Само във Фрог: Скандално отрязахме поета Кирил Кадийски от участие във фестивал във Франция
Да започнем с това, кой е българският поет Кирил Кадийски за Франция и какво е признанието за него само през последните месеци.
На 3 март 2022 г във Франция излизат събраните съчинения на К К в два тома по 700 стр. на френски, английски и български.
В края на април и началото на май френското радио Куртоази посвещава две еднночасови предавания посветени на това събитие – водещ Паскал Пайен Апензелер, известен радиожурналист, поет и литературен критик – с участието на Кадийски, с рецитал по неговите стихове.
В юнския си брой сп. „Ливрарбитър” прави интервю с Кирил Кадийски – „поет на поетите” според анонса на издателя на списанието Патрик Вагнер, автор и на една от рецензиите, излезли няколко месеца преди това по повод публикуването на анкетата на Светлозар Жеков с нашия поет. Тъй като Фрог своевременно публикува част от отзивите за това българско културно събитие във Франция, нека припомним отношението на французите не само към нашия съотечественик, но и към българската култура като цяло.
Церемонията, на която К. Кадийски е избран за член на международната академия „Монмартър“
„Eто една доста изненадваща книга. По-точно разговор между двама ветерани на българската словесност. Може да си кажете: е, кому е нужно? Явно е, че българската литература я няма много по рафтовете на нашите библиотеки. Освен това бихте ли могли да посочите някой български писател или поет? Ето, първата заслуга на тази книга е, че ще ви позволи да отговорите на този въпрос: Кирил Кадийски! И ще ви трябват не по-малко от 600 страници, за да си изясните пътя на този влюбен в словото творец”.
Последният брой на списание „Летр” е изцяло посветен на нашия поет, като в него са поместени материали на поети, критици, професори, академици не само от Франция, но и от други страни като Австралия, Канада, Италия, Гърция, Румъния, Украйна и др.
Как започва аферата? В началото на тази година Кирил Кадийски е поканен на международния фестивал в Парижкото предградие Иер, фестивал с богати традиции във всички сфери на изкуството и културата. От 4 до 26 март на това културно събитие ще си дадат среща творци от много страни по света. На Кирил Кадийски, респективно на България, е оказана честта на 5 март – два дена след националния ни празник – работата на фестивала да започне с представяне на неговото творчество, в което ще вземат участие и издателят му Тиери дьо ла Кроа – изд. „Мишел дьо Мол”, а също така и Жан Оризе, почетен председател на френския ПЕН клуб, както и други колеги на поета. Организаторите искат да представят евентуално и български танцов състав и уникални изпълнители. При своята натовареност те се надяват на подкрепа от страна на българския културен център. Нали всички страни откриват свои културни центрове в чужбина със задачата да подпомагат промотирането на родното си изкуство и култура. Затова своевременно се обръщат с официално писмо към БКЦ и са шокирани от светкавичния отговор-отказ, при това не с отделно писмо, както го изисква служебната кореспондеция, а с връщането на писмото на подателя със съответните ремарки в червено по полетата. Смисълът е категоричен: това било работа на самите изпълнители, те вземали решенията за участията си, БКЦ не можел да се ангажира да предлага имена. (... les artistes prennent eux-mêmes la décision sur les conditions dem leur participation, nous ne pourrons pas nous engager à vous suggérer des noms). И още – че от центъра не могат дори да присъстват на това мероприятие (в началото на март), тъй като били заети не само с „твърде амбициозната си програма”, но и с предстоящите избори в България (в началото на април). (je ne pourrais pas y assister comme nous sommes dans une période très chargée avec notre programmation très ambitieuse d’un côté et en même temps l’organisation des élections législatives). Това разяснява достоверен източник на Фрог в Париж, запознат с новата сага "Кадийски".
Французите са шокирани, но и загрижени – не биха желали „амбициозната програма” на БКЦ да бъде лишена от едно такова крупно българско събитие и с повторно писмо отново молят – този път да им бъде предоставена възможност те да организират в БКЦ творческа вечер на Кирил Кадийски (ангажиране на салона за не повече от два-три часа!). Като обясняват, че се касае за автор с международно признание.
Този път отговорът е още по-бърз: „Добре познаваме поета, но нашата програма е запълнена до края на годината. Не ни е възможно да поемем друг ангажимент. (Nous connaissons bien le poète mais notre programmation est bien remplie jusqu’à la fin de l’année. Nous serons dans l’impossibilité d’inclure un autre engagement). С поздрав... , информира още за конфузния случай нашия източник.
