Прокуратурата тупа топката, докато съдът ”легитимира” точенето на КТБ

А на 6 юни 2018 г. в Софийски Градски съд е насрочено за разглеждане поредно съдебно заседание по оспорването на някои решения на Фонда за гарантира на влоговете и на синдиците на КТБ, след което, както казва народът – „мачът ще е свирен“.  Сумата е над 12 000 000 (дванадесет милиона) лева, а освен вложителите измамата удря директно и 20 държавни дружества. Заседанието в СГС е в Гражданско отделение по гр.д.№5835/ 2017г., по описа на 2-ри въззивен граждански състав, със съдия –докладчик Албена Александрова.

Паралелно ще ви разкажем как действа Прокуратурата при официален сигнал, от легитимни и ясни податели, които упорито настояват за разследване и са представили неоспорими доказателства за извършено престъпление и как действа същата Прокуратура при получаване на анонимен сигнал.  Всъщност вторият разказ ще го копи-пейстнем, т.е. ще цитираме скорошно публикувано „разследване“, върху факт, на който четири години никой не обърна внимание. Помислете и вие – действията на прокуратурата показват ли устойчив двоен стандарт, избирателно или забавено разследване и не на последно място – не влизат ли в конфликт с правилата на наказателния процес?

Кога на прокуратурата не й пука?

През февруари НПО „Ние, Гражданите“  подава сигнал до Прокуратурата за скандален опит за злоупотреба със сметката за разпределение, от която загубилите средствата си вложители очакват да получат парите си според привилегиите си.

Две фирми – "Аполо Инженеринг" и "Ардастрой", мистериозно се преместват от синдиците на КТБ от 4-ти на 1-ви ред, а основанието което синдиците на банката приемат са договори за особен залог, за които пред нотариус, разследващ полицай, в президенството и прокуратурата е потвърдено, че са изфабрикувани. Факт е, че членовете на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките връща тези фирми като кредитори от четвърти ред, тоест необезпечени, заради липсата на вписване на въпросните договори в Централния регистър на особените залози, но въобще не коментира и поставя под съмнение съществуването и действителността на тези абсурдни договори.

До момента развитието по подаденият сигнал е, че един разследващ полицай от Главна Дирекция Национална полиция, а не от следствието или от Софийска Градска прокуратура, са потърсили единствено и само двамата съпредседатели на НПО-то. Но пък самата Софийска Градска прокуратура е потърсена настоятелно от бившите администратори на банката няколко пъти, като те са дали обяснения и допълнителни доказателства в подкрепа на твърдението, че е налице извършено престъпление. Обърнато е специално  внимание, че двата договора за особен залог са сключени в съботни  и неработни дни!  Датите са  05 април  2014 г. и 07 юни 2014 г. Явно фалшификаторите толкова са бързали, че дори не са отчели тази „малка“, но фрапираща подробност.

Всички приложени документи към сигнала са публикувани в публичното пространство, изпратени са на посочените адресати, разпратени са по електронна поща до множество получатели – всички политически партии и формации, всички медии, всички депутати, както и до дружествата, които ще бъдат увредени от подобно разпределение, ако то стане факт. Повтаряме, че ако се позволи да се осъществи схемата, част от ощетените кредитори –  държавни дружества ще са: Агенция за приватизация и след приватизационен контрол; АЕЦ Козлодуй ЕАД; Булгаргаз ЕАД; Булгартрансгаз ЕАД; Летище София ЕАД; Български енергиен холдинг ЕАД; Гаранционен фонд; Електроенергиен системен оператор ЕАД; Мини Марица изток ЕАД; НЕК ЕАД; Национална компания железопътна инфраструктура; Терем ЕАД; Кинтекс ЕАД; Топлофикация София ЕАД; Южноцентрално държавно предприятие ДП; МБАЛ Св. Анна; МБАЛ Света Марина; Национален дарителски фонд 13 века България; Фонд за компенсиране на инвеститорите и редица други.

Единствените, които са поканили на среща по темата бивши администратори на КТБ, са съветниците на президента Румен Радев. Проведена над едночасова среща, воден е аудио запис и подробен писмен протокол, а от президентството са поели  ангажимент да се препрати цялата документация към разследващите органи.

Досега от Софийска Градска прокуратура, определена от главния прокурор Сотир Цацаров, да се занимае и проучи случая, не са потърсени нито представители на "Аполо Инженеринг" или на "Ардастрой", нито са разпитани синдиците на КТБ Кристи Маринова, Ангел Донов и Лазар Илиев /вече бивш синдик/, не е поискано обяснение или какъвто и да е документ, аргументирал членовете на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете да приемат съществуването на тези два договора … с две думи – разследване няма!

Може би обяснението е, че се пазят от нарушения, такива каквито са сътворили в първите месеци на разследването им за КТБ. Може би „тупат топката“ докато съдът легитимира измамата.

