди време казахте, че българите живеят като "животинки", все още ли смятате така?

Продължавам да имам предвид, че предимство и недостатък на българина е, че е свикнал да живее с малко и да се задоволява с малко. Независимо, че в последните години очевидно има ръст на индивидуалните доходи, усещането за бедност също расте. За съжаление на всеки трябва да е ясно, че за да забогатеем, трябва да започнем да работим и то с ум и ефективно.

Член сте на Международния институт по космическо право, какво е общото между бизнеса и космоса и какво ви носи това занимание?

Това „занимание” ми е донесло много радости, опит и интересни познанства. Преди 40 години, когато в България това не беше познато, ние работихме в Космически изследвания с мрежови графици, с проектни колективи за определена дейност, в тясно сътрудничество с 5,6,7 държави по един проект. Това създава друга бизнес култура, развива кръгозора и увеличава перспективата. Отдавна съм спрял активно да се занимавам с космоса, но не трябва да забравяме, че голяма част от техниката, която имаме в бита , електрониката, е благодарение на това.

Интервю на Аделина Делийска