Няма да се санират сгради, които отказват да се укрепят

Министър Павлова изтъкна, че целта е и да се удължи животът на сградите и тяхната конструктивна устойчивост. На въпрос дали ще се предприемат ремонтни дейности по отношение на връзките между панелите, тя посочи, че това ще се прави, ако се налага и засяга конструктивната устойчивост на сградата. Последното би означавало, че хората трябва да осигурят възможност да бъдат ремонтирани носещите панели, а след това ако решат да направят ремонт на жилището си, то той би бил изцяло за тяхна сметка. „Не покриваме вътрешни ремонти, това е много важно", каза министърът.

На въпрос дали ако се налагат подобни мерки, а собствениците не желаят да осигурят възможност те да бъдат изпълнени, тогава ще се прави ли опаковката отвън, регионалният министър отговори отрицателно. „Тогава сградата отпада изцяло от финансиране. Ако конструкторите предпишат, че това трябва да се направи и че това засяга конструктивната устойчивост и че бъдеща опаковка, без да се направи, ще утежни конструкцията на сградата, тогава задължително се прави. Ако живеещите не желаят, отпадат от проекта и ще си платят техническия паспорт", каза Павлова.

Когато са предписани мерки по отношение на инсталациите за ток, вода и парно в енергийното обследване като например подмяна на вертикални щрангове, тогава те ще се правят. По думите на Павлова хората нямат причина да се притесняват от това, защото при смяната на вертикални щрангове, не се правят никакви разрушения в имота, прави се малка дупка, която след това се измазва.

Лиляна Павлова коментира, че първата жилищна сграда, завършена по Националната програма за енергийна ефективност, ще бъде готова най-рано през пролетта на следващата година. По-вероятно е обаче това да стане през лятото на 2016 година.