Троян – двоен кандидат за „Гинес”?

Във вторник вечерта, 9 декември, пред насъбрало се солидно множество и в „авансовото” присъствия на Дядо Коледа кметът на Троян Минко Акимов и внукът му, взел характерното троянско име на дядо си – Минко младши (внучката Яна Акимова не присъства, тъй като е след финалистите в танцовото шоу по бТВ „Dancing stars” – бел. авт. ), запалиха най-високо живо Коледно дърво в България. Чудната троянска Коледна елха се извисява пред сградата на кметството на централния площад. Но всъщност става дума не за елха, а за огромна секвоя от типа „Секвоя гигантея”, донесена от САЩ (родината на този най-голям дървесен вид – бел. авт.) и засадена на пъпа на Троян през 20-те години на миналия век. Коледното троянско дърво е високо цели 23 метра и със сигурност ще е най-високото у нас, а според неофициална информация – и на Балканите.

По-висока в България е единствено Коледната елха в крайморския Бургас, пред Бургаския свободен университет – 26,20 метра, но тя е изкуствена, сглобена от множество елементи като играчка „Лего”, и не носи очарованието на живото дърво. Украсата на 23-метровата троянска секвоя красавица е поверено на фирмата лидер в бранша – варненската „Габровски” ООД, чието дело е и коледната украса на българската „Шан`з Елизе”, булевард „Витоша” в София. Цялостната светлинна украса на троянския площад за Коледа 2008 - която освен Коледната „елха” включва украсата на още няколко високи дървета плюс украсата на Белия дом (сградата на кметството) – струва 10,5 хил. лв. Кое обаче е уникалното и достойно за „Гинес”? Вероятно някъде по света са надминали по височина троянското Коледно дърво. Със сигурност обаче Троян е единственият град на планетата, чието Коледно дърво, намиращо се на най-личното градско място, е от вида „Секвоя гигантея”.

Още едно нещо, намиращо се буквално на метри от уникалната коледна троянска секвоя, също „плаче” за „Гинес”. Става дума за свръхуникалния „паметник на паметника”. Става дума за стърчащия остатък от някогашния комунистически (партизански) паметник до също уникалния и единствен в България Музей на народните художествени занаяти. Остатък, който боде очите и шашка с нелогичността си наши и чужди вече 15 години и се е сдобил сред местната общност с „ласкав” фалически прякор. Една каменна грамада, която някога бе постамент на бронзова фигурална композиция от двама въоръжени до зъби и впили поглед във врага партизани (фигуралната композиция и до днес си стои цяла-целеничка в двора на едно троянско предприятие – бел. Г.М.); тоест – някога бе пълноценна част от комунистическия паметник. А после – в началото на 90-те години, когато по решение на тогавашния „син” кмет Константин Фичев (пряк потомък на Кольо Фичето – бел. авт.) фигурите бяха смъкнати - се превъплъти в знак за онова бивше нещо (партизанския паметник), в паметник на предишната си комунистическа цялост, в паметник на паметника. Уникално, нали! Уникално в световен мащаб! И наистина достойно за „Гинес”. А може би „паметникът на паметника” в Троян всъщност е паметник на троянската и изобщо на българската нерешителност и простотия, кой знае?! 

Послепис

Аз лично не вярвам в близките години „паметникът на паметника” в центъра на Троян да ни лиши от присъствието си. Въпреки актуалното размърдване в местния парламент, дошло след внесено на последната сесия (27 ноември) предложение от съветник от управляващата в общината партия ГЕРБ (първоначалният вариант на това предложение бе стърчащото нещо да се демонтира, но кой знае защо, макар че не е трудно да се досетим, в крайна сметка споменатият съветник значително го омекоти или по-точно осакати и го сведе до създаването на една комисия, която да обобщи мненията). И въпреки че тази троянска каменна „х...йовина” е в смислов и всякакъв друг разрез със заявената демократична ориентация и членството на България в ЕС (дори някои да забравят или да не знаят, че във всички страни от съюза, включително и у нас, има закони, обявяващи комунистическите режими и идеология за престъпни, и че наскоро ЕС прие т. нар. Пражка декларация, това не означава, че споменатите закони и декларацията не са факт; и че България, в това число и нашият Троян, не трябва да се съобразяват с този факт – бел.авт.). Затова ще си позволя да дам един съвет на троянските власти: скоростно да подготвят документите за кандидатстване в „Гинес”; и ако трябва – да се сформира комисия от общински съветници, която да свърши работата. А пък „Гинес”-ът в актива на градеца ни ще е страхотен коз за просперитета на туристическия бизнес в Троянско. Хем полезно, хем приятно! Хем няма да сърдим „червените” чукове с петолъчки вместо гънки в главите.  

Генадий Маринов, в-к „Троян 21”