Само във Фрог: Бежанците намаляват, но разходите растат

Продължават назначенията на случайни и некомпетентни хора, чиито заплати се оказват по-високи от възнаграждението на дългогодишни служители. По неведоми пътища Божии в дирекция „Социални дейности и адаптация” за главен експерт е назначен... преподавател по музика със заплата над 1 000 лв. При положение, че европейската класическа или модерна музика е последната област, която би заинтересувала неграмотните и полуграмотни кандидати за бежанци от Афганистан, Ирак или Сирия. Работното време на музикалния педагог не съвпада с трудовия цикъл на останалите служители, а извън официалното работно време получилите закрила или са извън центровете, или почиват, или се молят на Аллах.

По официални данни центровете са запълнени до 25 %, но истинските числа са по-ниски. Ръководството на агенцията леко надува сведенията, за да оправдае нарасналите щатове и солените разходи. В момента мигрантите и кандидат-бежанците са около 1 250-1 300 души. А щатните служители на ДАБ достигнаха 500. Защо е така ли? Аллах керим, както казват нашите сънародници-мюсюлмани.

Новоназначените служители най-често са близки на някого от ръководството на агенцията, досега не са виждали жив бежанец, но получават максимално висока стартова заплата и при първите оценки, атестации или допълнително материално стимулиране (ДМС) се оказват по-компетентни, по-полезни и по-високо платени от опитните си колеги. Облагодетелствани са дори при ползването на годишния си отпуск. Което разделя и настройва по-старите служители срещу новите.

В замяна на тази аномалия разпорежданията, подписвани от председателя на ДАБ Петя Първанова, стават все по-абсурдни и изискващи тълкуване. Заместниците на г-жа Първанова и другите „експерти” от екипа й страдат от един малък, но съществен недостатък: не са работили с бежанци, не познават етносите, психиката и начина им на живот, а и нямат представа от организацията на труда в центровете. Така от месеци тлее и се покачва напрежението между ръководния екип на ДАБ и центровете, където живеят кандидатите за закрила.

Друг болезнен проблем бе и остава храната. Шефовете на ДАБ така и не разбраха, че обгрижваните в центровете хора идват от Близкия Изток или от по-далеч и не могат и не желаят да ядат хляба, с който сме свикнали ние. Грехота е, но ежедневно кофите за боклук се препълват с пресен и вкусен според българските вкусове хляб. Разхищението продължава и никой не взима мерки или поне не прави опит да мисли в тази посока.

Месеци наред хората, търсещи закрила, не получават плодове и зеленчуци. Месеци наред за обяд и за вечеря се готви само пилешко месо. Защо ли? „Такива са сключените договори...” Кой ги е сключвал, защо, в чий интерес се предлага безвкусна и еднообразна храна, заради която днес или утре ще започнат вълнения? Засега отговор няма.
Командировка, продължаваща 6 месеца, прилича повече на дългосрочна почивка, екскурзионно летуване или на временно жителство в туристическа държава. Няма друг извод, след като социален експерт от агенцията за пореден път заминава в Гърция да овладява не особено богатия и ценен опит на южните ни съседи.

"Няма пари” е дежурният отговор при предложения за увеличаване заплатите на дългогодишни служители, за ремонти на пробита канализация или на съсипани жилищни помещения в „Овча купел” или „Военна рампа”. Но се намират средства за изработване на външни простори за пране в Харманли срещу „скромната” сума от 13 000 лв. Колкото струва гарсониера в градчето.

По нечий „гениален” проект са построени гаражи за автомобилите на агенцията. Но засега новите гаражи не могат да бъдат използвани, защото вратите им са по-тесни от габаритите на колите...

Ръководството не говори за борба срещу корупцията, въпреки оплакванията на кандидат-бежанци и сигналите от неправителствени организации (НПО), че зелените карти, статутите и настаняването в центровете става на тъмно, след съмнително „стимулиране” от по-заможни мигранти или след ходатайства от приятели. По предложение на специалисти от „Социални дейности и адаптация” в социални домове извън агенцията са настанени непридружени възрастни и непълнолетни лица, които изобщо не знаят български език. Следствието срещу бившия председател на агенцията Н. Казаков и срещу бившия главен секретар Зл. Александров още не е приключило, а вече има още неколцина кандидати за среща с прокуратурата.

От съюзник и помощник на ДАБ неправителствените организации са се превърнали в напаст. Представителите им вече са повече от щатните служители. Бъркат се в работата им, контактуват директно с ръководството, с което се срещат на кафе, предлагат „решения” и мерки, за които агенцията плаща с пари, време, нерви и грешни ходове. Причината за активността на НПО е, че те сключват договори с ДАБ, получават някакви средства и отчитат полезна дейност пред обществото и спонсорите си.

Хаосът при задържането, проверката, настаняването и проследяването на незаконно влезлите в България чужденци продължава. Защитното съоръжение драстично намали броя на свободно нахлуващите в България мигранти. Но връзката между МВР, ДАНС и останалите институции, отговорни за недопускане на незаконно влизане и пребиваване на неидентифицирани лица продължава. Малко над 500 души легално са преминали източната ни граница. Но към Западна Европа са изтекли в пъти повече. Официалните данни и сведенията на медии и НПО драстично се разминатат. Ескортирането, затварянето на очи и откритото участие на хора от Гранична полиция и от други звена на МВР в незаконния трафик на мигранти през България е публична тайна.

Всеки втори чужденец, регистриран и настанен в центъра за бежанци в Харманли, не дочаква статута си и бяга през западната граница. От началото на годината центровете на ДАБ са били напуснати от 4 000 души. На границата са заловени само 230. А другите? Какво „другите”?! Платили са си, не се ли сещате?

Онези, които остават в България, плащат от 500 до 1 000 лв., за да се регистрират на фалшив адрес. Не живеят там, но получават регистрация и право да напуснат центровете, да си намерят работа и да живеят като всички български граждани. Тази уж невинна измама крие сериозна заплаха за националната сигурност. Настанените неизвестно къде, работещи незнайно какво и живеещи незнайно как бежанци биха могли необезпокоявано да се занимават с незаконна търговия, трафик или даже с тероризъм. МВР и ДАНС засега разчитат повече на късмет, отколкото на професионализъм в „борбата” с тероризма, трафика на наркотици, хора и оръжие.

Велизар Врачански