Политическият ни живот се превърна във виц, смята социологът Живко Георгиев

"Цялата съвкупност от управляващи институции не могат да преместят обществото от точка А до точка В", изтъкна той пред БНР.

Според него всичко това се е превърнало в трайна характеристика в периода от 2010 г. насам, като т. нар. "политически живот" е точно това, което наблюдаваме - един политически виц, където т. нар. "политици" се занимават не с нещо съществено, а с къде по-удачно, къде по-неудачно представяне на частни интереси като всеобщи.

"Оттам възниква и голямото заболяване на тази политическа система - обвързаността между висшите етажи на политиката и т. нар. "нова бизнес класа", която без политически чадър е обречена на кратко битие. И в двете системи - това е трагедията на България - се задейства, ако използвам метафорите на Чарлз Дарвин, не естествен подбор, а негативен подбор. И това е една удобна схема. И без това ограничените ресурси на държавата да се трансферират от бизнеса в политиката, от политиката да се връщат в бизнеса и едно разширено възпроизводство на просперитет за 4-5% от българското население", подчерта анализаторът.

Живко Георгиев е започнал да си мисли, че политиците не просто не знаят какво бъдеще искат за България, но и не вярват, че има положително бъдеще за тази страна.

"Затова темата за по-далечните перспективи на страната е тема табу. Това е големият страх на всички нас. Това кара и толкова много хора да напускат страната - не заради проблемите в настоящето, а заради липса на нормално бъдеще и след като го няма, след като се мисли в краткосрочен времеви хоризонт - най-много до следващите избори, тук и сега, живот изцяло в настоящето, основно занимание на управляващия сегмент, поне от политическата класа, е каквото можем да осребрим от ситуативния си властови статус", изтъкна той.

Трупащите се проблеми са безброй и няма обществена подсистема, в която дълбинните тенденции да не са негативни, предупреди Живко Георгиев.

"Като започнем от демографската политика, растящото социално и регионално различие, които обричат българското общество да се развива на три скорости (немалка част дори на задна скорост към деградация), трупащите се проблеми с неконкурентоспособността на българската икономика, трупат се проблеми в образованието, в здравеопазването да не говорим, трупат се проблеми на пазара на труда", обрисува мрачна картина социологът.