Путинизмът е новият сталинизъм на 21 век

Живеят си живота, лицата им постоянно са разкривени от алчност и яд, че някой се опитва да им пречи да забогатеят още повече. За да предотвратят тази възможност, те са определили за свой приоритет да осакатят гражданското общество. Ежедневно се мъчат да убедят руския народ, че гражданското общество и опозицията се финансират от ЦРУ, от британските, от израелските, а защо не и от марсианските разузнавателни служби, освен естествено от световната паяжина на Ал Кайда… Ако някой си мисли, че може да се успокои с „оптимистичната” прогноза, моля. Това естествено е по-лесният начин, но е смъртна присъда за внуците ни.”

из „Руски дневник” на Анна Политковска, 2007
 

„Руски дневник” остана недовършен поради убийството на автора.

Довършени бяха обаче процесите на сталинизация, които продължават и днес. Процесите на насилие в митологизирането на Сталин, патетично подсилени около годишнината от Октомврийската революция миналата година и, особено, след така наречените президентски „избори” на Русия през тазгодишната бурна пролет.

Довършени бяха убийствата на десетки руски опозиционери, дисиденти и журналисти, ликвидирани по различни и демонични начини от мишените на тяхното слово през последните 20 години.

Довършени бяха реставрациите на инструментариума на политическата демагогия, с които си служеха управниците на злото в не чак до там далечното минало.

Това включва всички видове подмени на демократичните ценности със старите, прашни, но все още безотказно действащи зловещи оръжия от миналото.

Довършени бяха нововъведенията на някои добре познати от най-мрачните страници на комунистическата ера фанатични длъжности в съветската армия, свързани с партокрацията на тоталитарна Русия. Сред тях, например, е странно защо почти незабелязаното от световните медии, скандално връщане от Путин на военните политкомисари. Длъжност, натоварена с мрачна конотация от времето, когато ФСБ беше КГБ, и – логично – премахната от Михаил Горбачов по време на Перестройката.

Довършени бяха старите сталинистки практики да бъдат натикани в ъгъла (затвора, лагера, психиатрията) известни руски интелектуалци, писатели, театрални и кино режисьори, а отскоро вече и историци, чиято единствена вина е в това, че така и не се научиха да мълчат за мародерствата на властта.

Довършена беше реабилитация на зловещата ера, в която изчезваха хора, претърсваха се библиотеки, забраняваха се книги, пишеха се доноси, фабрикуваха се ситуации, в които човешкото достойнство, търпение и морал бяха поставяни на ужасяващи изпитания. Зловещи и криминални политически експерименти, които достойните издържаха като задача, чиито логично решение завършва със смърт.

Но не като спасително бягство, а като последното свободно решение на личността.

КАЗУСЪТ НА ЮРИЙ ДМИТРИЕВ, ДОКУМЕНТИРАЛ 9000 ЖЕРТВИ НА СТАЛИНИЗМА

Сред най-скандалните и отвратителни казуси на възродения сталинизъм в днешна Русия е случаят на печално известния историк Юрий Дмитриев, председател на карелския клон на „Общество Мемориал” (независима организация, документираща престъпленията на сталинизма). Преди три години тази сериозна организация беше обвинена от руските власти в ред политически нарушения, като създаване на „негативно обществено мнение” за действията на Русия в Украйна, „подкопаване конституционния ред на Руската федерация” и др. Самият Дмитриев бе обявен от Министерството на правосъдието в Москва за „чуждестранен агент”, след като през 1997 г. е бил част от екипа на „Мемориал”, открил масов гроб с екзекутирани от сталинисктия режим руски интелектуалци в град Сандармох, и оттогава не спира да говори за това. Жертвите са над 9000 души, а „оцелелите”, които не са били разстреляни, или са били пратени в ГУЛАГ, или са превивали гръб по заповед на Сталин като роби, строящи канала между Бяло и Балтийско море, известен като Белбалтканал, при чийто строеж умират хиляди хора.

Историкът Юрий Дмитриев е изправен пред петрозаводския съд заради анонимен донос, след като публикува 40 000 имена на милиционери, участвали в масовите екзекуции по време на сталинизма.

След като Общество „Мемориал” публикува имената на повече от 40 000 милиционери, участвали в репресиите на Сталиновия режим, наследниците на милиционерите протестират, а историкът набързо е арестуван по скалъпено обвинение. Това се случва на 13 декември 2016. Обвинението е достойно за пасквилите от времето на ЧК и КГБ – заради „педофилия” прокуратурата настоява за наказание от 9 години каторжен труд в лагер след намерени голи снимки на осиновената му дъщеря. Въпреки че детето е било снимано по настояване на социалните грижи, които са искали точно такъв вид фотографии с цел да се докаже, че детето е в добро физическо здраве. Тези снимки обаче са услужливо предадени в ръцете на властите, които ги ползват като „доказателствен материал” срещу историка.

