Пламна нов скандал с българските военни гробища в Македония

Всички кости на български офицери и войници, почиващи в български военни гробове, братски могили и военни гробища, трябва да бъдат препогребани и събрани в обща костница, върху която да стои македонски паметник, който да гласи: В памет на насилствено мобилизираните македонски войници в Българската армия през 1915-1918 г. и 1941-1944 г.”. Такава е директивата, която владиката на Преспанско-Пелагонийската епархия Петър е спуснал до епархийските свещеници в Битолска област, предаде кореспондентът на Агенция „Фокус” в македонската столица. Първата част на замисъла вече е осъществена – на свещениците в Битолско е разпоредено да „опишат и изучат” всички офицерски и войнишки гробове, както на „територията на църковните имоти, така и в селските гробища и в селските мери и землища”. Преспанско-Пелагонийската епархия е избрана не случайно за този експеримент най-малкото по две причини, коментираха пред „Фокус” запознати. Владиката Петър, който стана известен с влагането на авоарите на Македонската православна църква в битолската финансова пирамида „ТАТ”, е с подчертано негативно отношение към България. Негова приумица бе решението български туристи, посещаващи църквите в епархията да искат специално разрешение от канцеларията на владиката. По негово настояване в църквата „Св. Георги” в село Цапари, Битолско, не бе допуснат екипът на известния журналист Мартин Карбовски. Битолският владика отказва да приеме на работа свещеници, завършили Семинария в София, като не прилага същите стандарти например за свещеници, завършили Семинария в Букурещ. Второто основание на подхода на „заличаване на българските материални спомени”, е чисто географско и военно – в рамките на епархията влизат градовете Битоля, Прилеп, Ресен, Демир Хисар, Крушево и др., както и манастирите „Св. Архангел Михаил” във Варош, Прилепско, „Успение на Пресвета Богородица” в Трескавец, „Св. Йоан Кръстител” в Слепче”, „Рождество Богородично” в Сливница, Преспанско и др. В голяма част от споменатите манастири продължават да присъстват материални следи на българската духовна култура, независимо от дългогодишните усилия да бъдат заличени и унищожени. На територията на сегашната Преспанско-Пелагонийска епархия, през периода 1915 – 1918 г. се състоят едни от най-тежките сражения на Българската армия срещу сръбската кралска армия и обединените сили на Съглашението. Така на територията на епархията днес се оказват емблематични имена за българската бойна слава като – „Червена стена”, Яребичина, Якубица, селата Магарево, Сръбци и Кажани, планината Пелистер, Завоя на река Черна, Кота 1050, наречена „Кота Полковник Дрангов”, „R-овете”, южната част на Криволашкото плато, Каймакчалан, връх Добро поле, Томорос на Преспанското езеро, Демир Хисар - лобно място на поета Димчо Дебелянов и хиляди други достойни българи.
Въпросът за българските военни гробища в Македония трябва да бъде поставен на междудържавно ниво, заяви лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. “На македонското правителство трябва да бъде обяснено в прав текст, че след като възстановиха гръцките, турските, германските, английските, френските и сръбските гробища в Македония, а продължават да разрушават българските, не отговарят на критериите за членство в НАТО и Европейски съюз” – каза Каракачанов. Македония, ако продължава да се пазари, трябва да й бъде казано, в прав текст: “НАТО и Европейския съюз през “крив макарон”, коментира Каракачанов решението на проблема с българските военни гробища в Македония. По думите му - с “тези тъмни сърбомански субекти” не може да се говори по друг начин, защото те възприемат дипломацията като слабост. От ВМРО настояват незабавно българското държавно ръководство в лицето на президент, министър-председател и министър на външните работи да предприемат всички възможни мерки, за да не бъде допуснато оскверняването на българските военни паметници в Македония. "Един владика не може да преправя гробища и това е против всички църковни канони" - категоричен бе от своя страна лидерът на партия Атака Волен Сидеров.

снимка: агенция Фокус