Кога прокуратурата бърза?

В първия том от материалите по делото „КТБ“ става ясно, че всичко започва с един анонимен сигнал, а скоростта, с която се действа е наистина впечатляваща. Адвокат Константин Симеонов няколко пъти публично обръщаше внимание на факта, че сигналът на лицето Светломир Михайлов Стоянов, по който започва „разследването“ е всъщност анонимен, защото на посочения адрес няма живеещи, а този човек никога не е търсен и викан, за да даде показания и доказателства за твърденията си.  Сигналът  от две страници на будния неизвестен гражданин, който вероятно е и умен, и красив, е получен на 27 март, четвъртък, 2014 г. в Софийската градска прокуратура. „Протесна мрежа“ и до днес твърдят, че тe са в основата на случката с маскираните спец-части пред офисите на банката, но уви още по-скалъпено е „началото“, защото никой не знае кой е Светломир Стоянов.

Подробния преразказ на точно тези документи по делото КТБ беше публикуван съвсем скоро от журналиста Росен Босев в „Плодовете на отровеното дърво“.  За да сравните  с каква скорост се е задейства прокуратурата от този анонимен сигнал  ще цитираме част от статията:

„В сигнала подателят му обяснява, че работи в една от българските банки и оттам има наблюдения за случващото се в сферата: „Обществено известен е проблемът с лошите банкови кредити, които засягат стабилността на българската банкова система. И точно в този аспект е безспорно, че контролът следва да бъде изключително стриктен“. Светломир Стоянов отбелязва, че „в действителност обаче това не се случва“, а „действителността в банковата сфера е твърде смущаваща“. В действителност човек с такива имена не съществува, а на посочения от него адрес в столичния кв. „Гоце Делчев“ се намира читалище.

Според правилата на наказателния процес „aнонимните съобщения не са законен повод за започване на разследване“, но това не спира в случая държавното обвинение. Още същия ден сигналът стига до и.д. градски прокурор на София Куман Куманов, който го праща в т.нар. специализиран отдел, където попада на прокурор Снежана Копчева. Тя е позната с това, че наблюдаваше част от енергийните дела, образувани в първите месеци на мандата на Сотир Цацаров, както и делото срещу бившия председател на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов.

В рамките на същия ден (27.03.2014г.) прокурор Копчева се произнася по сигнала. Тя преценява, че той съдържа достатъчно данни и образува досъдебно производство срещу „неизвестен извършител“, който „в качеството си на длъжностно лице в гр. София умишлено не положил достатъчно грижи за ръководене, управление, стопанисване и запазване на повереното му имущество и от това е последвала значителна повреда, унищожаване или разпиляване на имуществото или други значителни щети на стопанството в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай“.

Отново на 27 март и.д. градски прокурор Куманов решава, че разследването трябва да се води от следствения отдел на СГП, тъй като „предмет на разследване по делото е специфична част от банковата дейност на страната“, а освен това се „очертава усложнена престъпна дейност, което пък определя и правна сложност на делото“.

По обед делото вече е успяло да стигне от Съдебната палата (където се намира градската прокуратура) до Следствения отдел на СГП (който е в другия край на София – в кв. Овча купел, бул.”Монтевидео” 21). В 12 часа 00 минути и 59 секунди е отпечатан протокол за случайно разпределение, с което разследването е възложено на следовател Станислав Николов. Под протокола стои подпис на ръководителя на следствения отдел към онзи момент – Петьо Петров-Еврото, който е един от двамата магистрати, имали привилегията да притежават кредитни карти от КТБ.

И ако в първия си ден разследването провокира сериозен документооборот, то следващият документ по него идва седмица по-късно, когато прокурор Евгени Стоянов (как делото попада при него не е ясно, но със сигурност няма протокол за избора му) издава постановление, с което казва, че разследването трябва да се води не от един, а от екип следователи. Така за втори следовател е избран Петьо Петров.

Съдбата на сигнала, подаден месец по-рано от активистите от „Протестна мрежа“, не е много по-различна. Той е адресиран до главния прокурор Сотир Цацаров, който в деня на получаването му го разпределя на заместника си Борислав Сарафов, а той от своя страна го възлага на двама прокурори от специализирания отдел – Магдален Маринов и Аксиния Матосян. Въпреки че за разлика от анонимния сигнал, този на „Протесна мрежа“ е подкрепен с множество доказателства, прокуратурата в този случай приема, че няма достатъчно данни, за да образува дело, и възлага предварителна проверка на … „Банков надзор“. От приложените по делото постановления на прокурорите Маринов и Матосян може с голяма сигурност да се заключи, че те са работили само и единствено по линия на КТБ, но не и по другите данни в сигнала. […] На 13 юни прокуратурата и МВР влизат в офисите на Цветан Василев на бул. „Цар Борис III“, а три дни по-късно подуправителят на БНБ Цветан Гунев е привлечен като обвиняем.“