Във Великобритания е по-зле, отколкото в България

Аз живея в Брутън, квартал в централната част на Единбърг. През деня е много приятно и приветливо, но нощем е съвсем друго, особено в петък вечер, когато пиянските тълпи се впускат от центъра към нашия квартал. Ако човек не е свикнал на гледката би си помислил, че е свидетел на последствията от малка, но жестока война. Поточета от пикня се стичат по тротоарите, а избягването на локви от повръщано се е превърнало в олимпийска дисциплина. От време на време виждаш някой оцелял от снощния запой, който се клати в алкохолен ступор и “полива” тревата в близката градинка. Сутринта всичко е почистено.

Ама не всичко е съвсем наред. Нормално е събота сутрин да видиш, че пияниците са потрошили кристално чистите прозорци на рестораните и кафенетата в квартала. Обичайната гледка в неделя сутрин: страничните огледалата на всички коли, паркирани на улицата са счупени. Стъклената врата на моя вход се чупи, поправя се и пак се чупи. И така в нашия идиличен квартал. Когато чуя как пъпчивите пубертети за пореден път трошат вратата през нощта просто нямам смелост да сляза и да възразя. Когато видя някой момък да пикае на улицата, страх ме е да му разясня, че това не е обществена тоалетна. Бях достатъчно глупава да направя това през първата ми година във Великобритания и за малко да ми разбият носа. Вече се научих – бързо го подминавам и се правя, че нищо не се случва. Все пак това е британският начин, нали? През последните четири години броят на нападенията с нож се увеличи многократно във Великобритания. Станала съм страхлива. Ако видя хулигани да нападат някого само защото ги е погледнал накриво, бих ли се намесила? Разбира се, че не, и се мразя за това.

Сега нека погледнем към еквивалента на Брутън в София – квартала Белите Брези. Семейството ми има малък апартамент тук. Кварталът е доста скъп, а миналата година имаше престрелка между две конкурентни групи наркотрафиканти в нашия блок. Незаконната дейност се разраства, като признак за това са скъпите коли по разбитите улици, лъскавите салони за красота, магазините с маркови мебели и фитнес центровете. Денем бабичките седат на счупените пейки и си приказват. Нощем бездомни кучета ровят из преливащите кофи за боклук, намиращи се в непосредствена близост до паркираните БМВ-та на мутрите.  

По официални данни, България е най-корумпираната страна в ЕС, гражданското общество е в зародиш, а организираната престъпност се е просмукала в управлението на страната.

“В другите страни има мафия, но в България мафията има държава,” каза един бивш шеф на контраразузнаването.  

Някой пътеводители за София ви съветват да не ходите в нощни клубове, посещавани от „бизнесмени”, които имат повече от трима охранители. Тези господа са наричани събирателно „мутри”, като отличителните им белези са тъмни очила Gucci и дебели вратове. Тези хора може и да държат държавата в ръцете си, но не и улиците. Като оставим настрана бездомните кучета, гниещия боклук по улиците и дупките, никога не страхувам да се прибера пеша по тъмно от трамвайната спирка; не се притеснявам, че ще се натъкна на нъкой пияница, пикаещ във входа, или че някой ще ми извади нож, задето съм го погледнала накриво. Стъклената врата на нашия вход никога не е била разбивана на парчета, а гневните тийнейджъри не носят ножове – когато пораснат стават мутри и тогава носят пищови. Така бедната, корумпирана и пост-тоталитарна България е много по-безопасна за обикновения човек на улицата от богатата, цивилизована и пост-империалистична Великобритания.

На какво се дължи всичко това? На алкохола, мисля си; алкохол, много пари и лоши хранителни навици. Средностатистическият недоволен от живота млад британец има достатачно пари да си купи нож, последен модел мобилен телефон и да пие редовно, докато българският му връстник има семейство, на което може да разчита, но не и излишни пари; прекарва времето си в търсене на работа и възможности за емиграция. За него рушенето на обществена собственост е загуба на време. Освен това, в България всички с изключение на мутрите са недоволни от живота, но почти никой не повръща по улиците.

Не че всеки простак във Великобритания е недоволен. Всъщност много от тях са твърде самодоволни в скъпите си ризи и костюми, докато не се оповръщат взаимно. Когато става въпрос за злоупотреба с алкохол, Великобритания се гордее с вековна традиция – пиеш на гладно; пиеш не за да се веселиш, а за да забравиш. Алкохолната социопатия се е превърнала в обществена норма. Не е ли очарователно? Пиянството те освобождава от всякаква наказателна отговорност, защото докато изтрезнееш си забравил абсолютно всичко, а точно това е целта на упражнението.

Въпреки че пияниците, които оповръщат Единбург всяка петъчна вечер не контролират страната, защото не могат да манипулират полицията и правосъдието, те притежават нещо не по-малко важно – улиците, а именно там ние прекарваме доста от времето си. И ако улиците се превръщат в бойно поле всеки петък и събота вечер, тогава за какво гражданско общество може да става въпрос?