Мине се не мине ден и току се оплаче на майка:
– Како Миче, запалила ми съ е главЪтъ! СвекрЪвата ми не дава да шукна – рупае мъ и мъ турмози. (Како Марче, запалила ми се е главата. Свекървата не дава дума да кажа, кара ми се и ме измъчва.– Така се превеждат тези оплаквания на младата булка).
Сега в държавата ни е същото. Свекървата не дава властта, иска всичко да е, както е било – да не е имало сватба (разбирай – избори) и никакви други същества да не се мотаят наоколо. Нищо ново да няма.

Все повече си мисля, че властта не е само опиянение и облагодетелстване – тя е природа, инстинкт, живот.
Свекървата никога няма да даде властта в къщата.
Тя и само тя трябва да отсипва брашното за хляба, да дава яйцата и маслото, да реже от сланината и надениците.

Лъжиците, вилиците и тенджерите трябва да са там, където са били винаги. И столовете, масите и леглата трябва да са си по местата. И да не се сменят пердетата никога! Ако се сменят пердетата, от улицата хората могат да видят какво правиш в стаята.
Младите булки са опасни – ври им кръвта, а това вледенява кръвта на свекървата. Свекървата рови в живота на младата булка до девето коляно. Тя знае всички грехове на другия род – всичко знае свекървата.

– Како Мичее, - продължаваше да се оплаква младата булка, - каквото и да нАправА, се го не аресва. ПОготва нящо, не било като ората, ида с овцете – не съм ги напасла. Опера дреите – млого сапун съм сложИла. Нищо ми не аресва (Каквото и да направя, все не го харесва. Сготвя – не било като хората, изляза с овцете – не съм ги напасла, изпера дрехите – много сапун слагам. Нищо не ми харесва).

Такъв е светът – свекървата срещу булката.
Нашата нова млада държавна булка сега говори английски, усмихва се, все едно е лапнала прясно сирене, учила е, дето другите не могат и да си помислят. Тича нагоре-надолу, напъва се къщата да стане друга, да се проветри, да се измият прозорците, да светне, дето се вика. Но свекървата не дава.
Не дава, ама сватбата мина.

Николай Милчев, Фейсбук