Кратко и ясно – Кирил Кадийски, първият директор на Българския културен център, чиято програма беше не по-малко натоварена, но той намираше начин да представя всички заслужаващи вниманието изяви на български творци във Франция, той, който постави мемориална плоча с лика на Ботев на фасадата на културната ни институция в центъра на Париж, чиято културтрегерска дейност беше оценена от самите французи – сътрудничество с фондацията на Бернадет Ширак, член на международната „Академия Монмартър”, почетен гражданин на „Монмартърската република”, той, поетът с европейска и световна известност, който за няколко години остави настрана личното си творчество, за да работи за представянето на нашата култура навън, днес той е не само нежелан, той е категорично отхвърлян от своята родна страна. Защото чиновничката Десислава Бинева, никоя в българската култура, там представлява не себе си, а България.
Преди известно време Кадийски писа в нашия сайт: Бедний, Бедний Морфов, защо не умря на Гредетин?! Ние какво да кажем? Бедний, бедний Кадийски, защо не умря на Монмартър! Не, няма да го кажем! Само ще извикаме: Аман, байгън от Велислави и Десислави. Ако милеем за славата на родното изкуство, за бедната ни култура.
Потърсихме в България поета Кирил Кадийски да потвърди или отрече нашата информация. Ето какво ни каза той: "Ще ми се да го отрека, понеже ме е срам. Срам ме е, че тази байганьовщина е възможна в 21 век. Но го потвърждавам с измамната надежда, че това огласяване може да бъде част от общите ни усилия да се сложи край на самоубиствената българска безотговорност поне в сферата на изкуството, на културата. Отговорите , които публикувате, а и начинът, по който те са дадени, ме карат да се червя като бивш директор на БКЦ и пет години съветник в нашето посолство в Париж, понеже тази дама явно не само няма никакъв дипломатически опит, но й липсва и вродено чувство за благоприличие, за такт. Всеки отказ може да бъде поднесен по начин, който да не оскърбява контрагента и още повече да не злепоставя институцията, която са те сложили да представляваш. Нека да го кажа и по по-достъпен начин, за да ме разбере и въпросната „дипломатка”: да не омаскаряваш България. Да не говорим, че при една сериозна ситуация подобно оперетъчно поведение може да доведе ако не до дипломатически скандал, поне до гаф. Всъщност гафът е вече налице. Помъчих се да намеря накакво сносно обяснение за станалото, тъй като извинение в случая е немислимо. И го открих. Навремето, когато разбрах, че въпросът за изпращането на дамата на този отговорен пост е предрешен (не се водех от това, че е „момичето с късата поличка” по думите на Христо Друмев, който брутално беше отстранен от Директорското място в НДК, за да бъде курдисана тя!) бях притеснен, че в сферата на културата (за литературата бях сигурен) тя не е известна и имах неблагоразумието да я попитам: вие в коя област сте силна – киното, театъра, може би музиката... А тя ме изгледа някак ехидно, а може би и презрително, и се фръцна: Аз съм силна в други области! Това ме накара да хвърля поглед върху данните за нея на сайта на Министерството на културата. Там беше отбелязано нещо от рода специалист по мениджмънт на дребния и средния бизнес. Тогава свих устни, но сега ми иде да извикам: Средно, и още по-малко дребно предприятие ли е българската култура?! И докога със съдбините й ще се разполагат хорица на средно, а много често и на ниско интелектулно ниво! Ако ще е така, поне министерството да се преименува в Министерство на субкултурата. Че да си дойдат нещата на мястото...
За да бъде довършен творческият портрет на Кирил Кадийски Фрог нюз смята за необходимо да допълни (поне за въпросната директорка, макар тя да твърди, че поетът й бил добре познат):Той е най-превежданият в момента български поет в чужбина. Негови книги са излезли във Франция, Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония. Стиховете му са преведени на английски, немски, шведски, полски, словашки, словенски, унгарски, финландски, руски, белоруски, украински, турски и др. Участник е в най-авторитетните форуми на поетите като Биеналето на поезията в Лиеж – Белгия, Стружките поетически вечери, Поетическата олимпиада в Стокхолм – Швеция, фестивала Сичевски визии – Сърбия, Международната академия Изток-Запад – Румъния, Международния фестивал на поезията в Троа Ривиер – Канада, международния фестивал в Иер — Франция и др. Носител е на престижни награди за поезия: „Иван Франко“ — Украйна, „Голямата европейска награда“ – Румъния, „Сичевски визии“ – Сърбия, „Макс Жакоб“ – Франция (за цялостно творчество), „Артур Лундквист“ – Швеция-България, международната награда „Read Russia“. Издателската му дейност е отличена с „Националната награда за превод 2011“ – Италия. Кавалер на френския „Орден за изкуство и литература“, член-кореспондент на френската Академия за поезия „Маларме“, член-учредител на движението „Cap а l’Est“ на поетите франкофони, член на международната Академия „Монмартър в Европа“, почетен гражданин на „Монмартърската република“. Сп. „Нувел обсерватьор“ нареди Кирил Кадийски сред най-значителните съвременни поети.
Фрог нюз
Моля, подкрепете ни.