Реклама / Ads

1| 4219 |19.11.2020

Петър Кърджилов: Как кризата с COVID-19 се превърна в национално бедственото положение благодарение на премиера

.
Петър Кърджилов
Когато в края на април доказах с поисканата от мен заповед за създаване на НОЩ, че управлението на COVID кризата е противозаконно, почти никоя медия и нито една институция или партия не обърнаха внимание.

Днес бедствието в национален мащаб е налице, управлението на кризата е провалено, а Министерският съвет начело с Борисов продължава да не изпълнява закона. Това, което виждаме и понасяме у нас от началото на есента не е нито просто здравна криза, нито е новодобавеното миналото лято в Закона за здравето определение „извънредна епидемична обстановка”, не е и само „тежка изънредна ситуация”, както още я наричат от Министерски съвет. Именно бедствено положение е реалното и юридически обосновано определение за сегашната ситуация в България.

 

Бедствено положение и върховно безочие

 

Министерскят съвет обаче не желае да постъпи отговорно и да обяви бедствено положение според Закона за защита при бедствия. Напротив, Борисов изгони от камерите надминаващия го по доверие проф. Мутафчийски, крие се зад здравния министър, като всеки ден пуска по някоя неадекватна и безочлива, но пикантна реплика като „няма да оставя никой гладен” или „хеликоптерът да лети за всеки един болен”, за да си придаде важност и да си лъсне имиджа. Тези реплики издават обаче реалността за случващото се в страната – бедствено положение с национален обхват.

 

Здравното бедствие в страната ни е съвсем реално и унищожително. Лични лекари не отговарят на телефоните си или се опитват да лекуват по телефона. Хора със симптоми на COVID-19, с безпокойства и психози заради коронавируса, както и такива с най-различни заболявания и оплаквания се струпват в препълнените болнци, ДКЦ-та и фургони, въпреки риска да заразят или да бъдат заразени. Аптеки продават на всеки лекарства, от които други имат нужда, а в болниците не достигат лекарства за лечение на последиците от вируса. Хроничноболни са връщани от болници, защото нямат COVID-19, докато болни в тежко състояние с новия вирус умират в линейки по пътищата заради отказан прием в болници. Почина човек с инсулт след отказ на две болници да го приемат, след четири часа чакане на линейка. Принудени да се местят заради COVID отделение бяха най-чувствителните пациенти – трансплантираните, при което ръководството на това отделение подаде оставка. Болница в Стара Загора дори върна дете със задух посреднощ. Лекари и медицински сестри от болници и спешна помощ се карантинират, някои умират от вируса, а други плачат пред камерите и се молят на държавата и гражданите да им помогнат с най-нужни средства, адекватно управление и отговорно поведение. Болниците в София, Пловдив, Благоевград, Враца, Карлово, Свищов, Айтос, Бургас, Шумен, Каварна и други градове са или препълнени, или с остър недостиг на кадри или мадикаменти. Районните здравни инспекции нямат капацитета да прекъснат веригите на заразяване. Броят на заразените се увеличава секи ден. Учебният процес е силно възпрепятстван, бизнесът е изправен пред нови фалити и съкращения. При целият този ужас управляващите говорят, че не са закъснели, не са подценили ситуацията и я контролират.

 

Премиерът Борисов пък демонстрира върховно безочие и буквално се изгаври с бедстващите лекари и пациенти като качи в джипката си двама от най-важните ръководители в кипежа на бедствието – здравния министър и шефа на най-голямата болница, да ги разкарва из незавършени магистрали и да си прави имиджов клип. Това обаче е нормално за човек с неговото интелектуално и морално ниво. След като отбеляза абсолютен провал с водещото си основание да не подаде оставка – справянето с COVID кризата, нормално за него е да се направи, че бедствие не съществува и да се хване за недоносената си свещена крава – магистралите.

 

Можеше ли COVID кризата да се управлява така, че да не се превърне в национално бедствие?

 

Тези дни водещи в големите медии плахо задават въпроса дали мерките срещу заразата са правилни, дали не са закъснели, и някак безмълвно се примиряват с отговораите на управляващите, че всичко е нормално и навременно. Истината обаче е друга. Кабинетът се сгромоляса именно в най-силното си оправдание да остане на влсат, въпреки многохилядните протести в страната – справянето с COVID кризата. Громолът на тяхното престъпно бездействие от пролетта до сега взема човешки жертви, причинява страдания на хляди хора и разрушава системите в държавата.

