„Индикаторите са измененията в ръста на средната работна заплата, индексът на малката потребителска кошница, изменението в медианната работна заплата и брутната добавена стойност на един зает. Това са индикаторите, които смятаме от работодателска гледна точка, че следва да обсъждаме и да сложим техните тегла и съотношения между тях на следващата ни среща в понеделник“, обясни Митрев. Той заяви, че е оптимист, че ще намерят общ език със социалните партньори.

 

Според БСК покупателната способност е най-удачно да се мери през „малката кошница“, каза той и допълни, че няма никакви основания според статистиката за двуцифрен ръст на минималното възнаграждение.

 

„Независимо дали ще се разберем или не, държавата трябва да определи минималната работна заплата, защото тя съществува навсякъде в бюджета за следващата година и трябва да има определен размер преди бюджетната процедура да бъде стартирана в началото на октомври“, посочи още Добри Митрев.

 

По думите сред спорните моменти в работната група и например издръжката на живота, която не може да бъде премерена. „Не сме склонни да отстъпим от справедливостта, критериите трябва да бъдат определени от НСИ, а не от работодателите или синдикатите“, категоричен бе председателят на УС на БСК.

 

Президентът на КНСБ Пламен Димитров потвърди, че имат съгласие с работодателите по четирите индикатора за определяне на минималната работна заплата.

 

„Получихме съгласие и от финансовия министър Гълъб Донев, както и от шефа на НСИ, че есента през съответната бюджетна процедура и с промяна в Закона за статистиката, за 2027 г. ще бъде възложено да разработят национална издръжка на живот по която да мерим”, каза Димитров.

 

Това с което синдикалистите не са съгласни са част от механизмите за определяне на МРЗ. „Нямаме никакво съгласие по отношение на 50% от основна средна, мерена през някакви регистри на заетостта и т.н. Ние от синдикатите никога не сме давали съгласие за такива неща, няма и да дадем. Това не е надежден механизъм, не е ясно как работи този регистър, той е от два месеца в сила, кой го наблюдава, кой контролира бизнеса, когато не е регистрирал увеличението на работната заплата на даден човек”, посочи още Пламен Димитров.