Много конфекция, а малко бутик в журналистиката

„Конфекцията в журналистиката е масово явление”, обясни  д-р Луливера Кръстева по време на втория Медиен панаир във факултета по журналистика към Софийския университет. „Това става, чрез цифровата журналистика т.е „безпристрастните” числа показват дефицита на медийното мислене; журналистиката на плей бек или „copy- paste” текстовете от сайтове, агенции и google са също липса на всякакво творчество, както и мнимите скандали. Според Валери Запрянов, главния редактор на сп. "Тема", бутикът е отношението към истината и в този смисъл е върхът на пирамидата в журналистиката. „Той не е характерно за многотиражен всекидневник. В стремежа да се насочи едно заменено твърдение с анализ към голям кръг от аудиторията, което създава чувството на неповторимост, се получава обратното. Това е така, защото публиката не е хомогенна – тя се дели на заангажирана, заинтересована или изобщо незаинтересована”, добави той. От своя страна Емилия Антова от БНР каза, че електронните медии са по-толерантни и меки по отношение на етническата идентичност и дават по-голяма свобода на словото от печата.

Тя смята, че бутикът в Националното радио е също недостатъчен, а конфекцията – много. За целта един журналист трябва да е много по-информиран и културно образован, да притежава автоцензура, професионален хъс, да не се пречупва и да отстоява гражданската си позиция. Обогатяването с повече прочетени книги,  посещаването на театри и срещите с интелигентни хора е изходът от конфекционното мислене. Антова отправи послание към всички, решени да се занимават с журналистика: „Ако имате съвест и не сте си свършили работата честно, ще дойде време, когато ще се мразите или ще ви се повръща от вас самите”. От своя страна д-р  Магдалена Манолова предложи бутикът в медиите да се замени с откриване на нови формати като публицистиката или ток шоута за класическата музика. Тя обясни, че голяма част от медиите изобщо не обръщат внимание на богатото музикално наследство, оставено не само от световните гениални класици, но и от нашите български творци. „Освен БНР, БНТ е единствената телевизия със златен фонд, която пуска по задължение класическа музика и то в „мъртво” време. Младите хора нямат представа от този тип музика, която има своя структура и влияе хармонизиращо, тъй като медиите изцяло са забравили за нея. Когато се говори за класическа музика, повечето студенти имат чувството, че сякаш става дума за динозавър. Търговците могат да спечелят като по време на някой музикален антракт дадат шанс на нови български образци и таланти – визитната картичка на България”, каза още тя.

Йочка Димитрова