Превенцията и подготовката са най-важните процеси при управленето на една криза, работата по които ограничават разрастването на кризата и минимизират вредните последици. Ако управляващите бяха помислили за превенция и подготовка, и бяха изпълнили задълженията си според закона, много от жертвите, страданията и стреса нямаше да се реализират. Всичко, което се предприема като действия и мерки от последние две седмици трябваше да е готово преди най-малко два месеца. Ако системата за координация и бърза комуникация чрез радиостанции между Спешна помощ и болниците беше подготвена и тествана през лятото, това можеше да спаси човешки животи, но стана преди седмица. Нови линейки бяха включени чак на 6 ноември. Предвидени и приготвени много по-рано можеха да бъдат също COVID зоните в ДКЦ-тата. Затова долнопробно звучат хвалбите към Фандъкова, че осигурила включването на COVID зони в ДКЦ-тата, седмици след началото на есенния взрив на епидемията. Стигна се до безумната идея, обявена от Борисов за фургони за триаж, пред които болни и здрави се редят да се заразяват и да мръзнат докато чакат.

Заплащането и бонусите за лекари и сестри и други здравни служители също трябваше да бъдат уточнени още в началото на лятото, вместо да бъдат решавани и обявявани чак на 8 ноември.  Работата за мотивиране и включване на студентите по медицина в подкрепа на разболяващите се и изнемогващи сега лекари и сестри също можеше да започне през лятото. Съществува също голям резурс от хора с професии и доброволци с медицински познания, които също биха могли да се обучат и присъединят на първа линия, ако не като лекари, то поне като заместници на остро недостигащите медицински сестри. Такава е например спасителската професия, през която съм минал и аз. Всички спасители даваме дума пред инструкторите и колегите си, че и насън да ни повикат, ще се отзовем.

 

Месеци по-рано можеше да бъде решен въпросa със системата за еклектронни

направления за PCR тестове, която така и не заработи, както и с критериите за тестване и хоспитализиране, за които до вчера се спореше дали да бъдат според един, два, пет или осем проявени симптома. Чак в петък столичната РЗИ публикува някакъв невзрачн, лаконичен и невдъхващ никакво доверие протокол за поведение при позитивен резултат за CIVID-19. Личните лекари обаче, вече десет месеца след началото на пандемията не разполагат с унифициран протокол за лечение на болните от вируса в домашни условия. Масово в страната няма денонощни аптеки, което е недопустимо за такава пандемия и също можеше да бъде решено, ако беше помислено още пролетта. Можеше да бъде предвидено и предотвратено навреме изчезването на най-нужни лекарства от аптеките. Всичко изброено дотук трябваше да е изработено и готово най-късно до края на септември, когато случаите започнаха да нарастват.

 

Хаосът с мерките също е грандиозен отново заради липса на мисъл за превенция и подготовка – нощните клубове, заведенията за хранене, пазаруването на върастните хора, училищата, маските – никъде няма яснота, конкретика, постоянство и сигурност, обратна връзка със заинтересованите страни или логична мисъл. Мерките са или половинчати и неработещи, или са брутално закъснели, или изпълнението им не се контролира. Адекватни мерки по физическо дистанциране на публични места трябваше да бъдат наложени най-късно в края на септрмври, за да се пресече масовото дифузно разпространение на вируса през първата половина на октомври. Нищо такова обаче не бе направено. Еднопосочното движение и дистанцията по пазарите например бяха върнати чак на 29 окомври, когато имахме вече над 2000 положителни случая в три поредни дни. Затварянето на нощните заведения също закъсня ужасно след смехотворни експерименти и изказвания. Много още може да се изпише като коментари и анализ на провалената предкризисна фаза на управлението на кризата. Важен е обаче извода, че чрез превенция и подготовка COVID кризата можеше да се управлява така, че да не се превърне в национално бедствие. За това следва да зададем въпроса: Защо Борисов и хората му допуснаха коронакризата да се развие до бедствено положение с национален обхват и носят ли отговорност за престъпното си бездействие? Отговорът на първата част от този въпрос има няколко части, а отговорът на втората му част е положителен.

 

Управляващите нарушават законите и нямат план за пандемията

           

            Два са законите, които имат пряко отношение към сегашното бедствено положение – Законът за защита при бедствия и Законът за здравето. Последният даже беше дописан тази година заради пандемията. И двата са игнорирани и нарушени от властта по редица параграфи.

