Такава си е Властта – разсеяна.Разсейва се, ако я попиташ защо приказва едно, а прави друго, защо слага всичко в джобовете си и в чекмеджетата си и не ѝ пука. И защо през цялото време се разхожда с розови очила.
Властта е влюбчива много, но само в себе си. Влюби ли се в образа си, никога не му изневерява. И говори, говори с години, и умира от любов да се слуша.
Властта много се заседява и забравя да си тръгне. Като досадна гостенка е – почти полунощ става, а тя седи на масата, яде си десерта и не тръгва, и не тръгва.
Сега в България е точно дванайсет без пет.
Колкото и да е часът наистина, е точно дванайсет без пет.
Нека покажем на Властта, че е време да си ходи.
Нека ѝ пожелаем: – Лека нощ, Власт. Лягай си вече! И да ѝ помахаме за сбогом.
А на 2 септември през целия ден ще бъде дванайсет без пет.
Николай Милчев
