Никола Бояджиев: Орденът с имената им е още един поклон пред делото на Светите братя

Това разкрива пред БГНЕС Никола Бояджиев, експерт по фалеристика - науката за историята и символиката на различни почетни награди – медали, ордени, значки, пафти, плакети и други. Ето какво още разказва той за почетния орден:

Според Търновската конституция от 1879 г. България получава правото да има един военен орден „За храброст“, раздаван само във военно време и само на военни лица.

По-късно княз Александър I Батенберг /1879-1886 г./ в нарушение на основния закон учредява и ордена „Свети Александър“ в чест на „Свети Александър Невски“ и Александър II – Царя освободител. Този орден дълги години е възприеман като неофициално отличие от европейските държави, тъй като не получава признание от Високата порта в Цариград, която настоява българският княз да връчва турските ордени „Меджидие“ и „Османие“. Въпреки това, на много архивни снимки може да видим бележити европейски личности, декорирани с този орден.

След обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г. цар Фердинанд /1887-1918 г./ преценява, че моментът за новия висш български орден е дошъл, тъй като България е вече независима, равноправна европейска държава, отхвърлила васалната си зависимост от Османската империя. Така орденът „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ е учреден с рескрипт от 18 май 1909 г. и узаконен от Народното събрание в началото на следващата година.

Орденът представлява детелинообразен кръст, двустранно покрит с небесносин емайл и с пламъци между раменете на кръста, емайлирани в червено и увенчани от бурбонските лилии. В центъра на кръста, в емайлов медальон са изобразени Светите братя. Около медальона също в емайлиран пръстен е изписан девизът на ордена на латински – EX ORIENTE LUX. Девизът в превод означава „Светлината идва от Изток“. Това е единственият орден в историята на българските отличия, в който девизът е изписан на латиница. Изписването на латински може да се приеме като аргумент в полза на тезата, че името на ордена служи като мост между Изтока и Запада, между ортодоксална България и Римокатолическата църква.

Отличието има три степени – Голямо огърлие, Малко огърлие и Велик кръст. Голямото огърлие се носи по средата на гърдите, Малкото огърлие – на шията, а Великият кръст – на шарф през рамо. И към трите степени се носи звезда върху лявата страна на гърдите.

Със „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ се награждават граждански, военни и духовни лица от най-висок ранг и с големи заслуги за царството. По статут броят на живите наградени българи не може да надхвърля числото 15. Така до 9 септември 1944 г. с това отличие са удостоени само деветима българи, а трима от тях членове на царската фамилия. Известни от историята наградени българи са екзарх Йосиф I, Иван Вазов, премиерите Иван Евстратиев Гешов и Васил Радославов, патриархът на българската войска генералът от пехотата Данаил Николаев, Симеон митрополит Варненски и Преславски. Броят на наградените чужденци е неограничен, но те могат да бъдат удостоявани само с Малкото огърлие и Великия кръст. Голямото огърлие се носи само от Великия магистър на ордена. По изключение е връчено и на Джордж VI /1936-1952 г./ крал на Великобритания и император на Индия.

Снимка: Никола Бояджиев, експерт по фалеристика. БГНЕС

Други известни удостоени чужденци са германският император Вилхелм II, императорите на Австро-Унгария Франц-Йосиф и Карл I, италианският крал Виктор-Емануил III – баща на българската царица Йоана, руският император Николай II – кръстник на цар Борис III, и редица монарси и правителствени глави.

„Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ се изработва първоначално в придворното ателие „Роте и нефе“ във Виена, а след Първата световна война производството му е прехвърлено във фирмата „Цимерман“ в град Форцхайм, Германия.

В миналото често пъти българският орден „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ е бъркан с католическия църковен орден „Свети свети Кирил и Методий“, учреден три години по-рано от апостолическия викарий на София и Пловдив архиепископ Роберто Менини с изричното благоволение на папа Пий Х. Но католическия вариант на ордена има слаба популярност в България, защото е раздаван предимно в чужбина за заслуги към католическата църква.

В началото на ХХ век във Франция е учреден още един орден с това име от френския благородник граф дьо Шамван, но той е още по-непопулярен и слабо изучен.

След 1946 г. в републиканския период, когато всички монахрически ордени са премахнати от наградната система на НРБ, е премахнат и висшия български орден „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ и заместен от орден „Кирил и Методий“, който е изработен по съветски образец с форма на медал, с ниско естетическо и техническо ниво на изпълнение. Този социалистически орден е отменен през 1991 г., след като за 40 години от него са раздадени около 48 200 броя.

След демократичните промени в България орденът „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ е възстановен до голяма степен в първоначалния си вид, но това става чак след 2004 г.