Според,  Чл. 114 от Закона за здравето (ЗЗ), Раздел V. Медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи „Управлението, организацията и ресурсното осигуряване на здравната помощ при бедствия, аварии и катастрофи се осъществяват от министъра на здравеопазването, главния държавен здравен инспектор, директора на НЦРРЗ, директорите на регионалните здравни инспекции, лечебните и здравните заведения.” Това означава по подразбиране, че изброените длъжностни лица трябва да имат постоянна комуникация и координация помежду си. В разгара на сегашното бедствено положение обаче това не се случва. На 2 ноември министър Ангелов обяви, че кризата с линейките, които с часове обикаляха болниците в София се дължи на бойкот на директори на болници, които не са изпълнили негова заповед от две седмици по-рано 10% от леглата да бъдат за болни от коронавирус. Това безумие от липса на навременна организация и съгласие за лекуването на болните причини смърт. Вина носят всички – от директорите на болници, през министъра до премиера.

Абсолютният хаос в управлението на COVID кризата, довел до сегашното бедствено положение в национален мащаб, доказва бруталното нарушаване  както от Закона за здравето, така и от Закона за защита при бедствия – бездействието по изработване на какъвто и да било план за действие при бедствието пандемия.

 

Член 115 от Закона за здравето (ЗЗ) задължава министъра на здравеопазването да разработи планове за медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи, които се утвърждават от Министерския съвет и по които работят органите по Чл. 114, ал. 1. Такъв план за пандемия не е разработен нито преди, нито след началото на извънредното положение на 13 март. Според Чл. 116 към всяка РЗИ се създава съвет за медицинско осигуряване при бедствия с председател нейния директор, един представител на РЗИ, директорите на лечебните заведения за болнична помощ, на центъра за спешна медицинска помощ и представители на областната администрация и на общините в съответния регион. Тези регионални съвети приемат регионални планове за действие и програми за обучение на медицинските екипи, работещи в условията на бедствия, аварии и катастрофи. Както е видно от управлението на кризата досега, такива съвети, планове и програми не съществуват.

Според Чл. 60, ал. 5 от ЗЗ министърът на здравеопазването определя с наредби реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на отделни заразни болести. В сайта на МЗ не съществува такава наредба за заразната болест COVID-19, въпреки че COVID-19 изрично е изписана в изменения тази година Чл. 61 от закона като една от заразните болести, чиито носители подлежат на задължителна изолация и/или болнично лечение.

 

Съгласно Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) се пишат Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия, национална, областни и общински програми за намаляване на риска от бедствия и годишни планове за тяхното изпълнение, национален, областни и общински планове за защита при бедствия. През 2018 г. от МС беше приет документ със заглавие Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия, който търпи сериозна критика. Тук само ще отбележа, че никъде в него не се срещат понятията епидемия и пандемия.

 

Проект на Национална програма за намаляване на риска от бедствия за срок от 5 години – основен документ за превенцията и подготовката – е качен инцидентно в сайта на Министерси съвет едва на 20 август тази година. Задействали са се най-вероятно след мое заявление съгласно ЗДОИ с въпрос дали изобщо е изготвян някога такъв документ. Според ЗЗБ срокът за обществено обсъждане на програмата е един месец – изтекъл е на 21 септември, но документът към днешна дата не е приет от МС, както разпорежда закона. Текстът на този документ от 15 страници е под всякаква критика. Съставен е от общи приказки, като в него изобщо не фигурират конкретни видове бедствия, от които може да бъде засегната България. Според ЗЗБ за изпълнение на Националната програма за намаляване на риска от бедствия се приемат годишни планове, ежегодни доклади от вътрешния министър, областни и общински програми. Такива документи въобще не съществуват в сайтовете на институциите, въпреки че според Чл. 4 от ЗЗБ един от основните принципи на защитата при бедствия е „публичност на информацията за рисковете от бедствия и за дейностите на органите на изпълнителната власт по защитата при бедствия”.

