Богомил Райнов е роден
на 19 юни 1919 година в София, завършва философия в Софийския университет
„Климент Охридски”. Преподава естетика в Художествената академия, където е
избран за професор през 1954. В своя богат творчески и житейски път той е бил
заместник-главен редактор на вестник „Стършел”, главен редактор на списание
„Художник” и главен редактор на вестник „Литературен фронт”. Райнов е културно
аташе в Париж през периода 1963 – 1970 год. Приживе Райнов споделя,че това е
бил един от най-красивите и пълноценни моменти в неговия живот. Завинаги в
съкровищницата на българската литература ще останат криминалните му романи
„Денят не си личи по заранта”, „Умирай само в краен случай”, „Няма нищо
по-хубаво от лошото време”, „Господин Никой” и „Тайфуни с нежни имена”. С
невероятен, енциклопедичен стил, Райнов докосна онези висини в изкуството и
литературата, които се отдават на малцина. В своя роман „Ченге втора употреба” бе написал:
„Цялата природа е така устроена, че да крие от живите същества голямата
истина.” Той я бе видял и сега вече е при нея завинаги.
"ФН"