Въпреки множеството протести на известни руски писатели, журналисти и интелектуалци, делото срещу председателя на „Общество Мемориал” се точи в продължение на две години. Едва тази пролет, на 5 април, той е напълно оправдан от Петрозаводския градски съд и дори магистратите постановяват, че има право да бъде компенсиран. Но… Нека не забравяме все пак, че действието се развива в Путинова Русия, където сталинизмът официално се реабилитира, а историкът е наказан заради документираните имена на убийци. Ето какво се случва по-нататък:

Въпреки оправдателната присъда, това лято Дмитриев отново е арестуван с още по-сериозни обвинения (включително притежание на оръжие), след което насилствено е натикан за един месец в психиатрия. По този начин един от най-важните историци на постперестроечна Русия, който посвещава целия си живот на мисията да документира масовите жертви и зверствата на сталинизма, сам стана жертва на новия сталинизъм в страна, където престъпната идеология е прокламирана от най-високо място. Въпреки че в момента за защитата на Дмитриев активно се борят популярни в Европа и по света руски писатели като Людмила Улицкая и Борис Акунин, поетите Дмитрий Биков и Лев Рубинщайн, режисьорът Андрей Звягинцев, както и множество руски свещеници, журналисти и интелектуалци, не се знае каква ще е съдбата на този историк. Впрочем, всеки от гореизброените автори е и дългогодишен остър критик на престъпленията на Путиновия режим. Всеки от тях се изяви като защитник и на несправедливо поставения зад решетка Серебренников, също известен критик на Кремъл, но от театралната сцена.

Засега изходът на този безобразен казус е въпросителен.

Достатъчно е обаче да си спомним изфабрикувания процес срещу поета (бъдещ Нобелов лауреат) Йосиф Бродски, изтърпяващ наказание за принудителен труд в заточение и забрана за публикация (плюс психиатрии и т.н.) заради „тунеядство”, преследвания „заради пораженчески изказвания” и тикнат също в психиатрия писател и драматург Даниил Хармс (където и умира по време на блокадата на Ленинград), арестуваните и убити лично по заповед на Сталин: забележителният поет Осип Манделщам, знаменитият театрален режисьор Всеволод Майерхолд и още много, много други жертви.

НОВИ ПАМЕТНИЦИ, СТАРИ ИДЕОЛОГИИ

„Товарищ Сталин, вы большой учёный,

В языкознанье знаете вы толк,

А я простой советский заключенный,

И мне товарищ серый брянский волк.” *

Юз Алешковски, 1959
 

За финал – нещо съвсем отрезвяващо.

Очевидно с пълна сила се върна времето на новите стари паметници в Русия. Неотдавна на специално изградената от руското военно-историческо общество Алея на Управниците в центъра на Москва блесна чисто нов и импозантен бюст. Нареден в редицата на този парадоксален парад на властта – край бюстовете на цар Николай II, Ленин, Хрушчов, Брежнев, Андропов, Черненко, Елцин и Горбачов се възвисява самият той: генералисимус. Ще попитате, как така Горбачов и Сталин са заедно. Защо не – в Путинова Русия всички странни за цивилизованото общество неща стоят някак логично. А и кой друг, освен Йосиф Висарионович, може да бъде новият-стар вдъхновител на политкомисарите в съвременната руска армия?

Бронзовият бюст на Сталин е най-новото попълнение в Алеята на управниците в Москва. Автор е прочутият скулптор Зураб Церетели, който направи и бюста на Путин.

Бронзовият бюст на Сталин е най-новото попълнение в Алеята на управниците в Москва. Автор е прочутият скулптор Зураб Церетели, който направи и бюста на Путин.
Да не забравяме окрилените монументи на самия Владимир Владимирович, чиито паметници в стил „Гай Юлий Цезар” изникнаха като армия от мраморни клонинги на много места в търпеливата, многострадална Русия. Едновременно с това, престъпленията на Джугашвили старателно се редактират в най-новите руски учебници по история. Днешните руски деца учат не това, което им казват оцелелите в семейството, а точно това, което властта им диктува.

Путин е вдъхновител и на руските казашки отряди, които му издигнаха паметник.

Путин е вдъхновител и на руските казашки отряди, които му издигнаха паметник.
 

От Патриция Николова

Bulgariaanalytica
 

* „Другарю Сталин, вие – виден учен –

в езикознанието давате акъл,

пък аз – съветският каторжник – случих

побратим да ми бъде брянски вълк.”

из „Песен за Сталин” от Юз Алешковски, 1959