 

Престъпно бездействие и небрежност десетгодишното упраление на Борисов проявява не само към разпоредбите за превенция и подготовка, но и към самите планове за защита при бедствия. Според ЗЗБ планирането на защитата при бедствия се извършва на общинско, областно и национално ниво, като плановете за защита при бедствия се изготвят по части за всяка от опасностите, специфични за съответната територия. Тези планове, ако са изготвени според разпоредбите на закона (Чл. 9, ал. 3), съдържат всичко необходимо за управлението на дадено бедствие, и чрез тях би трябвало властите да управляват и в момента, въпреки че всички все още наричат националното бедствие с COVID-19 просто „кризата”. Проблемът е, че такива планове, също както при Закона за здравето, или въобще не съществуват, или не са актуализирани от години.

Националният план за защита при бедствия според ЗЗБ се разработва от специално създаден Съвет за намаляване риска от бедствия към Министерски съвет и се приема от Министерски съвет. Този план задължително се актуализира на всеки 5 години, заедно с обвързаните с него областни и общински планове, като всички те се публикувт в интернет страниците на съответните институции. В сайтовете на МВР и МС днес откриваме Национален план за защита при бедствия от 2010 г., което значи, че кабинетите на Борисов два пъти не са изпълнили задълженията си по закон да свикат съвета и да актуализират плана. В този остарял план понятията „епидемия” и „пандемия” изобщо не съществуват, въпреки че според Чл. 19, ал. 1, т. 14 от ЗЗБ „ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали епидемични взривове, епидемии и епизоотии от заразни и паразитни болести” е едната от „дейностите по защитата на населението в случай на опасност или възникване на бедствия”.

 

В сайта на Софийска област не открваме никакъв план, а в този на най-засегнатата от COVID-19 Столична община има три плана –  за защита при земетресения, наводнения и ядрена авария, съдържанието на които не отговаря на изискванияата в закона, а планове за епидемя/пандемия и за други бедствия няма.

Въпреки огромните и очевадни пропуски в изпълнението на законите, план за управлението на COVID кризата можеше да бъде написан през лятото и да бъдат взети мерки по превенция и подготовка, така че тя да не се превърне в чудовището, което е днес. Управляващите обаче се занимаваха с глупости, а премиерът още в началото на кризата беше прекъснал възможността за адекватно управление на кризата със създаването на фалшив щаб.

 

НОЩ не е това, което е, както и совите в нея

 

Кризисното законодателство е врата в полето за Борисов и министрите му. От началото на кризата с коронавируса премиерът демонстративно декларира, че всички решения за каквито и да било мерки ще ги взима той еднолично. Повечето медии изобщо не обърнаха внимание, че законът не му дава такова право.

Структурата, наречена НОЩ например не е национален щаб според нормата на Закона за защита при бедствия, нито е щаб според който и да било закон. През април поисках от МС според ЗДОИ заповедта за създаването на „щаба”. Оказа се, че като правен статут това е само работна група, създадена според правилника на Министерски съвет, а не национален щаб, който да има пълен контрол над крзисната ситуация според ЗЗБ. Стана ясно, че премиерът не е спазил закона и е създал най-обиновена работна група, на която е залепил атрактивната табела „Национален оперативен щаб”. Големите медии тогава премълчаха факта, че именно аз поисках тази информация и получих първи тази заповед, както затаиха и факта, че НОЩ е фалшив щаб – работна група, пряко подчинена на Борисов. Днес този факт не се е променил,така че всички медии, които го обявяват като щаб трябва да са наясно, че съучастват в манипулацията на правителството.

 

            Това, което се промени от есента обаче е, че кризата безспорно прерасна в национално бедствие и, ако нещата не се променят веднага, най-вероятно ще се стигне до национална катастрофа. Законът задължава Министерски съвет да обяви национално бедствено положение и да осъществи незабавно следващите стъпки: да приеме национален план за действие при пандемията и да създаде Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане. Премиерът е длъжен да издаде заповед за създаване на реален Национален щаб с поименно определени председател и членове. Националният щаб, начело с председателя му, според закона носи отговорността за всички физически мерки срещу бедствието, включително локдаун, какъвто според повечето експерти е крайно необходим, ако не и крайно закъснял. Комисията за възстановяване и подпомагане пък носи пълната отговорност за финансирането. Тя приема решение за предоставяне на средства от резерва за непредвидени и/или неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и контролира целевото им разходване чрез приет от МС правилник, вкючително за обезщетяване на физически и юридически лица за реално причинените им вреди при или по повод извършването на нормативно установени действия за защита при бедствия. Такива действия, в случая на пандемията естествено могат да включват и пълен локдаун.

