Стоте дни на третия кабинет ”Борисов”: суджуци, Боршош, балъци и празни приказки

Скандалите, така характерни за всички участия на Борисов във властта и сега бяха тема номер 1 на обществото. Те се вихрят ннавсякъде-от столицата и НДК до провинцията и суджуците. Няма значение дали стават по европейски теми или по дребни вътрешни разправии и дрязги.

Лошото в случая е, че след като отшумят, скандалите не носят почти никакви последствия за участниците в тях. Изключение правят фигуранти, приели ролята си на бушони, които прекъсват политическата си кариера, но  остават ненаказани от закона и правосъдието. Но онези, под чийто чадър се генерират скандалите се измъкват-ни лук яли, ни лук мирисали.По презупция премиерът е недостигаем, той има привилегията да се появява и да изръси поредната си "мъдрост", виновни са "пешките".

След всеки скандал остава да виси като дамоклев меч въпрос: кой е прав и кой-крив. Боршош ли лъже или това е право на Лилито Павлова , бившият депутат Мартинов ли си поиска суджуците или бизнесменът ги дава от добро сърце за премиера, Валери Симеонов или работодателите решиха да отпадне заплащането за прослужено време. Чуди се народът, а в това време управлението си върши каквото прецени за правилно.

Появи се и нещо като управленска програма. Който си е направил труда да я прочете, знае-толкова празни приказки на едно място нямаше и на партийните конгреси на БКП преди 1989 година. Въпреки това, правилните медии я посрещнаха с аплаузи и гордост.

Премиерът Борисов взе дейно участие във веселбата, наречена управление. Лично той ликвидира безработицата в България, като обяви че "такова нещо нема", а ако тук-таме се среща, то е дело на мързеливи хора. Така той свърши цялата част от управленската програма на кабинета, посветена на социалните дейности и на практика остави без работа социалния си министър.

Но Борисов не забрави и верните си гласоподаватели. За да ги поощри, той издаде една своя тайна-оказа се, че човекът не е искал да спечели изборите за президент. Затова определил Цецка за кандидат, логично е да помислим защото е бил  наясно,че  хората я обичат и уважават колкото хлебарките в апартаментите си.

С което официално даде име "балъци" на 1.25 милиона гласували за неговия кандидат на последните президентски избори. Очаква се след този стимул под формата на кръщение на следващите избори броят на пусналите бюлетината на ГЕРБ да прехвърлят 1.5 милиона души, желаещи да се наредят в редиците на балъците.

На международната арена правителството постигна също много успехи. Подписа договор с Македония, бурно одобрен от САЩ и ЕС и силно неодобрен от Русия. За баланс, премиерът веднага контрира с новината, че е "спокоен и уверен" за газовия хъб "Балкан". Което пък бе посрещнато с радост от Москва и с ръмжене от Брюксел и Вашингтон. защото природен газ за този хъб няма откъде да дойде, освен от "Газпром".

Накрая и Сотир Цацаров се прояви- българският език се оказа беден да характеризира внесения в съда обвинителен акт по казуса КТБ. заваляха определения като "мега процес", "огромно обвинение от безброй страници и незнам си колко тома", бодри изявления от прокурор, определен да представи обвинението в съда и прочие медийно-пиарски изяви. Много работа се отвори на правилните медии в тези времена. после се разбра, че случаят КТБ е стигнал до Белия дом и настана мълчание.

За да постави точката на стоте дни и да премине към следващите сто, кабинетът "Борисов 3" извади на бял свят два много интересни случая от своята практика. "Полимери" и "Калиакра" бяха решени по типичният още от 2009 година ранен управленски опит на премиера. Проблем има, има и виновни, но те не са сегашните управляващи, а предишните.

Заради тях сега Борисов дава (не от джоба си) народни пари и решава сложните казуси. Плащат, както винаги българските данъкоплатци. За правителството остава горчивината, че управляващинте преди 2009 година са били до един разбойници и са се занимавали само да залагат бомби, знаейки, че през 2017 година ще управлява Бойко Борисов.

Лично премиерът се захвана и с проблем на туризма. Той се изказа компетентно за начисляване на такса "празен стол" и си спечели покана от съответния ресторант да вечеря там, заедно с обещанието да не му начисляват такава такса.

Накрая не ни остава нищо друго, освен да очакваме с трепет вторите 100 дни на кабинета. Живеем в интересните времена на едно управление, а това според китайците е проклятие. Но такава ни е съдбата, а и всеки народ си заслужава управляващите.