 

            С друга заповед  премиерът е длъжен да определи ръководител на операциите. Това е човек, който, предвид експертизата и опита си в конкретното бедствие, оглавява Единната спасителна система. Именно този човек трябва да отговаря за операции от типа на: изпращане на хликоптер за транспортиране на болен от Смолян, проверка на апаратите за обдишване в болниците, или създаване на план за ваксинирането, както и „да няма недостиг на линейка, лекарство, легло”. Все задачи, с които премиерът юрка подчинените си пред медиите, за да си придаде важност, но издаващи имено бедственото положение, в което е страната ни сега.

 

            Тъй като нямат законовото право да вземат отговорни решения и са зависими от некомпетентността на премиера и неговите съветници, напълно неадекватни са и изказванияата на „совите” в НОЩ. Вчера едният от членовете на фалшивия щаб министър Ангелов заяви, че е пратил до всички областни управители питане кои болници в техните области могат да се ползват за лечение на COVID-19 – въпрос, който според Закона за здравето, който цитирах по-горе, трябва да се реши от съветите за медицинско осигуряване при бедствия към РЗИ и от реален законен национаен щаб според ЗЗБ. Дни по-рано друг от „щаба” – главният здравен инспектор Кунчев предложи абсурдната мярка каранината да отпадне за лекарите и сестрите. Третият в „щаба” главен комисар Николай Николов се яви пред медиите в понеделник и нареди болниците тепърва да създават и актуализират планове за бързо реагиране. Това  изявление е нелепо при положение, че не съществуват нито национален, нито областни, нито общински планове за защита от пандемия, които директорите на болниците трябва да следват и изпълняват. При така създаденият от управляващите хаос с главен виновник премиера, лекарите могат само да продължат да протестират и напускат, а жертвите ще се множат.

 

Какво може да се направи оттук нататък?

 

            Изброявам всичко дотук, за да си направим сметка колко вредно и опасно за здравето I живота ни е начинанието на Борисов да потъпче закона и, точно като един постсъветски диктатор, да вземе в несръчните си ръце, с които вече изпуска дори волана на джипа си, съдбите на всички хора в територията България. Законът не случайно определя при кризи и бедствия действията и контролът върху физически мерки, финансиране, икономически мерки и операции да се управлява от отделни структури с отделни отговорници, всеки с най-добрата експертиза в областта си.

            Борисов обаче за пореден път най-вероятно няма да се прояви като държавник и да обяви бедствено положение. Няма да го направи, защото според неговото ниво на съзнание, морал и интелект това ще означава да признае, че се е провалил в управлението на кризата, да загуби още подкрепа и да не успее да похарчи няколко милярда заем и европейски фондове така както иска и както се е разбрал с когото трябва. Да признае, че не може да се движи „по ръба на бръснача”, както лекомислено и цветущо се изрази заместника му Томслав Дончев. Обявяването на бедствено положение в национален мащаб обаче е единственият правилен ход, за да получи бедствието адекватно управление и да започнат да се вземат правилните решения.

В противен случай, прехвърлянето на отговорността за разрастването на кризата към обществото и хокането на гражданите от телевизора няма да помогне на премиера. Напротив. Хората, изгубили близки, оцелелите, неполучили помощ, тези с трайни увреждания от вируса, фалиралите и останалите без работа след на пандемията с COVID-19 могат да заведат колективни искове срещу Борисов, заради многобройните негови персонални закононарушения, с които той извършва престъпление по служба според Наказателния кодекс. Тогава бързо ще усети острието на бръснача, по което сега върви, защото съдържнието по шкафчетата му сигурно няма да му стигне да покрие исковете за обезщетения.

 

Д-р Петър Кърджилов, експерт по комуникация при рискове и кризи за Фрог нюз

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Д-р Петър Кърджилов пред Фрог: Наполовина намалените присъди на Иванчева и Петрова доказват набедяването им 10| 7419 |07.07.2020 . Георги Лозанов: Жълти медии, политици и експерти използваха кризата за имиджови акции 2| 5734 |07.05.2020 . Елена Гунчева: Борисов е пред дилема - да очаква кризата да намали популярността му или да предизвика избори 29| 10195 |04.05.2020 . Нинова: Правителството на Борисов използва кризата за далавери. ББР е банка на олигарсите 34| 11605 |08.04.2020

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